№ 1844
гр. Бургас, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. С.ов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Гражданско дело №
20252120100804 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от М. С. и Д. К. К., пълномощник: адв. В. Н., със съдебен адрес:
гр. София, ул. ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу Д. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ул. ***.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника били
сключени договори за предоставяне на услуги, а именно: договор за мобилни
услуги №*** от 13.07.2022 г., съгласно който били предоставени мобилен
телефонен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса от 45, 99 лв. с
ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 29, 99 лв. с ДДС и мобилен телефонен апарат
***; договор за мобилни услуги №*** от 13.07.2022 г., съгласно който били
предоставени мобилен телефонен номер *** със стандартна месечна
абонаментна такса от 49, 99 лв. с ДДС, като за срока на договора била
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 39, 99 лв.
с ДДС и мобилен телефонен апарат ***; договор за мобилни услуги №*** от
12.08.2022 г., съгласно който били предоставени мобилен телефонен номер
********** със стандартна месечна абонаментна такса от 21, 99 лв. с ДДС,
като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 15, 99 лв. с ДДС.
1
Твърди се, че ответникът не изпълнил свои парични задължения,
начислени му в три броя фактури, издадени в периода м. септември 2022 г. – м.
декември 2022 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различните договори, сключени между
него и клиента. В случая това били фактура №**********/15.09.2022 г. за
отчетен период от 15.08.2022 г. – 14.09.2022 г., с която била начислена общо
сумата от 87, 57 лв., като след приспадане на надвнесено плащане от
предходен период, претендираната сума била 67, 05 лв.; фактура
№**********/15.10.2022 г. за отчетен период от 15.09.2022 г. – 14.10.2022 г., с
която била начислена общо сумата от 91, 54 лв.
Сочи, че след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, при условията на които били ползвани процесните номера, по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура
№**********/15.12.2022 г., включваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер от 865, 16
лв. и такса за допълнителна услуга в размер на 9, 98 лв.
Размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойка
били уредени от страните в т.9 от всеки от описаните по – горе договори за
предоставяне на мобилни услуги.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата от 1033, 73 лв., представляваща
главница, в това число – за месечни абонаменти такси и потребление на
услуги и неустойки, от които: 44, 24 лв. – непогасени задължения по Договор
за мобилни услуги с №*** от 12.08.2022 г.; 67, 06 лв. - неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор №*** от 12.08.2022 г. по вина на
длъжника; 59, 58 лв. – непогасени задължения по Договор за мобилни услуги
с №*** от 13.07.2022 г.; 401, 88 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г. по вина на
длъжника; 64, 75 лв. – непогасени задължения по Договор за мобилни услуги
с №*** от 13.07.2022 г.; 396, 22 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г. по вина на
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.11.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство
разноски, за които вземания са издадени Заповед №2828 от 15.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК
и Заповед №3798 от 05.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №5582/2024 г. Претендират се
и разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител.
Оспорва действителността на представените договори за мобилни
услуги, като посочва, че в договорите се визира лице с непълни данни. Счита,
че следва да се приеме в полза на ответника, че същият като потребител е
2
следвало да получава фактурите на хартиен носител на адреса по т.2, но такъв
липсвал. Оспорва претендираните суми от ищцовото дружество.
Счита, че клаузите, предвиждащи заплащането на неустойки, са
нищожни. Сочи, че ответникът е потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ЗЗП,
комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорите били бланкови,
сключени при изначално и едностранно поставени от страна на оператора –
ищец условия. Поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, а всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя,
следва да бъде определена като „неравноправна“.
Оспорва претенцията за заплащане на неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на мобилни апарати *** без отстъпка. Липсват
представени доказателства каква е ценовата листа на оператора, каква точно
сума била заплатена от потребителя, по какъв начин и дали е получил
въпросните мобилни устройства.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8035/2024 г. по описа на Районен съд
– Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4068 от 27.11.2024 г. по чл. 410 ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в законовия едномесечен срок
заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално
допустими.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД,
ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че 1)
сключени между страните действителни договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца
процесните вземания; 2) неизпълнение на изискуеми задължения на ответника
по сключените договори; 3) действителна неустоечна клауза и наличието на
предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни
услуги от 13.07.2022 г. за предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги
от 13.07.2022 г. за предпочетен номер *** и Договор за мобилни услуги от
12.08.2022 г. за предпочетен номер **********. Не се установява да са налице
основания за недействителност на посочените договори, същите са подписани
от ответника, като липсва оспорване на подписите, положени върху тях,
вследствие на което и не е открито производство по чл.193 от ГПК, поради
което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения.
3
Видно от представените по делото писмени доказателства, както и
обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се
съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът
приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на
задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира
за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се
посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във
връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се
установяват действително потребените услуги, както и се установява
коректното изчисление на фактурираните услуги.
Съдът намира, че липсата на пълен, посочен адрес на ответника в
договорите или издаваните във връзка с тях фактури, не е от такова естество,
което да обуслови извод за липса на облигационноправна обвързаност между
страните. Следва да се посочи, че липсва нормативно определено съдържание
на посочените договори. За да се породи облигационната връзка между
страните е достатъчно те да са индивидуализирани в договорите по начин, че
да се разграничат от другите правни субекти и да могат да бъдат конкретно
определени. В случая, съдът намира за достатъчно посочването на три имена и
ЕГН, за да може да бъде определен точно и ясно потребителят. Непълният
адрес, посочен в договорите, който действително е налице, не е порок, който
да влече недействителност на договорите за мобилни услуги, нито води до
съС.ия като например „незавършен фактически състав“, доколкото страните
по договорите са ясно индивидуализирани. Липсата на подписи на фактурите,
издавани от ищцовото дружество, също не обуславя недължимост на сумите,
претендирани за доставени мобилни услуги. По тези съображения, съдът
намира, че възраженията в този смисъл в отговора на исковата молба, са
неоснователни.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги, поради
което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.
По исковете за присъждане на неустойки:
За уважаване на исковете по чл. 92 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже,
че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при прекратяване
на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане на срока и
същият е прекратен по предвидения в него в него и в закона ред.
Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за
прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на
договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са
двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне
на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В поС.ната си практика ВКС е изразявал становище, че
4
развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от възможностите за
едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника /Така Определение № 600 от
6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о./. Ето защо терминът
„прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим
единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по
„инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа
да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката. Предвид изложеното неустойката по всички договори не се
дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя.
По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника, с която
същият е поканен да заплати дължимите от него суми в 10 – дневен срок, като
в случай на неизпълнение в дадения срок, договорите ще бъдат прекратени.
Посочената покана е връчена, което се установява от представеното по делото
удостоверение от „Български пощи“ ЕАД /л.86 и 87 от делото/. Предвид това
и съдът намира, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на
ищеца да претендира уговорените с договорите за мобилни услуги неустойки.
Ищецът претендира следните неустойки: 67, 06 лв. - неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор №*** от 12.08.2022 г. по вина на
длъжника, която сума представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси в размер на 54, 96 лв., ведно с добавена част от стойността
на ползваните отстъпки в размер на 12, 10 лв.; 401, 88 лв. - неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022
г. по вина на длъжника, която сума представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси в размер на 114, 96 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки в размер на 41, 87 лв., както и към нея е
добавена сумата в размер на 245, 05 лв., представляваща разлика между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат *** без отстъпка съгласно
актуалната към 13.07.2022 г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключване на договора, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора; 396, 22 лв. - неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от
13.07.2022 г. по вина на длъжника, която сума представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси в размер на 124, 98 лв., ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки в размер на 26, 19 лв.,
както и към нея е добавена сумата в размер на 245, 05 лв., представляваща
разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат *** без
отстъпка съгласно актуалната към 13.07.2022 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване на договора, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора.
5
По отношение на неустойките, формирани от три месечни абонаментни
такси по отделните договори, следва да се отбележи, че същите са фиксирани
по подобен начин и в отделните клаузи на чл. 9 (максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните
месечни абонаменти). В практиката на СЕС се приема, че предварително
определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно
прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за
предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен (независимо дали в
съответното законодателство е квалифицирана като „неустойка“), следва да се
приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги /Така
Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС/. Приема се, че това
представлява вид възнаграждение по договора, уговорено между страните,
което е свързано с предвидими вреди. Поради тази причина фактът, че е
уговорено да не надхвърля три месечни вноски, води до извод за липса на
прекомерност на неустойката. Ето защо искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде
уважен за сумите, претендирани за неустойки, представляващи сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси.
В частта относно сумите от по 245, 05 лв. или общо 490, 10 лв. – разлика
в стандартната цена на устройства ***, съответстваща на останалия срок на
договора, уговорката по чл. 9 от всеки от договорите представлява
неравноправна клауза, тъй като по никакъв начин не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договорите –
неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Тази
неустойка е формулирана по начин, който не може да бъде определяем към
момента на сключване на договора. Наред с това, формирани по този начин,
претенциите за неустойки са с необосновано висок размер по смисъла на чл.
143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Прави впечатление, че размерът на претенцията за тази
неустойка надвишава значително останалите. Нещо повече – тази неустойка е
предвидена в договора за мобилни услуги, касае неговото прекратяване, но
има пряко отношение към договора за лизинг, който обаче не се прекратява с
прекратяването на договора за мобилни услуги, а точно обратното, като е
напълно възможно действието на посочения договор за продължи, в този
смисъл двете облигационни правоотношения имат относителна
самостоятелност едно от друго. От тази гледна точка в случая е налице
неустойка при прекратяване на договор, която обаче се начислява във връзка с
друг договор, който може и да не се прекрати, може да предвижда отделни
клаузи, вкл. предвиждащи неустойки и условия, вкл. изцяло предсрочно
погасяване на дължимите по него лизингови вноски. Следователно и на това
основание уговорената по този начин неустойка е излязла от присъщите си
функции, като така уговорена същата създава такива условия, че не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
6
договорите, в които е инкорпорирана подобна клауза.
Съвсем отделен е въпросът, че претенцията за неустойка, формирана във
връзка с предоставени за ползване устройства, по никакъв начин не е доказана
от ищцовото дружество и по размер, доколкото не са ангажирани каквито и да
било доказателства за сочените в чл. 9 от всеки от договорите разлики в
цените.
По тези съображения, съдът намира, че искове с правно основание чл.92
от ЗЗД се явяват основателни за следните суми: 67, 06 лв. - неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор №*** от 12.08.2022 г. по вина на
длъжника; 156, 83 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г. по вина на длъжника,
която сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси в
размер на 114, 96 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки в размер на 41, 87 лв.; 151, 17 лв. - неустойка поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г. по вина на
длъжника, която сума представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси в размер на 124, 98 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки в размер на 26, 19 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 907, 47 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., против ответника Д. И. Г.
с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ***, СЪЩЕСТВУВАТ вземания за
сумата от 543, 63 лв., представляваща главница, в това число –за месечни
абонаменти такси и потребление на услуги и неустойки, от които: 44, 24 лв. –
непогасени задължения по Договор за мобилни услуги с №*** от 12.08.2022 г.;
67, 06 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор №*** от
12.08.2022 г. по вина на длъжника; 59, 58 лв. – непогасени задължения по
Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г.; 156, 83 лв. - неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от
13.07.2022 г. по вина на длъжника; 64, 75 лв. – непогасени задължения по
Договор за мобилни услуги с №*** от 13.07.2022 г.; 151, 17 лв. - неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с №*** от
13.07.2022 г. по вина на длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и
7
исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №4068
от 27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8035/2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
490, 10 лв., представляващи договорни неустойки, от които 245, 05 лв.,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилен телефонен
апарат *** без отстъпка съгласно актуалната към 13.07.2022 г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключване на договор № *** от
13.07.2022 г. и 245, 05 лв., представляваща разлика между стандартната цена
на мобилен телефонен апарат *** без отстъпка съгласно актуалната към
13.07.2022 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключване на договор № *** от 13.07.2022 г.
ОСЪЖДА Д. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 907, 47 лева,
представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
исковото и заповедно производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8