№ 12625
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110112745 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В. И. С. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.01.2023 г. по ч.гр.д. 2845/2023
г. СРС, 179-ти състав: 1628,65 лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.; 324,67 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2020 г.
до 29.12.2022 г.; 33,66 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от
м.12.2019 г. до м.04.2021 г.; 7,92 лева мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
29.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 19.01.2023 г. до окончателно
изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
процесния период топлинна енергия, а потребителят не я заплатил в 45-дневен срок от
датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството,
дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Сочи, че сградата – ЕС, където се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„М.Е.“ ООД. Претендира и суми за услугата дялово разпределение Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е оспорил
дължимостта на сумите за лихви и дялово разпределение. Релевирал е възражение за изтекла
погасителна давност и изрично е направил искане да не се допускат експертизи, като е
изложил, че не оспорва непогасените по давност суми за топлинна енергия. Моли за
отхвърляне на исковете в частта, в която са погасени по давност, както и досежно лихвите и
претенциите за дялово разпределение. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
1
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
Третото лице – помагач „М.Е.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
За безспорно в отношенията между страните е обявено, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот с абонатен № *** е била присъединена към топлопреносната мрежа,
че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: ***, е бил топлофициран, че за
процесния период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
количеството и с качество, както и на стойност посочени в исковата молба; че размерът на
евентуално дължимите се лихви върху главниците за ТЕ и дялово разпределение възлиза на
сумите, посочени в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „ММ.Е.“ ООД.
2
С оглед обявеното за безспорно в отношенията между страните съдът приема, че са
ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че дължимите от ответника суми са в размер на 1628,65лв., като не е установено ответникът
да е заплащал част от тях. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера
на задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице
по нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. следва да бъде уважен.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 19.01.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че са налице
погасени по давност вземания за периода от 01.05.2019г. до 30.11.2019г. като размерът на
дължимата главница, след приспадане на погасените по давност вземания е 1228,02лв.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
3
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 33,66лв. лева, до който размер искът се явява
основателен, като по отношение на главницата и предвид периода на предявяването й не са
налице погасени по давност вземания.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., която според вещото лице /с оглед преизчисление
на погасените по давност вземания/ възлиза на сумата от 220,85 лева, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 39,90 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 39,90 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в
минималния нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените
от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 332,92 лева разноски в исковото производство и сумата от 76,76
лв. – разноски в заповедното.
Ответникът е представляван както в исковото, така и в заповедното производство от
адвокат, осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА, в която хипотеза
съдът определя размера на дължимото възнаграждение. С оглед характера на заповедното
производство следва на адвокат С. К. да бъде определено възнаграждение в размер на 50лв.,
а за исковото производство в размер на 450лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи сумата от 7,31лв. разноски за заповедното произвоство и сумата от 65,76лв. –
разноски за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу В. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***,
с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че В. И. С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1228,02лв лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за
период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 220,85 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., 33,66лева, представляваща
4
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2845/2023 г.
по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1228,02лв. до пълния
предявен размер от 1628,65 лв. за главница за доставена ТЕ и за периода от 01.06.2019г. до
30.11.2019г., за сумата над 220,85лв. до пълния предявен размер от 324,67лв. – лихва за
забава и за сумата от 7,92лв. мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *** да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
332,92 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 76,76 разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат С. К. с адрес: *** на основание чл.38 ЗА сумата от 7,31лв – разноски за
заповедното производство и сумата от 65,76лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „М.Е.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5