№ 61702
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20241110122411 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.417 ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на „.............., ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление гр. .........., срещу С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ............
въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК – Запис на заповед от 17.10.2018 г. Към
заявлението е приложен в оригинал Запис на заповед от 17.10.2018 г.
Като прецени данните по делото, съдът намира, че заявлението в частта за
претендираната главница отговаря на изискванията на ГПК, внесена е дължимата съобразно
материалния интерес държавна такса и документът, въз основа на който се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е редовен от външна страна. По
изложените съображения, съдът намира, че в тази му част заявлението следва да бъде
уважено.
В частта за претендираната лихва за забава за периода 20.03.2019 г. – 01.04.2024 г.,
заявлението следва да се отхвърли с оглед обстоятелството, че това предявено вземане не е
обективирано в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Съгласно възприетото в т.4а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТКВКС, съдът в рамките
на производството по чл.417 ГПК може да издаде на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на
главното вземане, само когато същите са определени по основание и определени или
определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК, като изрично е уточнено, че не
може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането
за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.
В този смисъл заявлението в частта, в която се претендира лихва за забава за периода
20.03.2019 г. – 01.04.2024 г. в размер на 179,49 лв. следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъдат присъдени претендираните разноски.
Водим от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.10 от ГПК – Запис на заповед от 17.10.2018 г., за вземането на
1
„.............., ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр. .........., срещу С. А., ЕГН:
**********, с адрес гр. ............ за сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева),,
представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 17.10.2018 г., предявен на
20.03.2019 г., прехвърлен с джиро на 11.11.2021г., както и за сумата от 625,00 лв.
(шестстотин двадесет и пет лева) разноски по делото, а именно: 25,00 лв. държавна такса и
600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за посоченото вземане, за което да се направи
отбелязване върху заповедта за незабавно изпълнение и върху представения Запис на
заповед от 17.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „.............., ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление гр. .........., срещу С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ............ в частта, за сумата
от 179,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2019 г. до 01.04.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена от
длъжника в едномесечен срок от връчване на заповедта за незабавно изпълнение, а от
заявителя в отхвърлителната част – в едноседмичен срок от съобщаване на настоящето
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2