№ 19914
*** 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110113842 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 84943/11.03.2025г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
предявил против ответниците К. А. С., Д. К. С. и С. К. С. по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца при условията на разделност (при квоти от 4/6 части за К. А. С., 1/6 част за Д. К. С.
и 1/6 част за С. К. С.) следните суми: главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1391.62 лв. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *******, ведно със законна лихва за периода от 16.10.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 02.10.2024 г. в
размер на 273.14 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 35.04 лв., ведно със законна лихва за периода от
16.10.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.11.2021г.
до 02.10.2024 г. в размер на 9.07 лв., като съобразно квотите вземанията се претендират от
ищеца, както следва:
1) От ответника К. А. С.: сумата от 927.75 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: г********, ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 182.09 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
02.10.2024 г., както и сумата от 23.36 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане на
1
вземането, както и сумата от 6.05 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до
02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.10.2024 г. по ч.гр.д. №
61458/2024 г. по описа на СРС, 27 състав;
2) От ответника Д. К. С.: сумата от 231.94 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: г********, ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 45.52 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
02.10.2024 г., както и сумата от 5.84 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1.51 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до
02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.10.2024 г. по ч.гр.д. №
61458/2024 г. по описа на СРС, 27 състав;
3) От ответника С. К. С.: сумата от 231.93 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: г********, ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 45.53 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
02.10.2024 г., както и сумата от 5.84 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.10.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1.51 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до
02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.10.2024 г. по ч.гр.д. №
61458/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в г********.
Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на
процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в *** одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във ****“, в сила от
10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от
дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по
силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат
уважени, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. А. С. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, поддържайки, че през исковия период в имота не е ползвана
2
топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност, като радиаторите в имота били
демонтирани. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към отговора са приложени молби от ответниците Д. К. С. и С. К. С., с които посочват,
че живеят в имота, както и че са съгласни с изложеното от ответника К. А. С..
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 61458/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление вх.№ 327823/16.10.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците К. А. С., Д. К. С., С. К. С. да заплатят разделно (при квоти
4/6 за К. А. С., 1/6 за Д. К. С. и 1/6 за С. К. С.) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1391.62лв. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *******, ведно със законна лихва за периода от 16.10.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 02.10.2024 г. в размер на 273.14лв.,
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 35.04лв., ведно със законна лихва за периода от 16.10.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до 02.10.2024 г. в размер на 9.07лв.,
държавна такса в размер на 34.18лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от
който се установява, че на 28.03.1991г. ответникът К. А. С. и Н. В.а С., са придобили
правото на собственост върху процесния имот - апартамент *****аходящ се на адрес: ***
******
Приет е препис- извлечение от акт за смърт от 21.05.2016 г., от което се установява, че
Н. В.а С. е починала на 25.05.2016 г.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 15.10.2001г. и
договор от 18.10.2001г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в ******, е избрало и възложило
на „Техем сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. -
30.04.2022г. възлиза на сумата от 571.67 лева. Представено е и съобщение към фактура №
**********/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2022г. - 30.04.2023г. възлиза на сумата от 771.25 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че единствено е начислявана топлинна енергия за топла вода и
сградна инсталация.
Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като
3
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице - помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем сървисис” ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. През процесния период в имота всички отоплителни тела са били
демонтирани и топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана, като
е имало един водомер за топла вода. Топлата вода е изчислявана по реален отчет по т.5.2. от
Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, като при отчета на показанията са
съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило достъп/.
Съобразно експертизата, показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е
преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от
лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите
по изравнителните сметки, възлиза общо на 1388.02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че апартамент *****аходящ се в
*** ********* е топлоснабден, както и наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период
е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на
претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата
дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния
факт на погасяване на дълга, за което не сочат доказателства.
С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелства: че за процесния период ответниците са били собственици на процесния имот,
находящ се на адрес: г********, при заявените от ищеца квоти от 4/6 ид.ч. за ответника К.
А. С. и по 1/6 ид.ч. за ответниците Д. К. С. и С. К. С..
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно - техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда - етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент
на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или
на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г.
от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване.
Не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците по делото са били собственици на процесния имот - находящ се на адрес:
г********, при заявените от ищеца квоти от 4/6 ид.ч. за ответника К. А. С. и по 1/6 ид.ч. за
ответниците Д. К. С. и С. К. С., като всеки един от тях дължи разноските за вещта съобразно
дяловете си. При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е
установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват твърдения, а и
доказателства, някой от ответниците да се е разпоредил преди или по време на процесния
период с притежаваната от него идеална част в полза на трето лице за спора лице, или в
полза на останалите съсобственици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
5
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи
условия, нито да са поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на
закона общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и ги обвързват. Тази разпоредба
е специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. Поради това, настоящият състав приема, че през процесния период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е уредено в Общите
условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване през процесния период и нейното
количество се установяват от заключението на съдебно - техническата експертиза. Вещото
лице е посочило както обема на доставената топлинна енергия за сградна инсталация услуга
битово горещо водоснабдяване, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от
1388.02 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота вещото лице е
посочило, че същата не е начислявана, както и че в имота няма радиатори, като това е видно
и от представения от ответниците протокол за демонтаж на отоплителните тела от
18.07.2007г. Във връзка с топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и
възраженията на ответниците, че в случая се касае за непоискана и неизползвана услуга,
следва да се посочи, че сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект.
Съдът намира, че „Топлофикация София“ ЕАД законосъобразно е начислявало
топлинна енергия сградна инсталация и БГВ в имота, като общият размер на потребената
топлинна енергия възлиза на сумата от 1388.02 лева през процесния период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023г.
За ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснадбен имот, е
възникнало задължение да заплатят частта от стойността на топлинната енергия, съобразно
притежавания от тях дялове в съсобствеността. В случая се посочи по - горе, че не е налице
6
спор, че ответниците по делото са били собственици на процесния имот - находящ се на
адрес: г********, при заявените от ищеца квоти от 4/6 ид.ч. за ответника К. А. С. и по 1/6
ид.ч. за ответниците Д. К. С. и С. К. С., с оглед на което за ответника К. А. С. е възникнало
задължение да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 925.35 лева, за
ответниците Д. К. С. и С. К. С. са възникнали задължения всеки от тях да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 231.34 лева.
По делото липсват доказателства, а и твърдения ответниците да са заплатили
посочените суми. Предвид това, съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за признаване на установено, че К. А. С. дължи на ищеца сумата от
925.35 лева се явява основателен и следва да бъде уважен в тази част, като за горницата до
предявения размер от 927.75 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за признаване на
установено, че ответницата Д. К. С. дължи на ищеца сумата от 231.34 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен в тази част, като за горницата до предявения размер от
231.94 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за признаване на
установено, че ответницата С. К. С. дължи на ищеца сумата от 231.34 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен в тази част, като за горницата до предявения размер от
231.93 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки и техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била извършвана.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ
дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата за „дялово разпределение“, извършена от избрания от тях
търговец. От приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено
дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от третото лице - помагач
доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.09.2021г. до м.04.2023г. е в общ размер на 45.04
лева, като доколкото се претендира по-малка сума, всеки един от ответниците отговаря за
заплащането на част от сумата от 35.04 лева, съобразно размера на посочените по-горе
части от него, предвид делът им в съсобствеността, или К. А. С. дължи сумата от 23,36 лева,
а Д. К. С. и С. К. С. дължат сумата от по 5,84 лева. С оглед на горното, съдът приема, че
7
предявените искове по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за признаване на
установено, че ответниците дължат заплащането на цена за извършена услуга дялово
разпределение са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължат
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 15.09.2022г. до 02.10.2024г. възлиза на
360.58 лева. Ищецът обаче е претендирал обезщетение за забава в по-нисък размер от 273,14
лева, поради което последният размер следва да бъде взет предвид, с оглед диспозитивното
начало, като всеки един от ответниците отговаря за заплащането на мораторната лихва до
размера на посочените по-горе части, предвид делът му в съсобствеността.
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за признаване на установено, че К. А. С. дължи на ищеца сумата от 182.09 лева се
явява основателен и следва да бъде уважен, като ответниците Д. К. С. и С. К. С. дължат на
ищеца сумата от по 45.52 лева, за която сума спрямо всеки от тях искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответниците дължат заплащането на сумата в общ размер от 9.07 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2021г. до 02.10.2024г. върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива
следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен
конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това
положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно
8
чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответниците за плащането на цената за
дялово разпределение, поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не
дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 84.18 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следва сумата общо от 83.56 лева,
съразмерно на уважената част на предявените искове, като ответниците следва да бъдат
осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят сумата, съобразно квотите им в
съсобствеността.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 672.88
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че неговият размер е 200 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се следва сумата в общ
размер на 667.89 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
С оглед изложеното, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за разноски, съобразно
квотите им в съсобствеността, а именно: ответникът К. А. С. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 55.70 лева в заповедното производство и сумата от 445.26 лева в исковото
производство, а ответниците Д. К. С. и С. К. С. – сумата от по 13.93 лева в заповедното
производство и сумата от 111.32 лева в исковото производство.
Ответниците са доказали да са сторили разноски в размер на по 150. 00 лева, като на
всеки от ответниците се следват разноски от по 1.11 лева, съразмерно на отхвърлената част
на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника К. А. С., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. А. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
925.35 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставената от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: *** ****** ап.40, аб. № 127365, ведно със законната лихва за периода от
16.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата в размер от 182.09 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., както и сумата в размер от
23.36 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.10.2024 г.
9
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 61458/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за топлинна енергия за разликата
над 925.35 лева до пълния претендиран размер от 927.75 лева, както и предявения
установителен иск за сумата от 6.05 лева, представляваща мораторна лихва за дялово
разпределение за период от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Д. К. С., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. К. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
231.34 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставената от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *** ****** ап.40, аб. № 127365, ведно със законната лихва за периода от 16.10.2024 г.
до изплащане на вземането; сумата в размер от 45.52 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., както и сумата в размер от 5.84 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.10.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 61458/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за топлинна енергия за разликата
над 231.34 лева до пълния претендиран размер от 231.94 лева, както и предявения
установителен иск за сумата от 1.51 лева, представляваща мораторна лихва за дялово
разпределение за период от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника С. К. С., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. К. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
231.34 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставената от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *** ****** ап.40, аб. № 127365, ведно със законната лихва за периода от 16.10.2024 г.
до изплащане на вземането; сумата в размер от 45.52 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., както и сумата в размер от 5.84 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.10.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 61458/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за топлинна енергия за разликата
над 231.34 лева до пълния претендиран размер от 231.93 лева, предявения установителен
иск за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за разликата над 45.52 лева до
пълния претендиран размер от 45.53 лева, както и предявения установителен иск за сумата
10
от 1.51 лева, представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за период от
15.11.2021 г. до 02.10.2024 г.
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 55.70 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 61458/2025г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер 445.26 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 13.93 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 61458/2025г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер 111.32 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 13.93 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 61458/2025г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер 111.32 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на К. А. С., ЕГН **********, сумата в размер 1.11 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на Д. К. С., ЕГН **********, сумата в размер 1.11 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на С. К. С., ЕГН **********, сумата в размер 1.11 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********-
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11