П Р О Т О К О Л
Гр. Ямбол, 16.07.2019 год.
РАЙОНЕН СЪД - ЯМБОЛ, ІV-ти състав, в публично заседание на 16.07.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св.
ДИМИТРОВА
При секретаря С.М. и в
присъствието на
Прокурора, гр. дело № 2206 по описа за 2019
год., докладвано
От съдия ДИМИТРОВА
На поименното
повикване в 10:00 часа се явиха:
…………………………………..
Съдът постанови
своето решение:
Производството е по
реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита
от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Я.М.Д.
с ЕГН **********, лично и като майка на Р.Б.Д. с ЕГН ********** и Т.Б.Д. с ЕГН
********** и баба на детето Б.Р.Д. с ЕГН ********** за издаване на
заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката,сина й,дъщеря й
и внучето й домашно насилие от страна на брат й П.М.К. с ЕГН ********** *** и с
настоящ адрес ***.
В молбата е
изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното домашно насилие, а именно:на 11.11.2018 г. починал бащата на
молителката и ответника. След като си уредили имуществените и неимуществени
претенции относно наследството останало от наследодателя им,от началото на
месец юни 2019 г. ответника започнал да търси молителката и започнал да й изпраща
обидни и заплашителни съобщения. Причина затова били неоснователните претенции
на ответника относно останали движими вещи от наследодателя им в апартамента на
сина й. Това се случвало в различни часове на денонощието и след като
молителката не отговаряла на повикванията му,започнал да й изпраща обидни
съобщения,като успоредно с това зачестили заплахите спрямо нея и семейството й.
Наричал нея и семейството й „боклук мръсен“,“кривогледи боклуци“ и др. Започнал
да ги обвинява,че те са виновни за смъртта на баща му,като освен многобройните
обиди и клевети,все по-често я заплашвал,че ще убие нея и децата й. На
04.06.2019 г. и изпратил текстови съобщения /СМС/ като й отправил заплахи и
обиди,че „жива ще я одере“,че ще „избие децата й кривогледи
боклуци,обещавам“,като по вайбър започнал да изпраща съобщения,че жива ще я одере.
Ответника бил с агресивно поведение,с променящи настроения наложило съпруга на
молителката до подаде жалба до полицията,където било образувано досъдебно
производство. След като ответника бил предупреден от дежурния полицейски
служител,непосредствено след това потърсил молителката по телефона и след като
му отговорила започнал да я обижда и псува,като свидетел на това станал
полицейския служител. С оглед на това,че молителката информирала за отправените
обиди и закани от страна на ответника и двете си деца това възбудило
основателен страх в тях и самата нея от осъществяване на отправените закани от
страна на ответника. Дъщеря й била несемейна и живеела сама,но след като
разбрала за отправените закани от ответника отишла да живее при молителката
,страхувала се да излиза с приятели,като се оглеждала да не срещне ответника и
се оплаквала от тревожност и главоболие в резултат на отправените закани за
убийство.
Синът й който бил
семеен и имал малко дете и живеел в гр.Б. също се притеснявал за живота и
здравето си,както и за този на детето му. В момента в които узнали за
отправените заплахи се страхували да извеждат детето на открито,не искал да
оставя семейството си само,като изпитвал притеснение и тревожност спрямо
собствената си безопасност,познавайки характера на ответника,като приемал
заплахата за напълно реална.
Молителката се
страхува от ответника, счита, че същият е заплаха както за нея,така за децата й
и внука й, и претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и 3 от ЗЗДН.
Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както
и копие – извадка на изпратени съобщения.
В съдебно заседание
молбата се поддържа.
Пострадалите от
домашно насилие редовно призовани се явиха лично в съдебно заседание и завиха,
че молбата е основателна и молят за нейното уважаване.
Ответника е депозирал
писмен отговор, в който изразява своето становище за неоснователност на
молбата. В днешното съдебно заседание същия заяви, че признава иска.
Признанието на иска потвърждава съществуването на
спорното право по начина заявен от ищеца в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признатото, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Единствените
ограничения въведени от законодателя са, че такова решение не може да се
постанови, ако признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или
е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства между
страните съществуват описаните в исковата молба отношения, въз основа на които е станал акт на
домашно насилие.. Не се установи наличие на някое от ограниченията посочени в
чл.237, ал.3 от ГПК. С оглед на това подадената молба следва да се уважи, като
на осн.чл.237,ал.2 от ГПК указва на страните, че решението се основава на
признанието на иска и няма да излага мотиви за това.
Изхождайки от молбата и от конкретния акт на насилие
съдът намира, че най-подходящата мярка за защита е тази предвидена в чл. 5,ал.1
т.1 и т. 3, а именно: задължение на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие и забрана на извършителя да приближава жилището и местата
за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от 18 месеца.
На осн. чл. 5 ал.4 от ЗЗОДН на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200 лв.
На осн. чл. 11, ал.2 от ЗЗОДН ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата държавна такса в размер на 25лв. Същият следва да заплати на
молителката направените от нея разноски по делото в размер на 400лв. –
заплатено адв.възнаграждение.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш И №546/16.7.2019 г.
На осн. чл.16 , вр. с
чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗОДН ЗАДЪЛЖАВА П.М.К. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Я.М.Д. с ЕГН **********, на Р.Б.Д. с ЕГН **********,Т.Б.Д. с ЕГН **********
и на детето Б.Р.Д. с ЕГН ********** за срок от 18 месеца.
На осн. чл.16, ал.1,
вр. с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗОДН ЗАБРАНЯВА на П.М.К. с ЕГН ********** *** и с
настоящ адрес ***, да приближава жилището на Я.М.Д. с ЕГН ********** на адрес
***, да приближава жилището на Т.Б.Д. с ЕГН ********** на адрес *** както и да
приближава жилището на Р.Б.Д. с ЕГН ********** и на детето Б.Р.Д. с
ЕГН ********** на адрес ***, мястото на работа на Я.М.Д., Т.Б.Д. и Р.Б.Д.,както
и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра. за срок от
18 месеца.
Налага на П.М.К. на
осн.чл.5, ал.4 от ЗЗОДН ГЛОБА в размер на 200лв.
ОСЪЖДА П.М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС държавна такса в
размер на 25 лв.
ОСЪЖДА П.М.К. да заплати на Я.М.Д. направените по делото разноски в размер
на 400лв.
Да се издаде заповед за защита срещу П.М.К., по реда на чл.15, ал.2 от
ЗЗОДН, в която да се впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от
ЗЗОДН.
Препис от решението и
заповедта да се връчи на страните и на РУ-Я. и РУ-Б..
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от днес, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 10:30 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар: