№ 187
гр. Плевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря А. Й. Д.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254400500248 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 163/23.12.2024 г. по гр.д. № 802/2023 г. Кнежанският
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В. К.
И. и Г. Д. И., в качеството на приобретатели против „Ани Деси 2000“ ЕООД,
гр. К., ЕИК ***, в качеството на наемател иск с правно основание чл. 16 ал. 5
от ЗАЗ за изменение на размера на арендното плащане в договора за наем на
земеделски земи от 07.06.2021 г., вписан в том I № 286 дв. вх. № 976/2021 при
СВ към РС Кнежа за стопанската 2022/2023 г. чрез увеличаването му от 65
лв./дка на 80 лв./дка. Със същото решение Кнежанският районен съд е осъдил
ищците В. К. И. и Г. Д. И. да заплатят на ответника „Ани Деси 2000“ ЕООД,
гр. К. сумата от 400 лв., представляваща направени деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение в частта, в която
предявеният от тях иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗА за увеличение на
наемната цена е отхвърлен за разликата над 65 лв./дка до 75 лв./дка. са
останали въззивниците В. К. И. и Г. Д. И. от гр. С., които чрез пълномощника
си адвокат В. К. от ПлАК го обжалват пред ПОС като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че районният съд е
1
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не се
е произнесъл по оспорването на справката, изготвена от ОД „Земеделие“
Плевен и не е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебна
агро-икономическа експертиза /САИЕ/, изготвено от вещото лице С.П.,
съгласно което средното арендно плащане на процесната 2022/2023 г. е в
размер на 75 лв./дка. Поддържат, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определена спорната наемна цена в размер на 65
лв./дка за стопанската 2022/2023 г. за землището на с. С., община Кнежа. В
заключение се иска отмяна на решението на РС Кнежа в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът бъде уважен за разликата над 65 лв./дка
до 75 лв./дка наемно плащане. Претендират се направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна „Ани-Деси 2000“ ЕООД, гр. Кнежа,
представлявано от управителя А.И. чрез пълномощника му адвокат С. Ч. от
ПлАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Според въззиваемата
страна по делото не са налице доказателства, които да налагат промяна на
размера на наемното плащане. Според въззиваемата страна приетото
заключение на вещото лице С.П. не следва да бъде възприемано от съда, тъй
като същото се е отклонило от поставените му задачи, а представеният
протокол, изготвен от ОД „Земеделие“ Плевен съставлява административен
акт, който не е оспорен по надлежния ред по АПК и в исковото производство
ищците не могат да го оспорят по този ред. Поддържа се, че въззиваемата
страна продължава да сключва договори за аренда при тази арендна цена или
по-ниска с оглед влошените икономически условия в страната, като в случая
следва да се отчетат характеристиките на конкретния имот, който не е
равнинен, а има наклон. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди
решението на РС Кнежа в обжалваната част и да присъди на въззиваемата
страна направените по делото разноски за тази инстанция. Представят се
пълномощно и договор за правна помощ с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за въззивната инвстанция.
В съдебното заседание въззивниците не се явяват, но чрез
пълномощника си адвокат К. поддържат подадената въззивна жалба.
Претендира направените по делото разноски и представя списък на
разноските за въззивната инстанция.
В съдебното заседание въззиваемата страна „Ани-Деси 2000“ ЕООД, гр.
К. не се представлява, но пълномощникът й адвокат Ч. депозира писмено
становище, с което поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и
2
претендира направените по делото разноски.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от
съда.
Производството пред КРС е образувано по предявен от В. К. И. и Г. Д.
И., в качеството приобретатели против „Ани Деси 2000“ ЕООД, гр. К., ЕИК
***, в качеството на наемател иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за
изменение на размера на наемното плащане в договор за наем на земеделски
земи от 07.06.2021 г., вписан в том I № 286 дв. вх. № 976/2021 при СВ към РС
Кнежа по отношение на посочен имот с площ 11,267 дка в с. С. от 65 лв./дка
на 80 лв./дка за стопанската 2022/2023 г.. Ищците обосновават правния си
интерес да предявят иска за посочената стопанска година с обстоятелството,
че с влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. №838/2021 г. съсобствеността
между ищците и съсобственика и наемодател С.С.И. е прекратена и за
посочената стопанска година същите се явяват изключителни собственици и
приобретатели на процесния недвижим имот с площ 11,267 дка,
представляващ ПИ с идентификатор 69095.70.59 в землището на с. С., с
предназначение нива, при граници и съседи посочени в ИМ, по отношение на
който е сключен процесния договор за наем за срок от 11 стопански години.
Твърдят, че след сключване на договора е налице трайно изменение в
икономическите условия, при които е сключен договора, като е налице трайна
тенденция за увеличение на рентното плащане на 80 лв./дка за региона, за
което представят писмени доказателства. Твърдят, че са предложили на
наемателя писмено доброволно да уредят отношенията си по договора за
посочената стопанска година, но са получили писмен отказ, което обосновало
правният им интерес да потърсят защита на правата си по съдебен ред.
За да отхвърли предявения иск КРС е обсъдил събраните по делото
доказателства и е приел въз основа на данните в протокола на ОД „Земеделие“
– Плевен и данните от НСИ, че средният размер на рентното плащане за
процесния период за землището на с. С. съвпада с договорената наемна цена,
3
поради което не са налице условия за нейното увеличаване.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
поради което с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд при
проверката си е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска
изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на
договора, а увеличаването или намаляването на добивите от обекта на
договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за
изменение на арендното плащане. Съгласно чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ насрещната
страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на
предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен
друг срок. Съгласно чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ ако страните не постигнат
споразумение по иск на страната, направила предложението решение взима
районният съд.
Безспорно се установява от представения пред КРС договор за наем на
земеделска земя, сключен на 07.06.2021 г. и вписан в СВ при РС – Кнежа /л. 6
от І инст. Дело/, че със същия е уговорено наемно плащане в размер на 65
лв./дка, като предмет на договора е нива в местността „М.“ в землището на с.
С. с площ 16,900 дка, съставляваща имот № 69095.70.56 по плана на
землището. Установява се, че договорът е сключен от съсобственика С.И. за
срок от 11 стопански години, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2032 г..
Безспорно се установява от приложеното гр.д. № 838/2021 г. по описа на
КРС и представената скица от СГГК – Плевен /л. 44 от І инст. Дело/, че въз
основа на влязла в сила на 22.07.2023 г. съдебна спогодба съсобствеността
между С.И. и въззивниците е прекратена по отношение на наетия имот и
въззивниците са придобили в изключителна собственост при условията на
СИО собствеността върху част от този имот, обособена като самостоятелен
имот, а именно: нива с площ 11,267 дка, представляваща ПИ с идентификатор
69095.70.59 в землището на с. С. в местността „М.“, с предназначение нива, 5
кат..
4
Безспорно се установява, че на 15.12.2022 г. въззивниците са направили
предложение по чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ за доброволно уреждане на спора във
връзка с увеличение на наемната цена между страните по отношение на
собствения им имот от 65 лв./дка на 80 лв./дка, което е получено с телепоща от
въззиваемото ЕООД /л. 7 от І инст. дело/, както и че с писмен отговор изх. №
от 21.12.2022 г. /л. 8 от І инст. дело/ същото е отказало да увеличи наемната
цена занапред.
Установява се от представените с ИМ служебни бележки от 27 -
28.09.2023 г., издадени от ЗП „Иван В.ов Стефанов“ и „Алекс Агро“ ЕООД, гр.
Плевен /л. 9-10 от І инст. Дело/, че за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023 г.
тези производители изплащат наем/рента в размер на 80 лв./дка, като и
въззивницата е получила наем/рента в този размер за тези стопански години
въз основа на сключени договори за наем.
Установява се от представения в заверен препис протокол от 26.01.2023
г. на Комисия, назначена със заповед от 03.01.2023 г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Плевен /л. 27-30 от І инст. Дело/, че същата е имала за задача да
определи размера на средното арендно плащане за землищата в област Плевен
за стопанската 2022/2023 г. на базата на повече от половината от договорите,
вписани в СВ и регистрирани в ОС „Земеделие“. Установява, че Комисията е
определила средно аредно плащане за тази стопанска година за ниви в с. С.,
общ. И. в размер на 65 лв./дка.
Установява се от представената заповед на директора на ОД „Земеделие“
– Плевен № РД-04-171/03.10.2022 г. /л. 73-74, л. 171-119 от І инст. Дело/, че
със същата е одобрено разпределението на масивите в землището на с. С. за
стопанската 2022/2023 г. между собствениците/ползвателите на основание чл.
37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ като е определена средна рентна вноска съгласно § 2е
от ЗСПЗЗ между ползвателите в размер на 60 лв/дка.
Установява се от представения договор за аренда от 05.06.2023 г.,
сключен между въззиваемото дружество в качеството на арендатор и трети
лица за срок от 10 години /л. 42 от І инст. Дело/, че в същия за имот с площ
10,933 дка, 4 кат. за землището на с. С. е договорена арендна цена в размер на
85 лв./дка, считано от 01.10.2023 г.. Установява се от представените други 6
бр. договори за наем или аренда от 2023 г., сключени за землището на с. С. /л.
122-133 от І инст. Дело/, че в същите за имоти 3,4, 5 и 6 кат. между
5
въззиваемото дружество и С.И., в качеството на арендодател или арендатор е
договаряна една и съща наемна/арендна цена, считано от 01.10.2023 г. в
размер на 60 лв./дка. Установява се от представените други 8 бр. договори за
наем или аренда, сключени за земи в землището на с. С. /л. 148-167 от І инст.
Дело/, че в същите за имоти 4, 5 и 6 кат. между неучастващи в делото лица е
договаряна една и съща наемна/арендна цена, считано от 01.10.2022 г. или от
01.10.2023 г. в размер на 80 лв./дка или 85 лв./дка..
Установява се от представеното в първата инстанция удостоверение /л.
146 от І инст. Дело/, издадено на 25.11.2024 г. от ОД „Земеделие“ – Плевен, че
минималните размери на арендните плащания за стопанската 2022/2023 г. за
землището на с. С. са в размер на 50 лв./дка, максималните са в размер на 85
лв./дка, а средният размер на аредно плащане за тази стопанска година за ниви
в с. С., общ. И. е в размер на 65 лв./дка.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора
за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е
предаден. Предвид обстоятелството, че процесният договор за наем е
надлежно вписан в съответната служба по вписванията, съдът намира, че
въззивниците по силата на настъпилото частно правоприемство са заместили
наемодателя по договора по отношение на конкретния имот като са станали
надлежна страна по същия по отношение на този имот.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства относно
направеното предложение от въззивниците, в качеството на наемодатели за
промяна на арендното плащане на 80 лв./дка годишно и липсата на
доказателства за постигнато съгласие между страните за изменение на
наемната цена в 1 – месечния срок от получаване на предложението от
наемателя, както и обстоятелството, че искът е предявен, считано от същата
стопанска година, в която е направено предложението, съдът приема, че искът
за изменение на договора за наем в частта относно наемното плащане по
отношение на процесния имот за стопанската 2022/2023 г. е допустим и
правилно е разгледан по същество от първоинстанционния съд.
В тежест на възивниците, ищци в първата инстанция е да докажат
наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ, а
именно: трайно изменение в обстоятелствата, при които страните са се водили
6
при уреждане на отношенията си, което е довело до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗАЗ размерът на арендното
плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който
включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в
арендуваните движими и недвижими вещи.
Установява се от приетото в първата инстанция заключение на вещото
лице инж. Беатриче Зашева /л. 63-68 от І инст. дело/ по назначената съдебно –
агроикономическа експертиза, че осредненият наклон на конкретният
земеделски имот е 8,37 % , че същият не е равнинен имот и според вещото
лице това има значение при определяне на наемната цена. Вещото лице
заключава след съобразяване на сключени договори за наем/аренда по
отношение на земеделски земи в землището на с. С. с подобен наклон и
протокол на Комисия, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие“
– Плевен № РД-04-171/03.10.2022 г., че средното годишно рентно плащане за
стопанската 2022/2023 г. за с. С. е 60 лв./дка. При изслушване на
заключението вещото лице уточнява пред съда, че в договорите, които е
изследвало е посочена само категорията на земята, но не и наклона на имота.
Установява се от приетото в първата инстанция допълнително
заключение на съдебно – агроикономическа експертиза, изготвено от вещото
лице С.П., че след направена справка в ОД „Земеделие“ гр. Плевен и при
съобразяване на договорите за аренда за стопанската 2022/2023 г. вещото лице
е установило, че средното арендно/наемно плащане за землището на с. С. за
тази стопанска година е в диапазона 65-75 лв./дка съобразно различният начин
на отчитане на сключените договори, както следва: средната аритметична
стойност на наем/аренда е в размер на 70 лв./дка, средното притеглената през
относително тегло на площите стойност на наем/аренда за същото землище по
Методиката, одобрена от Министъра на земеделието и храните по Регламента
по § 2е на база на повече от половината от половината от договорите, вписани
в СВ и регистрирани в ОД „Земеделие“ – Плевен е в размер на 75 лв./дка, при
съобразяване само на данните в диапазона 65 лв./дка – 80 лв./дка средното
арендно/наемно плащане е в размер на 74 лв./дка, съгласно протокол от
26.01.2023 г. на ОД „Земеделие“ – Плевен размера на средното арендно
плащане е в размер на 65 лв./дка, по данни на НСИ за Община И. в размер на
7
62 лв./дка за 2022 г. и в размер на 69 лв./дка за 2023 г.. След направена
справка за сключени договори от въззиваемото дружество вещото лице е
установило, че средната аритметична стойност на наем/аренда на дружеството
е 73 лв./дка, а през относително тегло на площите стойност на наем/аренда по
Методиката е в размер на 75 лв./дка. При съобразяване на данните от
счетоводствата на земеделските производители за землището на с. С.,
представени по делото от ищцата, вещото лице заключава, че същата е
получила рента в размер на 80 лв./дка за стопанската 2022/2023 г.. При
изслушване на заключението пред съда вещото лице уточнява, че е
анализирала данните от всичките 390 бр. договори в ОС „Земеделие“ Кнежа и
офис И. без да съобразява категорията на имотите, тъй като счита, че същата
не се взема предвид при определяне на наемната цена по такива договори.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение във връзка с
липсата на изрично произнасяне по направеното от ищците оспорване на
протокол от 26.01.2023 г. на Комисия, назначена със заповед от 03.01.2023 г. на
директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, тъй като ищците не са оспорили
истинността на протокола по реда на чл. 193 от ГПК, а направените от тях
възражения касаят доказателствената сила на документа.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключението на допуснатите пред първоинстанционния съд две
агроикономически експертизи в тяхната съвкупност, въззивният съд приема,
че по делото безспорно се доказа, че е налице трайна промяна на
обстоятелствата, при които е сключен договора за наем. Налице е трайна
промяна в собствеността и площта на наетия имот, като следва да бъде
отчетено обстоятелството, че съсобственикът С.И., сключил договора за наем
е баща на едноличния собственик на въззиваемото дружество и договорът е
бил сключен между близки лица, а въззивниците не се намират в такива
отношения с наемателя. По отношение на спорните по делото въпроси
свързани с размера на средното наемно/арендно плащане за с. С. за
стопанската 2022/2023 г. съдът приема, че следва да възприеме заключението
на втората съдебно - агроикономическа експертиза, изготвено от вещото лице
С.П., с което по делото се доказва наличие на изменение и на обстоятелствата,
свързани с размера на пазарното арендно плащане, възникнали след
сключване на договора за наем. Неоснователни са възраженията на
8
въззиваемата страна, че след като при отчитане на наемната цена не са
съобразени наклона на имота и категорията му заключението на вещото лице
Попова не следва да бъде възприемано. Въззивният съд приема, че изводите
на вещото лице Попова кореспондират изцяло с представените писмени
доказателства. Както от процесния договор за наем, така и от представените
по делото договори за аренда и наем, заповеди и решения на комисии,
назначени от ОД „Земеделие“ Плевен не се установява при определяне на
наемната/арендната цена да има значение наклона на имота, тъй като същият
не е посочен в нито един от документите, а наред с това наемната цена на
имоти с различни категории е определяна в един и същ размер в тази
документи, поради което съдът приема, че следва да съобрази средните
пазарни стойности на наема/арендата на базата на всички сключени договори
за това землище без значение категорията на земята и нейния наклон. Въз
основа на заключението на вещото лице Попова по т. 1, изготвено на базата на
анализ на средното притеглената през относително тегло на площите стойност
на наем/аренда за землището на с. С. по Методиката по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ по
делото се установява, че средната наемна/арендна цена за стопанската
2022/2023 г. е в размер на 75 лв./дка, като същата се явява изчислена на базата
на повече от половината от реално сключените договори и може да се направи
обоснован извод, че за процесната стопанска година е налице увеличение на
размера на договорената наемна цена за съответното землище в посочения
размер. Съдът съобрази обстоятелството, че са налице определени по
административен ред и други по-ниски размери на арендните плащания за
същата стопанска година за същото землище, отразени в протокол от
26.01.2023 г. на комисия, назначена със заповед на директора на ОД
„Земеделие“ – Плевен и в предходна заповед на директора на ОД „Земеделие“
– Плевен № РД-04-171/03.10.2022 г., но съобрази, че посочените средни
размери имат за цел да определят средното арендно плащане между
арендаторите/наемателите в случаите предвидени в разпоредбата на чл. 37в от
ЗСПЗЗ по отношение на земи, за които не са сключени договори за
наем/аренда и при разпределение между ползвателите на обработваемите
площи с цел улесняване на обработката им, поради което приема, че
посочените средни размери на арендното плащане не следва да бъдат
съобразявани в хипотезата на чл. 8 ал. 2 от ЗАЗ. Не следва да се съобразяват и
сключваните договори на по-ниски цени от същия наемодател и въззиваемото
9
дружество, тъй като анализът следва да е обоснован с пазарната цена на наема
за землището, а не за наемателя, като следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че от т. 2 на заключението на вещото лице Сийка Попова се
установява, че при съобразяване на средното притеглената през относително
тегло на площите стойност на наем/аренда за землището на с. С. по
Методиката и при въззиваемото дружество същата е в размер на 75 лв./дка.
Налице са основанията на чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на наемното
плащане по договора между страните за стопанската 2022/2022 г., тъй като от
една страна съсобствеността по отношение на имота с наемодателя е
ликвидирана трайно, обособени са два отделни самостоятелни имота, липсват
близки родствени отношения между въззивниците и наемателя, а наред с това
с оглед са променени и икономическите условия за съответната стопанска
година и е налице увеличение на средното наемното плащане за землището на
с. С. на 75 лв./дка при съобразяване на Методиката, утвърдена от МЗХ.
При съобразяване на гореизложеното, Плевенският окръжен съд приема,
че въззивната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на наемния договор за разликата
над 65 лв./дка до 75 лв./дка наемно плащане и вместо него бъде постановено
друго, с което искът бъде уважен в тази му част. В останалата му част, в която
искът е отхвърлен за разликата над 75 лв./дка до 80 лв./дка решението на
КРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Относно разноските:
С оглед уважаването на въззивната жалба следва да бъдат присъдени
разноски след компенсация за първата инстанция съобразно
уважената/отхвърлената част от иска. Въззивниците - ищци са направили
разноски в първата инстанция в размер на 759 лв., а ответното дружество в
размер на 700 лв., поради което след компенсация ответникът дължи на
ищците за разноски по делото сумата от 277,53 лв.. С оглед уважаването на
въззивната жалба в полза на въззивната страна се дължат разноските за тази
инстанция в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение
С оглед цената на иска, определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 6 от ГПК,
която е под 20 000 лв., решението на въззивния съд по делото не подлежи на
10
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 163/23.12.2024 г. по гр.д. № 802/2023 г. на
Кнежанския районен съд, в обжалваната част, в която е отхвърлен
предявения от В. К. И. и Г. Д. И. против „Ани - Деси 2000“ ЕООД, гр. К., ЕИК
*** иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на размера на
наемното плащане в договор за наем на земеделски земи от 07.06.2021 г.,
вписан в том I № 286 дв.вх. № 976/2021 при СВ към РС Кнежа по отношение
на земеделски земи в с. С. от 65 лв./дка на 75 лв./дка, както и в частта, в
която В. К. И. и Г. Д. И. са осъдени да заплатят разноски по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ договора за аренда на
земеделски земи от 07.06.2021 г., сключен между С.С.И. като арендодател,
заместен по реда на чл. 17 ал. 2 ЗАЗ от приобретателите В. К. И., ЕГН
********** и Г. Д. И., ЕГН ********** и „Ани - Деси 2000“ ЕООД, гр. К.,
ЕИК ***, като арендатор в частта, в която има за предмет нива с площ 11,267
дка, находяща се в местността „М.“, V кат., в землището на с. С.,
съставляваща имот с идентификатор 69095.70.59 по КККР на землището на с.
С., образувана от имот с площ 16,900 дка в същата местност, съставляващ
имот с идентификатор 69095.70.56 по КККР на землището относно размера
на наемното плащане за стопанската 2022/2023 год. като същото бъде
увеличено от 65 лв./дка на 75 лв./дка годишно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация „Ани - Деси
2000“ ЕООД, гр. К., ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на В. К. И., ЕГН ********** и Г.
Д. И., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Г.Д.“ *** сумата от 277,53 лв. за
направени в първата инстанция разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „Ани - Деси 2000“ ЕООД,
гр. К., ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на В. К. И., ЕГН ********** и Г. Д. И., ЕГН
********** от гр. С., жк. „Г.Д.“ *** сумата от 425 лв. за направени пред
въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12