Р Е
Ш Е Н
И Е
№
440/31.05.2022 г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, осми състав
в открито заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година година в състав:
Съдия:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева
и в присъствието на прокурор Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
адм.дело № 331/22 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба от С.Л.,***,чрез
адв.В.С. против ГД“Изпълнение на наказанията„- София. Предявени са два иска, всеки един по 35 000 лв., като с
първия от тях се претендира обезвреда на неимуществени вреди вследствие на
бездействие от страна на администрацията на ответника в периода 23.02.2016 до
23.03.2022 г. да осигури здравословни и безопасни условия на труд, а именно
предпазни маски, поради което ищецът е принуден да гълта прах и стъклена вата
от търкането на кутийки както и подходящо отопление в работните помещения.
С втория иск се претендира обезвреда
на неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, за периода 15.09.2020 г. до 23.03.2022 г. поради пренаселени
килии, наличие на мръсни килии, дървеници, хлебарки и гризачи в тях. Твърди липса на
санитарен възел и течаща топла и студена вода.
Ищецът
Л. в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адвокат С.
моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че
ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от
ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.
Ответникът
ГД “Изпълнение
на наказанията“-София, представляван от юриск. Р. в писмено становище, счита исковете
за неоснователни и недоказани. Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Счита се, че не е налице административна дейност и не се доказват претърпени
вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се
отхвърли.
Съдът
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът
Л. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пазарджик и е постъпил там на 02.04.2019 г. От 15.09.2020 г. до освобождаването
му на 06.08.21 г. е настанен в спално помещение № 704 с площ от 22,48 кв. м. с
още 4 лишени от свобода. Постъпва отново в Затвора Пазарджик на 14.10.2021 и е настанен във второ отделение в спално
помещение 212 с площ от 20,91 кв.м., заедно с още 2 лишени от свобода. На
05.11.21 г. е преместен отново в помещение № 704 заедно с още 4 лишени от
свобода.
Всички спални помещения, в които е бил настанен Л.
разполагат със санитарни възли с течаща вода.
Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите
лишени от свобода, като се извършва по утвърден график. Не са налични данни за
оплаквания за плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията от
лишения от свобода И..
Достъпът на дневна светлина е посредством прозорци, чрез които се оскъщестявва
и проветряването на помещението в тъмната част на денонощонието светлината е
изкуствена. Прозорците на спалните
помещения са съобразени с техния размер. Съгласно договор между ГД“ИН“ и „ДДД1“ през съответния период
по утвърден график са извършвани мероприятия по дезинсекция, дератизация и
дезинфекция.
От справка вх. № 4092/09.05.2022 г. на ответника и приложена към нея докладна записка се установява, че ищецът е престирал труд в
полза на „АББ-България“ ЕООД за услуга по зачистване на детайли от термореактивна
пластмаса. Ищецът е постъпил на работа и е подписал Начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 26.09.2016 г. През
времето на работа е получавал предпазни средства /представен е списък за
съответните години/. Помещението, в което се работи е отопляемо с четири
колонни климатика, а до м. 01.21 отоплението е било на печки с твърдо
гориво.
По
делото е разпитан свидетеля Т., който е пребивавал заедно с ищеца в 209-та килия. Твърди,
че в килията имало дървеници хлебарки и гризачи като се пръскало
против тях, но това не помагало.
Топлата вода била за един час, но не стигала.
Двамата с ищеца работели в АББ като стържели кутии с много прахоляци.
Давали им маски, който иска, но тези маски били обикновени, които трябва да се
перат. След ремонта, условията в Затвора станали по- добри.
Показанията на св. Т. се кредитират от съда в частта в
която не противоречат на представените по делото писмени доказателства-
справки, докладни записки, договори, списъци и т.н.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля Т..
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът
е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица и администрацията
на затвора в гр.Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при
или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния
ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието
или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав,
не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно
разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.) (1) Осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
(2)
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче, съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43, ал.3
ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза
в сила от 01.01.2019г. По силата на общите
принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5,
ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Относно
твърдението за свръхнаселеност се установи следното :
От
приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, се
установи, че твърденията за пренаселеност на килиите са неоснователни и недоказани. За част от исковия период-
06.08.21- 14.10.21 г., ищецът изобщо не е пребивавал в Затвора Пазарджик, а в
останалата част е обитавал килии, при които се падат над изискуемите 4 кв. м.
жилищна площ.
Твърденията за лоши битови условия също са недоказани. На
първо място, през м. март 2020 г. в Затвора Пазарджик е направен ремонт и
помещенията, в които са били настанени лишените от свобода са били изцяло
подновени и реновирани- всяка от тях със санитарен
възел, течаща вода, отваряеми прозорци с
естествена дневна светлина, а в тъмната част на денонощието, светлината е била
изкуствена. Необосновани са твърденията за наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи- представиха се и се приеха
доказателства, че за исковия
период е бил сключен договор с външна специализирана фирма за ДДД, както и че
липсват оплаквания отправени до затворническата администрация от лишения от
свобода за този период. Не
се установи, ищецът да е пребивавал при условията на влошена
хигиена.
С
оглед на гореизложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно
действие или бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на достатъчно площ, санитарен възел, течаща вода, светлина и
вуздух, както и непредприемане на действия за обезвреда на гризачи, дървеници и
хлебарки. Това не води но накърняване правата на ищеца или пък причиняване на
вредите визирани в чл.3 от ЕСПЧ.
Относно твърденията за неосигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд:
От представените по делото писмени доказателства- списък за раздадени предпазни средства се
установява по безспорен начин, че на работещите са раздавани предпазни
средства- маски и ръкавици. На същите е проведен задължителния начален
инструктаж. В тази насока са и показанията на св. Т., който заяви пред съда, че
предпазни маски са раздавани на всички желаещи. Няма как също да се приеме, че
в работния процес не е осигурена нормални температурни условия в работните
помещения- от представената докладна записка- до 2021 г. отоплението е
осъществявано на твърдо гориво, а след това са инсталирани два колонни
климатика.
Ето защо няма как да се приеме, че е налице бездействие
на затворническата администрация и досежно тази искова претенция.
По
отношение на причинната връзка:
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Мотивиран
от всичко изложено дотук, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхърлени, като неоснователни и
недоказани,
без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.
Неоснователна е обаче претенцията на ответника за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Производството
по делото е водено по специалния по чл. 284 от ЗИНЗС ред. Съгласно чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне
на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Алинея 3 на същия член гласи
„Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска“.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Разноските по производството, по
аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и
вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната
е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата
на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски
се ограничава само до разноските по производството. Обратно, съгласно чл. 286,
ал. 3 от ЗИНЗС, при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на
ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен
съд Пазарджик, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на С.Д.Л.,***, чрез адв.В.С. против
ГД“Изпълнение на наказанията„ София. за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в периода
23.02.2016 до 23.03.2022 г., вследствие на бездействието на ответника да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, а именно предпазни маски,
поради което ищецът е принуден да гълта прах и стъклена вата от търкането на
кутийки, както и подходящо отопление в работните помещения.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на С.Д.Л.,***, чрез адв.В.С. против ГД “Изпълнение на
наказанията„ София за сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 15.09.2020 г. до
23.03.2022 г. вследствие
на бездействието на ответника да осигури
нормални битови условия при престоя на ищеца в Затвора Пазарджик.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд -
Пазарджик.
СЪДИЯ: /п/