Р Е Ш
Е Н И Е
№ 308/11.06.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти
състав, в открито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л*** и с участието на прокурора
Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 190 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от И.А.С. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Б.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Областна Дирекция на МВР - Монтана, с адрес: гр. Монтана, бул. "Ал.Стамболийски" № 2. Искът е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 950 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по КАНД № 556/2013 г. по описа на АС Монтана, АНД № 674/2013 г. по описа на РС Лом и КНАХ № 113/2014 г. по описа на АС Враца, по които с решение № 183/23.04.2014 г. /влязло в сила на 23.04.2014 г./. С това решение е потвърдено решение по АНД № 674/2013 г. по описа на РС Лом, отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 516/03.06.2013 г., издадено от началник на РУП Лом при ОД на МВР Монтана. Претендира се присъждане и на лихва върху сумата от 950 лева, считано от датата на влизане на решението в сила 23.04.2014 г., както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, Областна дирекция на МВР Монтана, редовно призован, чрез пълномощника юрк.Димитрова, не оспорва иска по основание, но оспорва размера, т.к. на един от приложените договори за правна помощ и съдействие, а именно по КАНД № 556/2013 г. по описа на АС Монтана, изрично не е посочено как е изплатено договореното възнаграждение от 350 лева, както и „възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. съгласно чл.18 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно нормата която е била в сила към 2013 г., когато е гледано КАНД № 556, е посочено, че за защита по дела в административнонаказателно производство минималното възнаграждение е 150 лева..“.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана намира предявения иск за основателен и доказан изцяло. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На ищеца е наложена две глоби по ЗДвП, с наказателно постановление № 506/03.06.2013 г., изд. от началник на РУП Лом при ОД на МВР Монтана, на основание чл.185 и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, в размер съответно на 20 и 50 лева.
Наказателното постановление е оспорено от ищеца пред Районен съд Лом, образувано АНД № 449/2013 г. по описа на РС Лом, като решението на РС Лом е обжалвано пред АС Монтана – КАНД № 556/2013 г. по описа на съда, който с решение № 585/30.09.2013 г. е отменил решението на РС Лом и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Лом - АНД № 674/2013 г.. Решението по това дело е обжалвано и с решение № 183/23.04.2014 г. по КНАХД № 113 по описа на АС Враца, е оставено в сила решението на РС Лом. В производството са изискани и приобщени към доказателствата всички цитирани дела. Видно от доказателствата по делото, в производството пред АС Монтана, Районен съд Лом и АС Враца, И.А.С. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Б.А./ приложени договори за правна защита и съдействие/. А видно от протоколите, адв.Б.А. е осъществила процесуално представителства по посочените дела. По всяко дело е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съответно с № 0386381/27.09.2013 г.; № 0386385/11.11.2013г. и № 0386393/10.03.2014 г., от които е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по посочените дела съответно сумите от 350, 300 и 300 лева. Производството е приключило с решение № 183 от 23.04.2014 г., с което е оставено в сила решение по АНД № 674/2013 г. на РС Лом. Съдът е отменил обжалваното наказателно постановление № 516/03.06.2013 г. на началника на РУП Лом при ОД на МВР Монтана.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна - ОД на МВР Монтана. Налице са незаконосъобразен акт - наказателно постановление № 516 от 03.06.2013 г. на началник РУП Лом при ОД на МВР Монтана, което е отменено с реш5ение от 09.12.2013г., постановено по АНД № 674/2013 г. по описа на РС Лом, оставено в сила с решение № 183 от 23.04.2014 г., постановени по КНАХД № 113/2014 г. по описа на АС Враца, т.е. в сила от 23.04.2014 г.. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника ОД на МВР Монтана, която е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното наказателно постановление № 516/ 03.06.2013 г. на началник РУП Лом при ОД на МВР Монтана е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. Влязлото в сила решение от 09.12.2013 г., постановено по АНД № 674/2013 г. по описа на РС Лом, оставено в сила с решение № 183 от 23.04.2014 г., постановени по КНАХД № 113/2014 г. по описа на АС Враца, с което е отменено наказателно постановление № 516/03.06.2013 г. на началник РУП Лом при ОД на МВР Монтана, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер общо на 950лева /съответно 350, 300 и 300 лева по посочените КАНД № 556/2013 г. по описа на АС Монтана, АНД № 674/2013 г. по описа на РС Лом и КНАХД № 113/2014 г. по описа на АС Враца/, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по посочените дела, от представените по делото писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, действително се установява заплащането на тази суми от страна на И.А.С. на адв. Б*** А.. Тук във връзка с направеното в производството възражение за адвокатското възнаграждение по КАНД № 556/2013 г. по описа на АС Монтана „ ..че в договора за правна защита и съдействие № 0386381/27.09.2013 г., не е посочено изрично как е изплатено договореното възнаграждение от 350 лева, алтернативно и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. съгласно чл.18 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно нормата която е била в сила към 2013 г., когато е гледано КАНД № 556, е посочено, че за защита по дела в административнонаказателно производство възнаграждението е 150 лева..“, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Следва да се обърне внимание, че пълномощните са приети и приложени към всяко дело и не са оспорени в производствата. Конкретно по КАНД № 556/2013 г. по описа на АС Монтана, от приложения договор № 0386381/27.09.2013 г. е видно, че е договорено и изплатено възнаграждение от 350 лева, макар действително да не е посочено дали в брой или по сметка. Но от протокола на проведеното по делото заседание на 27.09.2013 г. се установява, че адв.Б.А. е осъществила процесуално представителства и защита, като е участвала в заседанието, а ОД на МВР Монтана е представлявано от юрк.Димитрова, като не е правено възражение по представения от пълномощника договор за защита и съдействие. По отношение на размера на заплатената сума, следва да се има предвид, че размерът на посоченото възнаграждение макар да не е в съответствие с минимално определеното с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към 2013 г., е договорен и изплатен и не е оспорен в съответното производство. Също така разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателно постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер общо 950 лева/ 350, 300 и 300 лева, съответно за посочените дела/, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение наказателно постановление № 516/03.06.2013 г. на началник РУП Лом при ОД на МВР Монтана.
Следва да се обърне внимание на предявената претенция за заплащане на законна лихва, считано от деня на влизане в сила на окончателното решение 23.04.2014 г.. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по тълкувателно гр.дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС” 4. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението..” Предвид което относно периода за който се дължи лихвата, съгласно чл.111, б”в” ЗЗД, т.е лихвата е дължима за тригодишен период, считано от подаване на исковата молба – 12.04.2018 г..
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 380 лева, от които 30 лева внесена държавна такса и 350 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 748724/10.04.2018 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Монтана, с адрес гр. Монтана, бул. "Ал.Стамболийски" № 25, да заплати на И.А.С. ***, сума в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 516/03.06.2013 г. на началник РУП Лом при ОД на МВР Монтана, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Монтана, с адрес гр. Монтана, бул. "Ал.Стамболийски" № 25, да заплати на И.А.С. ***, разноски по делото в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 АПК на
страните да се изпрати препис от решението.
Административен съдия: