РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. Казанлък, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100769 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Т. заявява, че в резултат
на ПТП на доверителят му Д. Т. Р. са нанесени имуществени вреди, поради
което предявява иск за сумата от 500 / петстотин/ лева,представляващ
частичен иск на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Сочи, че на *** г„ около 19:10 ч. на кръстовището в гр. К. образувано от
бул. *** и бул. ***, настъпило ПТП между управлявания от доверителя му
мотоциклет марка: „С.“, модел: „***“, с per. № ***, негова собственост и
МПС марка: „Р.“, модел: „С.“, с per. № ***, управлявано от П.К.М., с ЕГН:
**********, като доверителят му бил с поставена предпазна каска.
Твърди, че механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с
допустимата по ЗДвП скорост, по бул. *** и достигнал кръстовището
образувано от същия с бул. ***, като Р. се намирал на пътя с предимство. В
този момент пред него внезапно изскочило МПС марка: „Р.“, модел: „С.“, е per.
№ ***, управлявано от П.К.М., с ЕГН: **********, който извършил маневра
завой наляво в посока север по бул. *** без да се убеди, че не създава опасност
за движението и участниците в него. Вследствие на това последвало удар, като
ищецът нямал техническата възможност да го предотврати. МПС - то,
управлявано от водача, който причинил събитието било застраховано към
ответното застрахователно дружество с полица № ***, валидна до 23.01.2024г.
Безспорно причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна
на горепосочения водач и се изразявало във неспазването на предвидените в
чл. 50 от ЗДвП правила, а именно пропускане на движещите се по главен път
участници в движението.
Незабавно след инцидента органите на МВР били информирани, те
1
своевременно посетили мястото на инцидента, като се обадили на екип за
спешна медицинска помощ, който положил необходимите грижи за ищеца.
След това направили оглед и издали протокол за ПТП с пострадали лица Per.
№ ***г., който се явява официален писмен документ удостоверяващ
настъпилото застрахователно събитие. В протокола изрично било посочено, че
Д. Р. е получил фрактура на лява китка и всички горепосочени обстоятелства,
в това число част от видимите щети по МПС-то и механизма на настъпване.
Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ към ответното Застрахователна Компания „Л.“ АД,
с ЕИК: ***, с полица № ***, валидна до 23.01.2024г. на 16.01.2025 г. подал
молба /претенция/ за изплащане на дължимото му обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, като им представил и абсолютно
всички документи, с които разполагал и от които става видна вината на
виновното лице, както и всички настъпили имуществени вреди вследствие на
инцидента и механизма на тяхното причиняване, в това число и Фотоалбум на
щетите по мотоциклет „С.“ *** с per. № ***, изготвен от Вещо лице - инж. П.
Г.. Ответникът не счел исканията на ищеца за заплащането на застрахователно
обезщетение за основателни и ги оставил без разглеждане.
Сочи, че вследствие настъпилото на *** г. ПТП, аз претърпял множество
имуществени вреди, които са пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Видно от Фотоалбума, изготвен от
вещо лице инж. П. Г., щетите по собствения му мотоциклет марка: „С.“,
модел: „***“, с per. № ***, са били следните: ***
Счита, че така поставения му мълчалив отговор за изцяло
незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в частност на
чл.405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок“ и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно
облигационно правоотношение. Нещо повече, полученият от ищеца отказ не е
основание да не му бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените
му имуществени вреди. Законодателят изрично е предвидил случаите, в които
застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на
застрахователно обезщетение. Същите са визирани в нормата на чл.408 от КЗ.
Съгласно нея плащането можело да се откаже само: 1. При умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В
настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не е налице и
ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от моя страна,
което да се явява причина за неизплащането на дължимото ми обезщетение.
Освен това, благодарение на предоставения от Р. протокол за ПТП с
пострадали лица с № Per. № *** г. се установило по несъмнен и категоричен
начин, кое е виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно
2
тъждество между декларирания механизъм на реализиране на ПТП-то и
конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на процесното
МПС – собственост на Д. Р.. Всичко това налагало постановения му отказ да
бъде отменен, като незаконосъобразен и неправомерен.
Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение
застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под
застраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая
следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това била сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ -възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която
може да се купи друго такова, със същото качество.
Ищецът твърди, че освен гореописаните имуществени вреди вследствие
на настъпилото на *** г. ПТП, претърпял и множество неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие на получените травми, които са пряка причинно
- следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В тази връзка
завел гражданско дело № 20245510100291/2024г. по описа на Районен съд -
гр. К., по което било издадено Решение № 690 от 17.12.2024 г., с което
ответникът бил осъден да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие настъпилото на *** г.
ПТП. В горепосоченото гражданско дело била изготвена САТЕ, в която е
описано подробно механизмът на ПТП - то, вината за неговото настъпване,
посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които Р. е
визирал в настоящата молба. Съгласно въпросното съдебно решение, което е
влязло в сила причината за настъпването на процесното събитие е виновното
поведение от страна на водача М. управлявал застрахованото към ответното
дружество МПС, в хода на въпросното дело било установено, че пострадалото
лице - Р. не е имал техническата възможност да предотврати ПТП - то, което
обстоятелство е обективирано, чрез горепосочения съдебен акт, който е влязъл
в законна сила. Въпросното съдебно решение е задължително за настоящия
съдебен състав в частта свързана с механизма на твърдяното за настъпило от
нас застрахователно събитие.
Предвид гореизложеното, моли съда да след като се убедите в
основателността на претенцията му да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2
от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането,
3
вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователна Компания „Л.“ АД, с ЕИК: ***, бул. ***,
представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М., да заплати в полза на Д. Т. Р.
сумата в размер на 500 (петстотин) лева, която се явява частичен иск на сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща неизплатените му
имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - мотоциклет
марка: „С.“, модел: „***“, с per. № *** и законна лихва върху сумата —
предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата
искова претенция - 20.03.2025 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпял се
изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото МПС, които са:
***
Общата сума на претърпените имуществени вреди от Р. била в размер на
сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, като подробно описаните по
пера имуществени вреди били настъпили следствие на настъпилото ПТП на
*** г., причинено от виновното поведение на застрахования водач със
застрахователна полица с рег. № ***, сключена с ответното дружество.
Моли съда, на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
да осъди ответника да изплати в негова полза законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
настоящия иск, а именно 20.03.2025 г.
Моли съда, обезщетението за претърпените от него имуществени вреди,
ведно със законната лихва, както и направените от същия съдебно-деловодни
разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по
банкова сметка: *** в „ОББ“ АД, собственост на адв. М. Т.. Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски
хонорар. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява.
Постъпили са писмени бележки от пълномощника му адвокат М. Т..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. А., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че
оспорва изцяло по основание и размер предявеният срещу ЗК „Л.” АД иск за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да отхвърли
същия изцяло като счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
неправомерно завишен. Оспорва твърдението, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие от ***г. за ищеца са възникнали
претендираните с исковата молба като вид и размер имуществени вреди.
Оспорва твърдението за причинно- следствена връзка на претендираните
имуществени вреди с пътнотранспортното произшествие от ***г. Оспорва по
основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава.
Възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените с
исковата молба снимки на мотоциклет „С. ***” с per. № ***, тъй като не са
изготвени от оправомощено лице по установения от закона ред. Също така,
видно от посочената под снимките дата, те са направени няколко месеца след
настъпване на пътнотранспортното произшествие от ***г.
Не възразява да бъдат приети другите представени с исковата молба
доказателства.
Възразява срещу искането за изискване и прилагане по настоящото дело
4
на ГД 20245510100291 по описа на PC К., което е образувано и водено за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортното
произшествие от ***г. Счита, че е достатъчно изискването и прилагането на
заверен препис от влязлото в сила решение по делото.
Не възразявам срещу искането за допускане на съдебна автотехническа
и оценителна експертиза. Претендират разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулт Томова в качеството й на
пълномощник на ответното дружество моли съда да отхвърли предявеният
иск.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а това се установява и от представения
констативен протокол с пострадали лица №*** от ***, че на същата дата
около 19:10 часа на кръстовището в град К. образувано от булевард *** и
булевард *** е настъпило ПТП между управлявания от Д. Т. Р. мотоциклет
марка „С.“, модел ***“, с рег. № *** и лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“, с
рег. № ***, управляван от П.К.М. /лист 5 от делото/.
От представеното Удостоверение за регистрация част І на мотоциклет
марка „С.“, модел ***“, с рег. № *** се установява, че ищеца е собственик на
пострадалото МПС и затова се явява лице, активно легитимирано по
предявения иск /лист 6 от делото/.
Не е спорно, че към ***г. лек автомобил марка лек автомобил марка
„Р.“, модел „С.“, с рег. № *** е бил застрахован към Застрахователна компания
„Л.“ АД по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество по застрахователна полица *** с начална дата на покритие
24.01.2023 крайна дата на покритие 23.01.2024 г. /лист 9 от делото/.
По делото е представен от ответното дружество препис на щета №***
съдържаща : Калкулация – ремонт №*** от ***г., 8 броя разпечатки от
интернет за мотоциклет :С.“ и части за него, кореспонденция от електронна
поща, молба претенция с вх. № ***г. с приложение.
Съгласно изискванията на чл.432, във вр. с чл.380 от ТЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за вреди, по която претенция застрахователят
оставил искането му без разглеждане.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице, което е депозирало заключение, което не е оспоР. от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че на *** г. около 19.10 часа в гр.
К. на кръстовището на бул. "***" и бул. "***" е настъпило ПТП между: лек
автомобил "Р." С. с per. № *** управляван от П.К.М. и мотоциклет "С." /"***"/
с per. № *** управляван от Д. Т. Р.. ПТП е настъпило в населено място, в
светлата част на денонощието /слънцето е залязло в 19.20 ч./, в условията на
нормална видимост. Времето е било ясно - дневна светлина, пътната
асфалтова настилка е била без неравности и дупки, суха. Сблъсъка/удара е
настъпил на хоризонтален, прав и равен участък от пътя. В резултат на
сблъсъка/удара са пострадали водачът на мотоциклета, нанесени са
5
материални щети по двете МПС. Механизмът на настъпилото ПТП и изяснен
в приложеното към настоящо гражданско дело №291/2024г. по описа на
Районен с – К., приключило с влязло в законна сила
Решение№690//17.12.2024г. Механизмът на на ПТП е бил следният ищецът се
движил с допустимата по ЗДвП скорост по булевард „***“ и достигнал
кръстовище образувано от същия с булевард ***, като Д. Т. Р. се намирал на
пътя с предимство. В този момент пред него внезапно изскочило МПС, марка
„Р.“, модел „С.“, с рег. № ***, управляван от П.К.М., който извършил маневра
завой наляво в посока север по булевард *** без да се убеди, че не създава
опасност за движението и участниците в него. Вследствие на това последвал
удар, като ищецът нямал техническа възможност да го предотврати.
Гореописаният механизъм на настъпване на ПТП е потвърден и с настоящото
заключение на съдебно – автотехническа експертиза. В експертизата
депозирана пред настоящия съдебен състав е посочено, че от техническа
гледна точка настъпването на ПТП е могло да се избегне при условие, че
водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“, с рег. № ***, управляван от
П.К.М. пропусне по пътната лента с предимство да премине мотоциклет
марка „С.“, модел ***“, с рег. № *** , след което да предприеме маневра
завиване наляво /в посока север/ по булевард ***. Техническата причина за
настъпване на ПТП е, че водачът на лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“, с
рег. № ***, управляван от П.К.М., не е възприел своевременно в огледалата за
задно виждане мотоциклета, който се е престроил в лявата пътна лента и е
отнел предимството на движение на мотоциклет марка „С.“, модел ***“, с рег.
№ *** управляван от Д. Р.. Преди да предприеме маневрата завиване наляво и
пресече лявата пътна лента /на север/ по булевард ***, е било необходимо
лекият автомобил да пропусне движещият по пътната лента с предимство
мотоциклет, след което да извърши тази маневра. От експертизата се
установява още, че щетите в следствие на ПТП настъпило на *** по
мотоциклет марка „С.“, модел ***“, с рег. № *** са : 1. Преден двоен фар,
със степен увреждане - Смяна; 2. Преден спойлер, със степен
увреждане -Смяна + боя; 3. Преден визьор със слюда, със степен увреждане -
Смяна; 4. Преден калник, със степен увреждане - Боя; 5. Страничен десен
спойлер, със степен увреждане - Смяна + боя; 6. Въздуховоди с решетки, със
степен увреждане - Смяна; 7. Ел инсталация в дясно, със степен увреждане -
Ремонт 2; 8. Държач на степенката, със степен увреждане - Смяна + боя мат;
9. Лост за превключване на предавките, със степен увреждане - Смяна; 10.
Лява степенка, със степен увреждане - Смяна; 11. Лост на куик шифтъра, - със
степен увреждане - Смяна; 12. Капачка на лява ръкохватка /балансьор/, със
степен увреждане - Смяна; 13. Закрепване на заден стоп – РУС, със степен
увреждане - Смяна + боя мат. В заключението е посочено още, че от
техническа гледна точка описаното по горе, съпоставено с щетите по
мотоциклет "С." с per, № *** собственост на Д. Р., е налице причинно-
следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите щети по
мотоциклет "С." с per. № ***. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
щетите мотоциклет "С." *** с per. № ***, в следствие на сблъсъка настъпил на
*** г,- по средно пазарни цени, е равна на 2 640.00 лв. /две хиляди шестстотин
и четиридесет лева/. Съдът счита, че следва да кредитира заключението на
съдебно - автотехническа и оценителна експертиза, тъй като същото е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
6
отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се
установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в
резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащия лек автомобил марка
„Р.“, модел „С.“, с рег. № ***, управляван от П.К.М. е имал валидно сключена
застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в
ответното дружество. Застрахователното събитие е настъпило в срока на
действие на застрахователното правоотношение. Не е спорно, а това се
установява и от заключението на съдебно - автотехническа експертиза, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между механизма на настъпилото
ПТП на *** г. и вредите на мотоциклет марка „С.“, модел ***“, с рег. № ***.
Не е спорно че, виновен за настъпване на пътно – транспортното
произшествие е водача на лек автомобил "Р." С. с per. № *** управляван от
П.К.М. и се изразява в отнемане на предимството на движение на мотоциклет
марка „С.“, модел ***“, с рег. № *** управляван от Д. Р.. Страните по делото
не спорят, че ответникът не е извършил плащане по предявената от ищеца
претенция за заплащане на вреди.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на увреждането и съответно следва ли то се
определя при съобразяване възрастта на моторното превозно средство и
действителната му стойност. Според вещото лице средствата необходими за
отстраняване на причинените щети по автомобила вследствие на ПТП
възлизат в размер на сумата 2 640 лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
7
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 2 6400 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която
може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 500 лева. Исковата
сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждането на иска – 20.03.2025 г.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
Ищецът претендира съдебно - деловодни разноски, включително и
адвокатски хонорар. Съдът намира за основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение за неоснователно. От представеното по делото
пълномощно е видно, че ищеца е упълномощил адвокат М. Т., да заведе от
негово име и за негова сметка гражданско дело с предмут настъпили
имуществени и неимуществени вреди по настъпило ПТП на *** срещу
ответното дружество /лист 11 от делото/. По делото обаче не е представен
договор за правна защита и съдействие, нито пък друг документ, доказващ,
договоР.то и заплатено от ищеца възнаграждение на пълномощника му. В
настоящия случай ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 100 лева
представляващи първоначален депозит за изготвяне на съдебно –
автотехническа експертиза.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
8
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай само ответникът е представил списък на разноски.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователна компания „Л.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, град ***, представлявано от
П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. да заплати на Д. Т. Р., ЕГН **********, с адрес град
К., булевард *** сумата от 500 лева представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, за претърпените имуществени вреди на мотоциклет марка „С.“,
модел „***“, с рег. № *** вследствие на ПТП настъпило на *** г. в град К. по
вина на водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“, с рег. № ***,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица рег. *** със срок от 24.01.2023 г. до 23.01.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата, предявени като частичен иск от
цялостната му претенция в размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление, град ***, представлявано от П.В.Д., В.В.И. и В.В.М. да
заплати на Д. Т. Р., ЕГН **********, с адрес град К., булевард *** сумата от
100 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9