Р
Е Ш Е Н И Е
№ 777 06.07.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На пети юни
година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: K.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 479 по описа на съда за 2020
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „...“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1..., със седалище и адрес на
управление: с. Черно Море, обл. Бургас, ул. „….“ №7, представлявано от В.М.М., ЕГН: ********** против НП № 1526-F355947/20.06.2018 г.,
издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ
-755 от 14.08.2017 г на Министъра на финансите, с което за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за
счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, не се явява представител на
дружеството. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане
за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 12.09.2017 г. при извършване на проверка в
програмен продукт „СУП”, по повод писмо № 20-00-122/09.08.2017 г. на ЦУ па НАП,
както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
проверяващите установили, че „...“ ЕООД, в качеството си на задължено лице,
съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува
годишния финансов отчет за 2016 г. в Агенция по вписванията - Търговския
регистър, в законоустановения срок - до 30.06.2017г. „...“ ЕООД е подало ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2016г. вх. № 024351700273126/21.03.2017г. по описа на ТД НАП-Бургас,
съгласно която, за данъчния период 2016г., данъчно задълженото лице не е
осъществявало дейност, по смисъла на Закона за счетоводството
Към момента па съставяне на АУАН, „...“ ЕООД, не е
подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията - Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет,
по реда на чл. 38, ал. 1, т.1 ЗСч.
До дружеството била изпратена покана за образуване па
административно наказателно производство, с изх.№ ИТ1410-1002/12.09.2017 г.,
като в указания срок за явяване на представител на дружеството такъв не се е
явил, поради което акта за установяване на административно нарушение бил съставен
в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП,
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и за извършеното
нарушение, на осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, наложил на
дружеството – жалбоподател, имуществена санкция, в размер на 200 лв.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството
на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта за установяване
на административно нарушение. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй
като ги намери за обективни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда
на чл. 283 от НПК.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на
АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради
следните съображения:
Производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес,
който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под
откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН
в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година
от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното
се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен
право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват
своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на
АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на
дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на
административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този
факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
задължението на лицето за публикуване на годишния финансов отчет е било в срок
до 30.06.2017г, то от 01.07.2017г., жалбоподателят е изпаднал в забава.
Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на
задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок
30.06.2017г., а именно 01.07.2017г. Контролните органи на данъчната
администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да
констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган
през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на
каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите,
даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Същите е
следвало да съставят АУАН до 01.10.2017г. Видно от представените по делото
доказателства, АУАН е бил съставен на 17.10.2017г, т.е. след предвидения в
Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на
по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след
изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството
и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда
спора по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира да отбележи
следното. В НП, като нарушена законова разпоредба е посочена разпоредбата на
чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството: „На независим финансов одит от
регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат
годишните финансови отчети на…акционерни дружества и командитни дружества с
акции; ”. Видно от административно наказателната преписка, санкционираното
дружество е ЕООД, т.е. не попада в хипотезата на т. 1.
Това обстоятелство представлява отделно процесуално
нарушение, което също се явява основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
производството по обжалване на наказателното постановление, въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на
разноски в производството, от страна на жалбоподателя, поради което същите
остават, както са направени от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ НП № 1526-F355947/20.06.2018 г., издадено от Заместник
- директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -755 от 14.08.2017
г на Министъра на финансите против „...“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1..., със седалище
и адрес на управление: с. Черно Море, обл. Бургас, ул. „….“ №7, представлявано от В. М. М.ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за
счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.