Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ../0.12.2015г., постановено по гр.д. № .../ 2015г. Горнооряховският Районен съд е приел ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Г. О., БУЛСТАТ ..., с адрес град Г. О., пл.”Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д.С. Д., че същата дължи на З. „Б. В. И. Г.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град С., район Т., пл.”П.” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р. И. Я. и К. Р., сумата от 78.00 /седемдесет и осем/ лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ВТ ...ВТ, собственост на Т. Ж. Т., при пътнотранспортно произшествие на 23.09.2014г. /застрахователна преписка № *44235/2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК в останалата му част до пълния предявен размер от 152,79 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. Присъдени са разноски съобразно изхода на спора. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част от З. „Б. В. И. Г.”. В жалбата се навежда оплакване, че първоинстанционния съд неправилно и в разрез с правилата на процеса е разгледал въпроса за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, без да е наведено такова възражение от страна на ответника. Сочи, че дори да се приеме тезата на съда за служебно произнасяне по въпроса за наличието на съпричиняване, следва да се счете, че такова не е налице. Развиват се подробни доводи, претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и уважаване на иска в неговата цялост. Претендират се разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. Великотърновският Окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира същото за изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част. По същество решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, по следните съображения : Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. С чл. 422 ГПК вр. С чл. 213 ,ал. 1 от КЗ / отм./. Ищецът - сега жалбоподател- претендира да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в общ размер на 152,79лв. , произтичащо от правото му на регрес при изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени при ПТП, настъпило на територията на ответната О., поради неизпълнение на задължението й като собственик на пътя да го поддържа в изправност. Ответникът в постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба е оспорил обстоятелствата, че е собственик на пътя , че са настъпили вреди, че е налице причинна връзка между настъпване на вредите и неизправността на пътното платно / непоправена дупка на пътя/ . Оспорена е принципно дължимостта на застрахователното обезщетение, както и при условията на евентуалност, размера на това обезщетение. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, като са обсъдени всички доказателства и са извлечени правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се доказват с тях. Въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка , установена от първата инстанция и поради това не я възпроизвежда в настоящото решение. Правните изводи на първата инстанция, формирани върху правилно изяснена фактическа обстановка, досежно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника- О. Г. О. по реда на чл. 213 /1/ от КЗ / отм/ са правилни, но размерът на обезщетението не е определен съобразно изискванията на закона. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя се явяват основателни. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд при определяне размера на дължимото се обезщетение за вреди, което следва да бъде възстановено на застрахователя, недопустимо е преценявал наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на пострадалото при процесното ПТП МПС. Ответникът не е навел възражение за съпричиняване по реда на чл. 51 /2/ от ЗЗД нито в отговора на исковата молба, нито в рамките на евентуално допустимите за извършване на това действие процесуални срокове. Изводът на първоинстанционния съд за задължение за служебно съобразяване наличието на съпричиняване при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, противоречи на процесуалните норми на ГПК, а също така и на материалния закон. След като ответникът не е навел такова възражение, с изтичането на срока по чл. 131 /1/ от ГПК, респ. на този по чл. 147 от ГПК / ако са били налице предпоставки за приложението на тази процесуална норма/, това възражение е преклудирано. Разпоредбата на ч 51 /2/ от ЗЗД не въвежда изключение от този пинцип, най- малкото заради чисто граматическата й структура. След като в този текст е записано, че обезщетението може да се намали при принос на увредения за настъпване на вредите, това означава, че съдът не е служебно задължен да стори това, а следва да е налице възражение от ответната страна в тази насока. Предвид горното, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, приемайки наличието на съпричиняване и намалявайки размера на дължимото се по предявения регресен иск обезщетение, е надхвърлил правомощията си, поради което решението му в обжалваната част се явява неправилно и подлежи на отмяна. Решението подлежи на отмяна и в частта му досежно разноските, като на ответника не следва да се присъждат разноски за водене на делото пред първата инстанция, а на ищеца се следва пълния предявен размер на сторените от него разноски пред тази инстанция- 590лв. При този изход на делото ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателя сторените от същия разноски по водене на въззивното производство в общ размер на 325лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № .../0.12.2015г., постановено по гр.д. № ..../ 2015г. на Горнооряховския Районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на О. Г. О., че същата дължи на З. „Б. В. И. Г.”, град С.., сумата 74,79 /седемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ВТ ...ВТ, собственост на Т. Ж. Т., при пътнотранспортно произшествие на 23.09.2014г. /застрахователна преписка № *44235/2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г., до окончателното й изплащане, и в частта му досежно разноските, вместо което, ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Г. О., БУЛСТАТ ..., с адрес град Г. О., пл.”Г. И.” № 5, представлявана от кмета Д. С. Д., че същата дължи на З. „Б. В. И. Г.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление град С., район Т., пл.”П.” № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори Р. И. Я. и К. Р., сумата от 74.79 /седемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ВТ ... ВТ, собственост на Т. Ж. Т., при пътнотранспортно произшествие на 23.09.2014г. /застрахователна преписка № *44235/2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2015г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА О. Г. О., БУЛСТАТ ...да заплати на З. „Б. В. И. Г.”, ЕИК ...сумата от 590лв./ петстотин и деветдесет лева/ разноски по водене на делото пред първа инстанция и сумата от 325/ триста двадесет и пет / лева разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |