РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Пловдив, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20245300502304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Ш. от *** срещу решение №
260003/15.04.2024г. на Асеновградски районен съд, първи граждански състав,
постановено по гр.дело № 570/2020г. С обжалваното решение е отхвърлен
предявения иск от М. И. Ш. ЕГН ********** от *** срещу В. И. Г. ЕГН
********** от *** за намаляване на дарението оформено с нотариален акт
№25, том ХІ, дело №***. и извършено от И. Г. К. и съпругата му С. Х. К. в
полза на В. И. Г. на следния недвижим имот: 4/5 идеални части от поземлен
имот №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: ***,
площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 018028, съседи: 99088.18.154, 99088.18.170, 99088.18.173,
99088.18.152, 99088.18.157, ведно с 4/5 идеални части върху всички
приращения и подобрения в имота, до размер на 2/3 идеални части,
необходими за допълване на запазената част на М. И. Ш. от наследството на С.
Х. К., починала на ***г. и от наследството на И. Г. К., починал на ***г.
1
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателката Ш. твърди, че съдът
неправилно е приел, че не са налице основания за спиране на давността през
периода *** - датата на смъртта на С. К. до датата на подаване на исковата
молба - 21.04.2020 година, като ответникът по настоящото дело е водил два
пъти дела за оспорване на това дарение и не е било ясно кой е бил ответник по
настоящия иск. Сочи се, че следва да се има предвид и постановеното спиране
по Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Сочи
се, че се оспорват изготвените заключения и оценки на недвижимите имоти,
като се намира, че същите не следва да се кредитират. Иска се отмяна изцяло
на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноските.
В срок е постъпил отговор от В. Г., с който решението се намира за
правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират
се разноските по делото
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правилно РС Асеновград е приел, за доказано по делото, че по договор
за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №119/2006г. по описа на
нотариус К. И. К. е придобил 3/5 идеални части от правото на собственост
върху ПИ 99088.18.128. Прието е за безспорно, а и с оглед отразеното в
удостоверенията за наследници и възрастта на купувача е прието, че това е
станало през време на брака му със С. К.. Ето защо и тъй като основанието е
възмездно, идеалните части от правото на собственост са станали съпружеска
имуществена общност. Страните не са посочили доказателства относно начина
на придобИ.е на 1/5 идеална част, но с оглед удостоверението за наследници
на Г. С. К. и обстоятелството, че прехвърлителите по описания договор и И. К.
са деца на същия, АРС приема, че тя е придобито от него по наследство и
съответно не съставлява съпружеска имуществена общност. С нотариален акт
2
№25/2008г. И. К. и С. К. са дарили на В. Г. притежаваните от тях 4/5 идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот 99088.18.128, ведно с
4/5 идеални части от всички подобрения и приращения в имота.
По въпросите за собствеността на имота предмет на делбата и
надлежния ответник по делото, то РС Асеновград правилно приема, че с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1930/2019г. по описа на АРС е
признато за установено по отношение на К. Ш., че В. Г. е собственик на 4/5
идеални части от ПИ 99088.18.128, ведно с 4/5 идеални части от правото на
собственост върху намиращите се в него сгради 1 и 2, като от мотивите към
него е видно, че правното основание за това е процесният договор за дарение.
С оглед на изложеното по-горе следва изводът, че с него И. К. е дарил 1/5
идеална част, а той, заедно със съпругата си – общо 3/5 идеални части от
правото на собственост.
Правилно РС Асеновград, при изчисляване на наследстваната маса
приема, че към момента на смъртта на С. К. е притежавала ½ идеална част от
правото на собственост върху ПИ 99088.501.237 и върху намиращите се в него
сгради, чиято стойност към момента на открИ.е на наследството, установено
със заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е 45
670 лева. Към нея се добавя дарението според стойността му към открИ.е на
наследството. Дарението е на 3/10 идеални части от правото на собственост
върху имот 99088.18.128 или същото е на стойност 24 756 лева, съгласно
заключението на вещото лице. По изложените по-горе съображения
запазената част на ищцата от наследството на С. К. е ¼ от образуваната маса
по чл.31 от ЗН, която е в общ размер от 70 426 лева, или 17 606,50 лева. АРС
стига до правилния изводи, че същата е нарушена вследствие на извършеното
дарение, тъй като стойността на полученото от ищцата по наследство С. К. е
15 223,33 лева (стойността на 1/6 идеална част от правото на собственост
върху ПИ 99088.501.237 и построените в него сгради). Ето защо правилен е
извода на РС Асеновград, че за ищцата Ш. е възникнало правото да иска
намаляване на дарението до размер, необходим за допълване на запазената й
част или на парична равностойност 2 383,17 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката М. И. Ш., с което
се оспорват изготвените заключения и оценки на недвижимите имоти, като се
намира, че същите не следва да се кредитират. По делото пред първата
3
инстанция са приети една основна и две допълнителни съдебно технически и
оценителски експертизи за стойността на имотите влизащи в наследствената
маса на двамата наследодателя на страните по делото. Тези експертизи са били
приети от съда и страните са нямали други доказателствени искания по делото
относно оценката на имотите, собственост на наследодателите. Подобни
конкретни доказателствени искания за назначаване на нови или допълнителни
експертизи е нямало направени и пред въззивният съд. Ето защо бланкетното
оспорване на експертните заключения не дава възможност на въззивния съд да
приеме правни изводи, различни от тези приети от първата инстанция.
Основателно е възражението на жалбоподателката М. И. Ш., че съдът
неправилно е приел, че не са налице основания за спиране на давността през
периода 27.03.2015 г. - датата на смъртта на С. К. до датата на подаване на
исковата молба - 21.04.2020 година, с оглед действието на Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение. Петгодишната обща
погасителна давност на правото на иск в казуса, приложима на база
практиката на върховния съд обективирана в ПВС №7/1973г., точка 3 б.“г“ е
започнала да тече след дата 27.03.2015 година, но въпреки, че искът е подаден
на 21.04.2020г. не е изтекла на 27.03.2020г., защото по чл.3 т.2 от горния закон
теченето на давностните срокове е било спряно за времето от 13.03 до
14.05.2020г. Тоест искът на ищцата Ш. за възстановяване на запазената част от
наследството на майка й С. Х. К. не е погасен по давност и следва да се
разгледа по същество от съда.
Ето защо частично основателен е иска за възстановяване на запазената
част от наследството на ищцата Ш., по отношение на починалата й майка С.
К., която запазена част е нарушена с паричната от равностойност 2 383,17
лева. При стойност на подарения имот към момента на открИ.е на
наследството от 82 520 лева /СТЕ на л.165/, то 4/5 идеални части, предмет на
дарението са на стойност 66 016 лева. При това равностойността на
накърнената част от запазената част от наследството в размер на 2 383,17 лева
се равнява на 3,6099 % от общата стойност на дареното имущество. Изразено
в идеални части това са закръглено 4/100 идеални части. Остава в сила
ненакърненото разпореждане с разполагаема част от наследството в размер на
96/100 идеални части от 4/5 идеални части от дареното имущество. В тази част
искът следва да се уважи частично и да се отмени частично дарението и да се
възстанови запазената част от наследството на ищцата. С оглед на различната
4
наследствена маса на другия наследодател на ищцата, а именно баща й И. К.,
то там РС Асеновград правилно е преценил, че няма накърняване на
запазената част от наследство и в тази част решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателкта Ш. на основание 78 ал.1 от ГПК за въззивната инстанция се
присъждат разноски в размер на 3,6 % от уваженото искане или в размер на
4,44 лева от направените по делото разноски за държавна такса в размер на
123,44 лева /л.12/. На въззиваемия В. Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК
съразмерно на отхвърлената част от иска се присъждат разноски в размер на
96,4% или 1928 лева от направените по въззивнотодело разноски за
адвокатски хонорар от 2000 лева /л.19/. В това съотношение следва да се
редуцират разноските присъдени за първата инстанция. Разноските присъдени
на В. Г. от 425 лева се намаляват до 409,70 лева. А на ищцата Ш. на основание
78 ал.1 от ГПК се присъждат 3,6 % от сторените от нея разходи от 3 171 лева
/списък с разноски на л.171/, а именно 114,16 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003/15.04.2024г. на Асеновградски районен
съд - първи граждански състав, постановено по гр.дело № 570/2020г., В
ЧАСТТА В КОЯТО с което е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на М. И. Ш. ЕГН
********** от *** срещу В. И. Г. ЕГН ********** от *** за намаляване на
дарението оформено с нотариален акт №25, том ХІ, дело №***г. и извършено
от И. Г. К. и съпругата му С. Х. К. в полза на В. И. Г. на следния недвижим
имот: 4/5 идеални части от поземлен имот №99088.18.128 по КККР на гр.
Асеновград, кв. Долни Воден, адрес: ***, площ: 2224 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива
до размер от 4/100 идеални части и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН извършеното от С. Х. К.,
починала на *** г., с нотариален акт №25, том ХІ, дело №***г. на нотариус С.
К., дарение в полза на В. И. Г. ЕГН ********** от *** на 4/5 идеални части от
5
поземлен имот №99088.18.128 по КККР на гр. Асеновград, кв. Долни Воден,
адрес: ***, площ: 2224 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива с 4/100 идеални части от дарените
4/5 идеални части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. И. Ш. ЕГН ********** от ***
от наследството на майка й С. Х. К. с тази част в размер на 4/100 идеални
части от дарените 4/5 идеални части от поземлен имот №99088.18.128 по
КККР на гр. Асеновград.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА М. И. Ш. ЕГН ********** от ***да заплати на В. И. Г. ЕГН
********** от *** сумата от 409,70 лева за разноски пред първата инстанция
и сумата от 1928 лева за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. И. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на М. И. Ш. ЕГН
********** от *** сумата от 114,16 лева за разноски пред първата инстанция
и сумата от 4,44 лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6