№ 30673
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20211110161769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
Образувано е по заявление на „/фирма/ срещу Н. Й. П. ЕГН: ********** за издаване
на заповед за изпълнение за следните суми: главница по Договор за кредит №
30041912343/15.01.2020г. в размер на 854,16 лева, ведно със законна лихва от 28.10.2021г.
до изплащане на вземането, лихва от 03.09.2021г. до 27.10.2021 г. в размер на 31,24 лева,
мораторна лихва от 16.07.2020г. до 03.09.2021 г. в размер на 101,89 лева, такса от
30.07.2020г. в размер на 10,00 лева, неплатено договорно възнаграждение от 15.08.2020г. до
03.09.2021 г. в размер на 411,69 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „ф. от 03.09.2021г. в размер на 240,00 лева, неплатено възнаграждение за закупена
услуга „фл.“ от 03.09.2021г. в размер на 575,27 лева и разноски по делото.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането
за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат
от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за закупен пакет от
допълнителни услуги „фл.“ и „ф. след извършената проверка за редовност, допустимост и
основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде
отхвърлено в тази част.
Клаузата, на която заявителят основава претенцията си за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги „фл.“, даваща право кредитополучателят да променя
погасителния план по договора при изпълнение на разписани изисквания (чл.15.2), е
нищожна. Същата противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД,
доколкото заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително и се дължи
на вноски през срока на действие на договора-следователно то се дължи не при ползване на
тази услуги, а само за възможността да се ползва от предоставянето ѝ. Кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение в размер, близък до предоставената главница
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните
ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
1
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на
клаузата поради неравноправност.
Услугата „ф. се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не
би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал приоритетно становище по одобрените на искането му, а не само
от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. „Допълнителен
пакет услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на
услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво
възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и
управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и
комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по
същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на
възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната
нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Този извод е очевиден и с оглед размера на процесното вземане съгласно договора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. На фона на горното съдът намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение по
допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал.
4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за тяхната нищожност.
По отношение на сумата от 10,00 лева, представляваща такси за извънсъдебно
събиране на вземането е в противоречие с разпоредбата на чл.33 ЗПК.
Предвид гореизложеното искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено по отношение неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„ф. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „фл.“.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. №
77481/28.10.2021г., подадено от фирма срещу Н. Й. П. в частта му по отношение такса от
30.07.2020г. в размер на 10,00 лева, неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „ф. от 03.09.2021г. в размер на 240,00 лева, неплатено възнаграждение за закупена
услуга „фл.“ от 03.09.2021г. в размер на 575,27 лева и разноски по делото , ведно със законна
лихва от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2