ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 565**.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На **.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кирил Г. Стоянов
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело №
20202000500*2 по описа за 2020 година
С Решение № 90 от *0.0*.2020 г., постановено по т.д. № 29*/ 20/ г.,
Окръжен съд Бургас е приел за установено, че М.ИлМ, ЕГН **********, с
адрес: гр. Н ****, ул. „И.В“ *, дължи на „Д“ ЕАД, ЕИК ////, със седалище и
адрес на управление: гр. С район Ое, ул. „М“ № /, представлявано от В.М.С и
Д.нлн всеки двама измежду: главния изпълнителен директор, изпълнителните
директори и прокуристи, с адрес за връчване: гр. С, бул. „В“ № *, ет. * - Ж.Р -
юрисконсулт, следните суми съгласно договор за жилищен и ипотечен кредит
от 28.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от *8.**.20* г.,
оспорени в производството по ч. гр. дело № 9*8* по описа на БРС за 20*7 г.:
1. главница от 2** *59,7* лв.;
2. договорна лихва в размер на 6 598,5* лв. за периода 08.*2.20*6 г. -
7.*2.20*7 г.;
3. дължима отсрочена редовна лихва по допълнително споразумение
от *8.**.20* г., в размер на 6 58*,76 лв.;
4. обезщетение за забава за периода **.*2.20*6 г. - 29.**.20*7 г.
съгласно т. 20. *. от Общите условия на допълнително споразумение от
*8.**.20* г., в размер на 56,*0 лв.;
5. обезщетение за забава за периода *0.**.20*7 г. - 7.*2.20*7 г.
съгласно т. 20. 2. от Общите условия на допълнително споразумение от
*8.**.20* г., в размер на 5**,28 лв.;
6. такса управление до 7.*2.20*7 г., в размер на 2***,25 лв.;
7. такса изискуемост до 7.*2.20*7 г., в размер на *20 лв.;
1
8. застраховка на ипотекираните обезпечения до 7.*2.20*7 г., в
размер на *87,** лв. и
9. законната лихва върху главницата, считано от 8.*2.20*7 г. до
окончателното погасяване на задължението,
като е отхвърлен искът за установяване дължимостта на договорна
лихва за периода 8.*2.20*6 г. - 7.*2.20*7 г., над уважения размер от 6 598,5*
лв. до претендирания от *6 070,5* лв.
Със същото решение е отхвърлено възражението за прихващане,
направено от М.ИлМ, ЕГН **********, с адрес: гр. Н ****, ул. И, за
дължимост от страна на „Д“ ЕАД, ЕИК ////, със седалище и адрес на
управление: гр. С район Ое, ул. „М“ № /, представлявано от В.М.С и Д.нлн
всеки двама измежду: главния изпълнителен директор, изпълнителните
директори и прокуристи, с адрес за връчване: гр. С, бул. „В“ № *, ет. * - Ж.Р -
юрисконсулт, на сумата от 50 000 лв., която представлява платена без
основание сума за договорна лихва.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от М.ИлМ, с адрес за връчване: гр. Б
ул. „П.“, № *, ет.*, ап.* – адвМ.А в която решението се оспорва, в частта, с
която исковете са уважени. Прави се искане за обезсилване на решението,
поради недопустимост, и прекратяване на производството по делото или
връщането му за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Евентуално се въвежда искане за отмяна на решението като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като
исковете се отхвърлят. Претендира се уважаване на възражението за
прихващане.
Поддържа се, че липсва установеност на настъпила предсрочна
изискуемост по кредита, тъй като липсва уведомяване на въззивницата за
упражненото от банката право да направи кредита предсрочно изискуем.
Излагат се твърдения, че не е установено със сигурност какъв документ се е
връчил с представеното по делото уведомление.
Инвокира се процесуално нарушение на първоинстанционния съд,
2
поради указание до насрещната страна да заяви дали ще се ползва от
оспорени в производството от въззивника документи, вместо да ги изключи
от доказателствата от делото.
Изтъкват се доводи, че лицето - автор на уведомлението, е различно
от лицето, сочено в самия документ, което е основание за неистинността му.
На следващо място се сочи, че представеното по делото пълномощно за
упълномощаване на Надя Петкова Попова датира една година след изпращане
на уведомлението.
Посочва се наличието и на други пороци на уведомлението,
разколебаващи неговата годност да породи желаните последици – същото не
съдържа информация какъв е остатъкът от кредита, какъв е погасеният до
момента размер, какви и колко са закъснелите вноски, за какъв период, откога
е забавата. Развиват се съображения, че уведомлението следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, като извлечението от счетоводните книги на
банката.
Релевират се оплаквания, че въззивницата не е получила никаква
част от процесния паричен кредит и е несправедливо да отговаря за
последиците от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора.
Твърди се, че отговорността на въззивницата, като поръчител, е
отпадала, тъй като забавата в плащанията на дължимите вноски е настъпила
още на *0.*2.20*6 г., от която дата е и забавата. Искът против
кредитополучателя е предявен на **.*2.20*7 г. – т.е. една година след падежа
на главното задължение, което изключва отговорността на поръчителя,
според въззивницата. Въвежда се искане за спиране на производството по
настоящото дело, до произнасянето на Върховния касационен съд по
образувано тълкувателно дело.
Искането е неоснователно. На съда е служебно известно, че е
образувано Тълкувателно дело № 5/ 20/ г. на ГТК на ВКС по въпроса относно
приложимостта на чл. **7, ал. * ЗЗД при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи.
Съгласно т. * от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.20** г. на
3
ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/ 20** г., при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по
висящо дело може да се спира само в касационната инстанция, на основание
чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Ето защо, спиране
пред настоящата апелативна инстанция не следва да се допуска.
Излагат се съображения, че изброени в жалбата клаузи от кредитния
договор са уговорени във вреда на потребителя – въззивник и са нищожни,
тъй като банката си е запазила правото да увеличава едностранно и
неограничен брой пъти лихвения процент по кредита, до размери, методиката
за определяне на които е неясна, както и да налага необосновано лихви за
забава и да обявява предсрочна изискуемост в ущърб на потребителя. Сочи
се, че клаузите не са били индивидуално уговорени и в договора няма
разписана методология (математически алгоритъм), която да определя
автоматично, без субективна преценка на банката, тежестта на всеки един от
ценообразуващите компоненти.
Оспорват се като нищожни и клаузите, регламентиращи условията,
при които банката може да направи кредита предсрочно изискуем.
Въвежда се искане за уважаване на възражението за прихващане в
размер на 9*7*,97 лв. – недължимо платени на банката суми. Изразява се
несъгласие с извода на съда от първа инстанция, че за въззивницата не
съществува вземане към банката, на основание чл.55, ал.* или чл.59 ЗЗД.
Въззивницата се позовава на процесуално нарушение на съда по повод
недаване на указания относно инвокираното възражение за прихващане,
обосновавайки искане за връщане на делото за ново разглеждане или даване
на указания от въззивния съд.
Настоящият апелативен състав намира, че не е налице допуснато
процесуално нарушение на съда от първа инстанция по повод възражението
за прихващане, което да налага даване на указания от настоящия съд.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.** ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
4
„Д“ ЕАД, в който същата се оспорва като неоснователна и се сочи, че
постановеният първоинстанционен съдебен акт е правилен, мотивиран,
законосъобразен и постановен в съответствие с константната съдебна
практика.
Акцентира се на обстоятелството, че правилно в обжалваното
решение е прието, че от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства безспорно се установява наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост по сключения
договор за кредит, с оглед продължителната забава в плащането на
дължимите вноски по него.
Подчертава се, че оспорването на представителната власт на
служителя на банката не съставлява оспорване авторството, автентичността
на документа. Сочи се, че действията са потвърдени с осчетоводяването на
процесния кредит като предсрочно изискуем.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,
че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Ето защо, налице са предпоставките,
визирани в чл.*2, вр.чл.*0 и чл.** ГПК, за внасяне на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Водим от горните съображения и на основание чл.*7 ГПК,
Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на М.ИлМ, ЕГН
**********, с адрес: гр. Н ****, ул. „И.В“ *, с адрес за връчване: гр. Б ул.
„П.“, № *, ет.*, ап.* – адвМ.А против Решение № 90 от *0.0*.2020 г. на
5
Окръжен съд Б постановено по търговско дело № 29*/ 20/ г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
производството по делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 24.09.2020 г. –
10.45 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
*._______________________
2._______________________
6