Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 179
Б., 04.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
секретаря-Т.Б.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 574 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал. 1, изр. 1 от КЗ/отм.
01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД.
ЗК”***”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”***”№***, с ЕИК:***, чрез
пълномощник юрисконсулт И.Г.Г., моли да бъде признато за установено по
отношение на Община Б. с адрес:Б., пл.”***”№13, за съществуване на вземането на
„***“АД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както
следва: за сумата-главница от 1 190 лева
/хиляда сто и деветдесет лева/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица №*** със срок на валидност 15.07.2015г. до 14.07.2016г.
за причинени имуществени щети на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 320“
с рег.№ ***, собственост на Д.Т.М. в резултат на настъпило на 16.11.2015г. в Б.,
на бул. „***“ № 32 пътнотранспортно произшествие, следствие на преминаване в
необезопасена дупка на пътното платно, намиращо се в Б., на бул. „***“ №32,
стопанисвано от ответника, за което е съставен Протокол за ПТП №*** от
16.11.2015г. от РУ-Б., както да заплати
и сумата от 362.32 лева /триста
шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода от 14.11.2016г. до 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 16.01.2020г. /датата на постъпване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се
присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в писмено становище с
вх.№***г./л.93/.
В съдебно заседание ищецът е депозирал писмено становище с
вх.№***г., изпратено по пощата с пощенско клеймо от 30.10.2020г., чрез
пълномощник юрк.И.Г. /пълномощно на л.2/, с което заявява, че поддържа така
предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ-Община Б. не е направил
възражение по исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона
срок.
В с.з. ответникът
е депозирал писмено становище с вх.№***г., чрез пълномощник юрк. М.Х., с което
оспорва предявените искове по основание и размер. Моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни, недоказани и незаконосъобразни.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №***г. по описа на РС-Б., се установява, че на
основание чл.410 от ГПК на 07.02.2020г. е разпоредено по искане на ищеца със
Заявление с вх.№ ***., изпратено по пощата с п.кл. от 14.01.2020г., уточнителна
молба с вх.№ 801 от 06.02.2020г., изпратена по пощата с п.кл. от 04.02.2020г.,
е разпоредено издаване на Заповед № ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. за
изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 1 190
лева /хиляда сто и деветдесет лева/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №*** със срок
на валидност 15.07.2015г. до 14.07.2016г. за причинени имуществени щети на лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 320“ с рег.№ ***, собственост на Д.Т.М. в
резултат на настъпило на 16.11.2015г. в Б., на бул. „***“ № 32, за което е
съставен Протокол за ПТП №*** от 16.11.2015г. от РУ-Б., както да заплати и сумата от 362.32 лева /триста шестдесет и два
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
14.11.2016г. до 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 16.01.2020г. /датата на постъпване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед по
ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение е връчена
на длъжника, чрез служител В.П., деловодител на 11.02.2020г. В срок с
възражение с вх.№ ***г. ответникът Община Б., чрез кмета И.Г.е заявил, че
общината не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът е бил уведомен за възражението
на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с
Разпореждане №***г., връчено му на 20.05.2020г.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № ***г. по описа на РС-Б.
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 01.06.2020г. в
РС-Б., изпратена по пощата с п.кл. от 29.05.2020г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
На 16.11.2015г. около 18.10 часа в Б., при движение по бул.“***“№32, автомобил марка ”Мерцедес” модел „МЛ 320“ с ДК№ ***, собственост и управляван от св.Д.Т.М., реализира пътнотранспортно произшествие като преминава през необозначена и необезопасена пътна неравност или дупка на платното за движение, вследствие на което МПС е увредено, както следва: предна дясна гума и предната дясна въздушна възглавница.
Описаната по-горе дупка /откъртена част от асфалтовото покритие/ е огромна и разположена върху пътното платно на улицата, която не е обозначена и обезопасена и преминавайки през нея със скорост до ограничената за населено място 50км/ч. се е спукала предна дясна гума, за което са реагирали датчиците и се е задействала предна дясна въздушна възглавница на лекия автомобил. Св. Д.М. спряла и веднага се обадила на телефон 112 и на място пристигнал полицай и съставил Протокол за ПТП, който тя подписала.
Горните факти се установяват от приложените писмени доказателства-протокол за ПТП №*** от 16.11.2015г. от РУ-Б., съставен в 18.25 часа, копие от регистрационен талон, копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.В.Т.П. и показанията на разпитания по делото свидетел Д.Т.М., която е управлявала увреденото МПС в резултат на ПТП.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.П., неоспорена от страните, се установява, че от техническа гледна точка настъпилите щети, нанесени на застрахования лек автомобил марка ”Мерцедес” модел „МЛ 320“ с ДК№ *** или смяна на въздушна възглавница, на стойност 1190лв., се намират в причинно-следствена връзка с ПТП на 16.11.2015г. и са получени по начина и механизма, посочен в приложения по делото Протокол за ПТП от същата дата. От обясненията, дадени от вещото лице П. в открито съдебно заседание, се установява, че не е възможно щетите да са настъпили в резултат на обичайното овехтяване или неправомерно износване на гумата, тъй като според него същата е била изправна технически. На този вид автомобил гумите са безкамерни и при преминаване през пътна неравност се смачкват, деформират и след това като се напомпат, ако не е нарушена тяхната повърхност могат да се използват напълно. Що се отнася дали е годна тази гума, за овехтяване и т.н. при застраховка „Каско“ задължително се проверяват гумите и не се дава възможност повече от 5 години да се ползват. Огледал ги е застрахователя и тяхното състояние не е причина за станалото произшествие.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-застрахователна полица, се установява, че за описания по-горе автомобил има сключена застраховка „Каско” на МПС с валидност от 15.07.2015г. до 14.07.2016г. между собственика Д.Т.М. и ЗК„***”АД като има застрахователна полица № ***. От останалите приложени писмени доказателства-копия от талон за оглед на автомобил, уведомление за настъпило застрахователно събитие от застрахования, регистрационен талон, сравнителна експертиза, експертиза по щета, доклад по щета, фактура, платежно нареждане, се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско” е възстановил претърпените вреди, тъй като е предприето възстановяване на щетите със заплащане на сумата от 1190лв. на собственика на автомобила Д.Т.М. на 11.12.2015г.
Приложено е
копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, получена на 05.02.2016г.
за заплащане на сумата от 1190лв.
Съгласно изчисляване с онлайн калкулатор НАП
на законната лихва за забава върху сумата от 1190лв. за периода от 14.11.2016г. до 14.11.2019г. е
в размер на 362.32лв.
Ответникът не е
представил доказателства за плащане на горните суми, предмет на исковете до
момента.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1,
изр.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира, че главният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ/отм./ във връзка с чл.49 от ЗЗД за установяване на съществуване на сумата-главница от 1190лв. е основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ/отм./.
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на Община Б. следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 16.11.2015г. в Б., настъпило при преминаване на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на бул.”***“№32 в Б., който се намира в рамките на града, т.е. в урбанизираната територия. Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответната община за републиканските пътища в границите на града. Съдът приема, че ПТП е станало на улица, чието стопанисване е възложено на общината, в случая ответната община. Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка на пътното платно за движение е препятствие на пътя, което създава опасност за движението, който според приетата САТЕ на в.л. инж.П. е била изцяло върху пътно платно. Съдът приема, че същата представлява препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми след като се намира върху пътното платно, а не извън него.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствието чрез попълване на дупката с асфалт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.
От приложения протокол за ПТП№ № *** от 16.11.2015г., който представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, показанията на св.М., които съдът кредитира като непосредствени и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и приетата САТЕ на в.л. инж.П. се установява, че на общинския път в Б., който се стопанисва от ответника, на 16.11.2015г. е имало огромна дупка на пътното платно, поради което при движение управляваният от св.М. автомобил е пропаднал в дупката на пътя, от което са последвали повреди за автомобила. Това, че протоколът за ПТП е изготвен 15 минути след ПТП и актосъставителят не е свидетел-очевидец на ПТП не опровергават механизма на настъпване на ПТП, приет по делото.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.
Ответникът не е направил своевременно възражения по иска, тъй като не е подал писмен отговор в предвидения в закона срок.
Направените в първото по делото съдебно заседание възражения от ответника относно предявения иск са неоснователни като недоказани, тъй като са събрани писмени доказателства по делото за съществуващо застрахователно правоотношение между ищеца като застраховател и собственика св.Д.М. по отношение на увреденото МПС, за съществуването на застраховка „Каско”, валидна към момента на извършване на ПТП на 16.11.2015г. и заплащане от страна на ищеца като застраховател на паричната сума от 1190лв. като обезщетение на св.М. за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, отразено в Протокол за ПТП от 16.11.2015г. От приложеното писмено доказателство-Предложение декларация за сключване на застраховка „Каско“ на МПС, се установява, че в случая сключената застраховка „Каско“ за процесния автомобил включва всички рискове, т.е. и причиненотото при процесното ПТП увреждане-смяна на въздушна възглавница.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е възстановил са в размер на сумата от 1190лв. като съдът взе предвид заключението на САТЕ на в.л. инж.П. и обясненията му в с.з., са настъпили от преминаването на застрахования автомобил в дупка на платното за движение и се уврежда предно дясно колело. Събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства-показанията на св.Д.М. и заключението на САТЕ на в.л. инж.П. относно механизма на ПТП и най-вероятната причина за последното, обсъдени от фактическа страна, дават основание за извод, че инцидентът е настъпил вследствие преминаване на предно дясно колело на управлявания автомобил в дупката на пътя и невъзможността за възприемане на препятствието от управляващия автомобила, както и за адекватна реакция с оглед избягване на вредоносния резултат. В този смисъл са неоснователни като недоказани възраженията на ответника, че водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена скорост, както и че е следвало да я избегне.
Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от обясненията на в.л. инж.П., дадени в открито съдебно заседание и отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за възприемането му от водача и съответно за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответната община по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, който има за предмет установяване на вземане, произтичащо от регресно правоотношение, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес- чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като ПТП е станало на 16.11.2015г. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
С оглед на горното установяването на вземането по регресният иск следва да бъде уважен изцяло като ответникът е длъжен да репарира процесната сума, представляваща възстановени от него вреди чрез плащане на увреденото лице-св.Д.М., като с факта на това плащане, ищцовото дружество по силата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ се е суброгирало в правата на това увредено лице, които то има срещу ответника
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че е основателен и следва да се уважи изцяло за сумата от 362.32лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 1190лв. за периода от 14.11.2016г. до 14.11.2019г., тъй като се уважава главния иск, установи се, че ответникът е в забава, тъй като преди предявяване на иска е бил поканен писмено от ищеца съгласно приложената регресна покана, получена от ответника на 05.02.2016г. да плати процесната сума-главница, което не е сторено и до момента. Размерът съдът определи съгласно онлайн калкулатор.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница, считано от деня на подаване на заявлението по заповедното производство на 16.01.2020г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати
на ищеца сумата от 82лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на БРС/, както и сумата от 428лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платена държавна такса /68лв./, платен депозит за свидетел и
вещо лице /260лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./ съразмерно на
уважените искове.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на
Община Б. с адрес:Б., пл.”***”№13 за съществуване на вземането на ЗК”***”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”***”№***, с ЕИК:***, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1 190 лева /хиляда сто и
деветдесет лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица
№*** със срок на валидност 15.07.2015г. до 14.07.2016г. за причинени
имуществени щети на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 320“ с рег.№ ***,
собственост на Д.Т.М. в резултат на настъпило на 16.11.2015г. в Б., на бул. „***“
№ 32 пътнотранспортно произшествие, следствие на преминаване в необезопасена
дупка на пътното платно, намиращо се в Б., на бул. „***“ №32, стопанисвано от
ответника, за което е съставен Протокол за ПТП №*** от 16.11.2015г. от РУ-Б., както да заплати и сумата от 362.32 лева /триста шестдесет и два
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
14.11.2016г. до 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 16.01.2020г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Б. с адрес:Б., пл.”***”№13
да заплати на ЗК”***”АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”***”№***,
с ЕИК:*** сумата от 82лв./осемдесет и два лева/ за направени разноски в хода на
заповедното производство /по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б./, както да
заплати и сумата от 428лв./четиристотин
и двадесет и осем лева/ за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./