№ 168
гр. Варна, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 293863/12.07.2021 г., уточнена с молби вх. №№
296625/20.08.2021 г. и 298506/20.09.2021 г., подадена от Н. П. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ..., срещу Решение № 261747/25.05.2021 г. по гр.д. № 2867/2021 г. по описа на РС
- Варна, XXIV състав, в частта, с която е осъден Н. П. М., ЕГН **********, явяващ се баща
и законен представител на непълнолетния Н. Н. М., да заплати солидарно с А.М М., ЕГН
**********, и ХР. СТ. М., ЕГН .., и двамата с адрес: гр. .. таван, явяващи се родители на ХР.
ХР. М., на АНТ. ИВ. БЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., сумата от 5000,00 лева (Пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане под формата на претърпяна загуба в следствие на унищожаването на собствения
на ищеца лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ..., паркиран в гр. Варна, ул.
.., извършено на 28.11.2019 г. от малолетния Х.М. и непълнолетния Н.М., ведно със
законната лихва от датата на деня на увреждането – 29.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 48 ЗЗД.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен и необоснован.
Оспорва материално правната си легитимация, като изтъква, че вследствие на семейни
проблеми синът му Н.М. с Решение № 4704/13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1301/2016
г., и със Заповед на ДСП, отдел „Грижа за детето“, е настанен при баба си, като със заповед
на ДСП от 04.01.2018 г. мярката за закрила е продължена с още две години. В тази връзка
изтъква, че не е могъл да възпитава сина си, съответно да преодотврати извършеното
противоправно деяние. Оспорва заключението по допуснатата в хода на
първоинстанционното производство САТЕ и счита същото за непълно, в тази връзка иска
постановяване на довеждане в завършен вид на САТЕ от вещото лице Александър Василев.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от А.Б., чрез адв. П.П.,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалвания акт за правилен и
обоснован. Заявява, че към момента на деянието Н.М. е живеел заедно с баща си Н.М. и
последният е упражнявал родителски права.
1
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от контролиращата
страна ДСП - Варна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Х.М..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от А.М..
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изискавания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Относно направените във въззивната жалба искания, настоящият съдебен състав
намира, че същите нямат характера на доказателствени такива.
За пълнота следва да се посочи, че с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в т. 3 се приема, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които
се събират служебно само, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, или ако
тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна
норма. В процесния случай не са налице посочените в тълкувателното решение
предпоставки, които да породят задължение за настоящия съд служебно да допусне съдебно
авто-техническа експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 293863/12.07.2021 г., уточнена
с молби вх. №№ 296625/20.08.2021 г. и 298506/20.09.2021 г., подадена от Н. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ..., срещу Решение № 261747/25.05.2021 г. по гр.д. №
2867/2021 г. по описа на РС - Варна, XXIV състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 2927/2021 г. по описа на ОС – Варна, за
07.02.2022 г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2