№ 608
гр. Русе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
в присъствието на прокурора П. Сл. С.
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520100130 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.4 във вр. чл.2б от ЗОДОВ:
„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;
изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана
по-нататък "Конвенцията" /ЕКЗПЧОС/ – чл.2б от ЗОДОВ.
„Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице“ – чл.4 от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца К. Г. Т. се основава на твърдения, че е страна –
ищец по образувано гр.дело - гр. д. № *** г. по описа на Районен съд -
Габрово, като не е посочил номера, под който е било висящо пред ответника
Окръжен съд – Габрово. Делото било разглеждано пред различни съдилища, а
към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело /22.10.2024
1
г./ било висящо като въз. гр. д. № *** г. по описа на ответника Окръжен съд –
Русе. При разглеждане на делото пред ответницито това станало в срок, който
не отговарял на изискванията на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за разумен
срок. Счита, че поради това е претърпял неимуществени вреди и счита, че за
обезщетяване на същите ответниците му дължат солидарно парично
обезщетение в размер на 5300 лева. Претендира за осъждането им да платят
посочената сума. Претендира и за присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор е подаден такъв от Председателя на ответника -
Окръжен съд – Габрово, с който иска се оспорва. Посочва, че въпреки, че
ищецът не е посочил под какъв номер делото е било висящо пред него, а е
посочил само номер на Районен съд – Габрово, при справка в системата ЕПЕП
се установява, че то е било висящо пред Окръжен съд – Габрово като в.ч.гр.д.
№ *** г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Посочва развитието на делото
и срока, за който е било висящо пред този съд като счита, че същия не
представлява неразумен срок по смисъла на Конвенцията. Счита, че с оглед на
това иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
В срока за отговор е подаден такъв от Председателя на ответника -
Окръжен съд – Русе, с който иска се оспорва. Посочва какво е било
развитието, висящността и движението на делото докато е било висящо пред
този съд като в.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Русе Счита, че с
оглед изложените обстоятелства по движение на делото и сока, за който е
било висящо пред Окръжен съд – Русе не е налице неразумен срок по смисъла
на чл. 6, § 1 от Конвенцията. С оглед на това моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Представителят на контролиращата страна – Прокуратурата на Република
България – прокурорът П. С. от РРП, взема становище за неоснователност на
иска.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. Никоя
от страните не е изложила аргументи за недопустимост на иска, но с оглед
специалната уредба на иска по чл.2б от ЗОДОВ съдът намира за необходимо
да изложи изрични аргументи в тази насока. Искът по чл.2б от ЗОДОВ може
да бъде предявен както по отношение на приключило, така и по отношение на
2
висящо производство – арг. от чл.2б., ал.3 от ЗОДОВ – „Предявяването на иск
за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване
на иск и след приключване на производството“. В случая искът е предявен по
отношение на висящо производство, поради което не е налице
допълнителното изискване за допустимост на иска по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, т.к.
същото е въведено само по отношение на приключили производства –
„Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.
По същество на спора съдът съобрази следното: Делото, относно което
ищецът излага оплаквания за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 от от § 1 от ЕКЗПЧОС, в
момента продължава да е висящо и не може да бъде приложено към
настоящото дело. От представените от ответниците писмени доказателства
относно движението му докато е било висящо пред тях се установява
следното:
Производството по ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд - Габрово, е
образувано на *** г., въз основа на въззивна частна жалба на К. Г. Т. вх.
документ №***/*** г. срещу Разпореждане № *** на Районен съд – Габрово
по ГД № *** г., по описа на Районен съд - Габрово. С Определение № *** г.
съдиите Веселина Топалова, Ива Димова и Симона Миланези се отвеждат от
разглеждане на ВЧГД № *** г. С определение № *** г. се отвеждат съдиите –
Полина Пенкова, Кремена Големанова и Велемира Димитрова. С
Разпореждане № *** г. се отвежда съдия Диана Василева. С Определение №
*** г. се отвеждат съдия П. Неделчев, Благовеста Костова и Пламен Попов, на
осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като прекратяват производството по делото и го
изпращат на 07.10.2024 г. на Апелативен съд Велико Търново за определяне на
друг равен съд, който да разгледа делото, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК. От
изложеното е видно, че поради отводи на всички съдии от състава на съда не
могъл да се формира състав като общата времева продължителност на
делото пред съда е 25 дни от образуването до изпращането на
компетентния съд по чл.23, ал.3 от ГПК.
Производството по ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд - Русе, е
3
образувано на *** г. след като съдът по чл.23, ал.2 от ГПК е определил този
съд да разгледа делото. С определение №*** г. докладчикът по делото е
прекратил производството по него поради подадена молба от жалбоподателя
за оттегляне на жалбата от жалбоподателя К. Г. Т.. Общата времева
продължителност на делото пред съда е 7 дни от образуването до
постановяването на приключващия производството акт, а исковата молба
по настоящото дело е подадена на следващия ден след постановяването на
определение №***.
При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на гр. дело /ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд
– Габрово и ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Русе/ в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Отговорността на държавата по чл. 2б от
ЗОДОВ е обективна, но може да бъде ангажирана само при наличието на
всички предпоставки, визирани в хипотезата на посочения законов текст, а
именно: да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на
делото й в разумен срок и от това да са настъпили вреди, като те подлежат на
доказване и трябва да бъде установена причинно-следствената връзка между
настъпилите вреди и установеното нарушение на правото на страната за
разглеждане на делото в разумен срок.
В случая нито един от етапите на процесното производство не е
неразумен. Общата продължителност на делото пред двата ответника е малко
над месец което време напълно съответства на необходимото време за
преценка на обстоятелствата по чл.22 от ГПК и постановяване на самоотводи
от всички съдии от състава на ОС Габрово и за произнасяне с приключващ
производството акт. – за ОС Русе.Дори с включване на времето, за което
делото е било висящо пред съда по чл.23, ал.3 от ГПК е видно, че от
постъпване на делото в ОС Габрово за произнасяне до приключването му с
акт на ОС Русе е изминал месец и половина, което не е неразумен срок по
смисъла на ЕКЗПЧОС.
Съобразно критериите, установени с текста на чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ, които
са изчерпателно изброени, както и съобразно със стандартите на ЕСПЧ, се
налага изводът, че липсва един от кумулативните елементи от
правопораждащият вземането за обезвреда фактически състав, а именно -
4
нарушаване на изискването за разумен срок. Този извод следва от общата
продължителност на висящността на делото, която е нормална за такъв тип
дело и съответства на характера на производството и технологичното време,
необходимо за постановяване на съдените актове, които са четири
определения и едно разпореждане. Цялостният подход по движението на
делото и приключването му с окончателен акт е чевръст и експедитивен и не е
налице неразглеждане на делото в разумен срок. Предвид изложеното съдът
счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.4 във вр. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г.
Т. с ЕГН ********** от град ***, област Велико Търново, улица "***" № 9А
против ответниците ОКРЪЖЕН СЪД - ГАБРОВО и ОКРЪЖЕН СЪД - Русе -
за осъждането им да му заплатят солидарно сума в размер на 5 300 лв. /пет
хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на
гражданско дело /ВЧГД № *** г., по описа на Окръжен съд – Габрово и ВЧГД
№ *** г., по описа на Окръжен съд – Русе/, ведно със законната лихва от
29.10.2024 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото е разгледано при участието на контролираща страна –
Прокуратурата на Република България.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5