Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 11.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на шести
юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 370 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юриск. К.Г.В.-М., против А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата от общо 604,95лв., включваща следните суми: 300,00
лв.- представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
5200855/28.07.2015г.; 4,65 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2015г.
(дата на сключване на договора) до 11.08.2015г. (падеж на вноската); 49,35 лв.
- представляваща неустойка за периода от 28.07.2015г. (дата на сключване на
договора) до 11.08.2015г. (падеж на вноската); 20,45 лв. -представляваща
обезщетение за забава периода от 12.08.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 230,50 лв.- представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което
задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1272/2016г. на ВлРС.
Ищецът
твърди, че на 1.03.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между
„Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата
на което вземането на „Вива кредит" ООД, произтичащо от договор за паричен
заем № 5200855/28.07.2015г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „АСВ" ООД, ЕИК
*********.
Твърди
и в изпълнение на изискванията на закона ответникът е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за станалите продажби на вземането с Уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П- ВИВ/5200855 от страна на „Вива Кредит" ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД. Настоява се на това, че в случая следвала да се
има предвид, че „Агенция за събиране на вземания"ЕАД била упълномощена, в
качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично
пълномощно от законният представител на „Вива Кредит" ООД. Видно от
известие за доставяне с бар код Р550Т5002МРСК, писмото било получено от трето
лице със задължение да предаде, а именно син на ответника, на 22.03.2016г.
Ищецът
твърди още, че на 28.07.2015 г. между „Вива кредит" ООД, като заемодател и
А.А.Т., като Заемател - бил сключен
договор за паричен заем №: 5200855. Подписвайки договора, страните се
съгласили, че сключват договора на основание преддоговорна информация за
основните параметри на заема, предварително предоставена на Заемателя, както и
че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VIVA CASH, сключвани от „Вива кредит"
ООД, които са в сила към датата на сключване на договора. Заемодателят се е задължил
да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 300,00 лв., а
Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорената
цена на финансовата услуга /лихва/, при следните условия: цена на финансовата
услуга /лихва/ 4,65 лв., срок на заема 14 календарни дни, считано от датата на
получаване на заемната сума от заемателя, падеж на плащане: 11.08.2015 г. Така,
страните договорили общ размер на плащанията - 304,65 лв. Заемодателят предал
на Заемателя заемната сума в брой, при подписване на договора за заем, за което
Заемателят подписал разходен касов ордер № 197 от 28.07.2015 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на задължението на Заемателя да
предостави банкова гаранция в предвидения в договора срок и на основание
разпоредбата на чл. 13 от договора, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 49,35 лева, която била дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следвало да заплати
Заемателя била в размер на 354,00 лева. На основание чл. 14, ал. 2 от сключения
договора за заем, при забава на плащането на погасителна вноска Заемателят
дължал на Заемодателя и следните суми, представляващи направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания: 1. при забава за плащане на
погасителната вноска Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на 6 лв. на
ден за първите 3 дни забава; 2. на четвърти, единадесети, четиринадесети,
осемнадесети ден забава, както и на всеки следващ седми ден забава Заемателят
дължи на Заемодателя заплащането на 12,50 лв., като максималният размер на
разходите, които се начисляват за заемни суми в размер на 100 лв. не можел да
превишава 80,50 лв., а максималният размер на разходите, които се начисляват за
всички останали заемни суми не можел да превишава 130,50 лв. Със подписването
на договора, Заемателят се е съгласил с предвидената разпоредба на чл. 14, ал.
3 от договора, съгласно която при забава на плащането на погасителната вноска с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на
Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
Ответникът
не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, поради което и А.А.Т.,
като заемател по договор за паричен заем № 5200855, дължал сумата в общ размер
на 604,95 лв., от която - главница 300,00 лв., договорна лихва 4,65 лв.,
неустойка в размер на 49,35 лв., такса разходи 230,50 лв., лихва за забава
20,45 лв., както и законна лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.
Поради
изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.А.Т.. Съдът уважил претенцията му и по
образуваното ч. гр. д. 1272/2016г., по описа на Районен съд - гр. Велинград
била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, а заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в съда да получи книжата. Това
обусловило и правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда е да постанови решение, с което да приемете за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 300,00
лв.- представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
5200855/28.07.2015г.; 4,65 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2015г.
(дата на сключване на договора) до 11.08.2015г. (падеж на вноската); 49,35 лв.
- представляваща неустойка за периода от 28.07.2015г. (дата на сключване на
договора) до 11.08.2015г. (падеж на вноската); 20,45 лв. -представляваща
обезщетение за забава периода от 12.08.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 230,50 лв.- представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
и разноските направени в хода на заповедното производство, всички разноски
направени в настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение от
350лв. на осн. чл. 78 ал.8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, а искова
молба и книжата са му връчени при отказ. Поради което и му е указано, че в
случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане
делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238
и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа
иска и иска уважаване на същия, като е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответника, не се
явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира
доказателства.
Съдът констатира, че
препис от искова молба, с приложенията
към нея, е връчена на ответника на 26.04.2018г. по реда на чл.45,
ал.1 от ГПК при „отказ“, с указания да
подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от
неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1272/2016г. на ВлРС, с постановената по същото
Заповед № 681/30.11.2016г., се установява да е разпоредено А.А.Т., ЕГН **********
***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* - гр.София следните суми: сумата от 300,00 лв.-
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
5200855/28.07.2015г.; сумата от 4,65 лв. – договорна лихва за периода от
28.07.2015г. (дата на сключване на договора) до 11.08.2015г. (падеж на
вноската); сумата от 49,35 лв. - представляваща неустойка за периода от
28.07.2015г. (дата на сключване на договора) до 11.08.2015г. (падеж на
вноската); сумата от 20,45 лв. -представляваща обезщетение за забава периода от
12.08.2015г. до 29.11.2016г; сумата от 230,50 лв.- представляваща такса разходи
за събиране на просрочени вземания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски от 25.00лв.- за държавна такса и
300.00 лв. –юриск. възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1272/2016г. на ВлРС е връчена на длъжника А.Т. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 14.02.2018г.,
възможността да предяви установителен иск. Такъв е предявен от него на 13.03.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От представените в тази
насока писмени доказателства – копие от Договор за предоставяне на паричен заем
№ 5200855 от 28.07.2015г., се установява, че между ищецът и „Вива Кредит“ ООД е
сключен договор по силата на който ответникът А.Т. е получил в заем сума от 300лв. и се е
задължил да върне сума от общо 304,65 лева с еднократно плащане на дата
11.08.2015г.
По делото е
представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от
22.01.2013г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ищеца „АСВ“ ООД, ведно с приложение №1 от 01.03.2016г. към
рамковия договор, по силата на които ищеца е придобил вземането на кредитора
към ответника произтичащо от Договор за предоставяне на паричен заем № 5200855
в размер на общо 584,50лв. В това число са следните задължения: 300лв. – отпусната
главница и 354,0лв. –общо задължение по кредита, изрично посочени в
приложението.
Представено е и
уведомително писмо от 10.03.2016г.,
адресирано до длъжника А.Т., изпратено от упълномощения за тази цел ищец, с което
същият е информиран за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на
договора му с „Вива Кредит“ ООД. Уведомлението е изпратено на адреса на
длъжника чрез „Български пощи“, като в известието за доставяне е направено
отбелязване, че получателят е получил пратката на 22.03.2016г. До колкото
уведомлението за цесията е получено от Т., следва да се приеме, че длъжникът по
договора е надлежно уведомен от кредитора за прехвърленото вземане на
задължението му на настоящия ищец по делото.
По делото не са
ангажирани доказателства ответникът да е извършил плащане на задължението си по
договора, цесионерът се явява носител на тези вземания. Ответникът
не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори
задължението си.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице,
то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: 300,00 лв.- представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5200855/28.07.2015г.; 4,65 лв.
– договорна лихва за периода от 28.07.2015г. до 11.08.2015г.; 49,35 лв. -
представляваща неустойка за периода от 28.07.2015г. до 11.08.2015г.; 20,45 лв.
-представляваща обезщетение за забава периода от 12.08.2015г. до 29.11.2016г. и
230,50 лв.- представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания,
ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 681/30.11.2016г. по ч.гр.д.№1272/2016г. по
описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски от 225лв. за
държавна такса, както и на такива за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Единствения ред по който има право на разноски за юриск.възнаграждение е този
определен в чл.78, ал.8 от ГПК, препращащ към чл.37 от ЗПП. До колкото делото не е от правна и фактическа сложност, а съгласно
чл.25 от НЗПП, издадена по чл.37 от ЗПП, предвижда при проведени производства
възнаграждението съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП
да е в размер от 100 до 300лв. Ето защо и съдът намира, че дължимото
възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 100 лева, във
връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него,
като не следва да се уважи за претендираното такова в размер
на 350 лв. Общият размер на направените
от ищеца разноски в настоящото производство е 325.0 лв., която и сума ще се
осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
1272/2016г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 325
лв., а искът се уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 325 лева,
която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
Мотивиран от горното
съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЧЕ А.А.Т., ЕГН ********** ***, МУ ДЪЛЖИ
следните суми: СУМАТА от 300.0лв. (триста лева) -главница по №
5200855/28.07.2015г.; СУМАТА от 4,65 лв. (четири лева и 65ст.)–
договорна лихва за периода от 28.07.2015г. (дата на сключване на договора) до
11.08.2015г. (падеж на вноската); СУМАТА от 49,35 лв.(четиридесет и девет
лева и 35ст.) - представляваща неустойка за периода от 28.07.2015г. (дата
на сключване на договора) до 11.08.2015г. (падеж на вноската); СУМАТА от 20,45
лв. (двадесет лева и 45ст.) -представляваща обезщетение за забава периода
от 12.08.2015г. до 29.11.2016г; СУМАТА от 230,50 лв. (двеста и тредесет лева и
50ст.)- представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, КОИТО СУМИ
е разпоредено А.Т. да заплати със
Заповед № 681/30.11.2016г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№1272/2016г. по
описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********
***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, СУМАТА от 325.00 (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и сумата от 325.00
(триста двадесет и пет лева) – разноски за исковото производство.
Неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на
страните.
Ответникът разполага със
защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................