Определение по дело №2688/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2873
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100202688
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                   П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На осемнадесети юли                               две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар: Красимира Динева

Прокурор: Ив. Кадев

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№2688 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 15,00 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Я.С.А. - р.пр., се явява лично и с адв.З.А., определена от САК за служебен защитник на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначена като служебен защитник адв.А..

ЗАЩИТАТА: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема защитата на осъдения.

 

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.А. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения Я.С.А..

НАЗНАЧАВА адв.А. от САК за служебен защитник на осъдения Я.С.А..

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява М.М.- ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

Я.С.А. - роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“Люлин”, бл.******, неженен, без образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на осъдения Я.А. като основателна и в изпълнение нормите на чл.70, ал.1, т.1 от НК да постановите условно предсрочно освобождаване.  Същият е излежал повече от половината от наказанието. Показал е, че би могъл да се поправи. Направил е своите изводи от постъпката, има семейство, деца.

 

 

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода Я.А.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са налице. Има множество проблемни зони установени в началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към момента и по които има минимално снижение на точките в тях. Рискът от рецидив все още е в средните зони, тъй като лицето е осъдено за първи път и се намира в затворническо заведение от открит тип. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост. Моля да не уважавате молбата на осъдения.

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод, че към момента молителят А. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения. Осъденият е дисциплинарно наказван, частично разпознава проблемите си и към момента все още не е изградил модел за адекватно разрешаване, поради което се възприема, че плана към присъдата и корекционния процес спрямо него продължава, поради което моля да оставите молбата без уважение.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Съжалявам за постъпката, няма да правя повече така. Имам деца. Съжалявам. Чакам второ дете и няма да правя повече  такива глупости. Косите ми побеляха, цяла нощ ревях за семейството ми, за детето ми. Не искам повече да страда семейството ми.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.

 

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения Я.А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и служебния му защитник адв.А. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на А..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация.

Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от свобода А. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият А. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият Я.С.А. е роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“Люлин”, бл.******, неженен, без образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият А. *** на 16.08.2018г. /с начало 16.08.2018г./ за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД№21270/2017г. по описа на СРС, НО, 114-ти с-в за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Приспаднат е 1 /един/ ден предварителен арест.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 18.07.2019г., лишеният от свобода А. е търпял фактически 11 /единадесет/ месеца и 1 /един/ ден с остатък от 3 /три/ месеца и 7 /седем/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално определения „общ“ режим на територията на ЗООТ ”Казичене”, считано от 31.08.2018г.

Същият не е извършил дисциплинарни нарушения, награждаван е /Заповед №44 от 26.03.2019г. – „С удължено свиждане за срок от четири часа“. Полагал е труд /Заповед №496 от 02.11.2018г., Заповед №548 от 05.12.2018г., Заповед №507 от 09.11.2018г., Заповед №168 от 22.11.2018г., Заповед №545 от 19.12.2018г., Заповед №105 от 08.03.2019г./ в различни дружества.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпили три отрицателни становища от различни служители, работили с осъдения в Затвора - гр.София по повод молбата му за условно предсрочно освобождаване. И тримата служители са счели, че при този осъден, наказанието „Лишаване от свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия перид от време, оценката на риска от рецидив е в средните стойности - 62т., подобно на риска от вреди за обществото. Наблегнато е на ясно изразени дефицити и множество проблемни зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене, при все, че частично разпознава проблемите, но няма изграден модел за адекватното им разрешаване, основание да не обективират положителен и устойчив резултат за завършил корекционен процес. Поради това и целите на наказанието все още не са постигнати. От своя страна в една от становищета е отразено, че осъденият е пасивен към предлаганите социални и корекционни дейности в общежитието и въпреки че работи, не участва в груповите занимания  като за изминалия период е поощряван само един път. Отчетено е, че лишеният от свобода все още не осъзнава в пълнота извършеното деяние, не е възприел социално-приемливи модели на поведениеи липсват основания да се приеме, че е налице реална мотивация за промяна. Обърнато е внимание на обстоятелството, че осъденият не оползотворява пълноценно престоя в затвора; приобщен към хора с трайно изградени криминални нагласи.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа са обективирано, че лишеният от свобода е неконфликтен, добронамерен към другите лишени от свобода, комуникативен, не се поддава на манипулации и внушения, проявява старателност и трудолюбивост. Към администрацията и служителите се отнася с необходимото уважение и респект. Според изготвилия доклада служител изяявява желание да полага труд.

Рискът от сериозни вреди е констатиран към момента като среден за обществото, и нисък на среден за него в условията на затвора. В обобщение е прието, че осъденият все още не е изпълнил поставените цели и задачи. Служителите в затвора са преценили, че към момента е налице положителна прогноза за личностовата му ресоциализация на А., в случай че положи по-съществени усилия за това.

По делото е постъпил и препланиран план на присъдата, в който са отчетени все още частичната мотивицаия за промяна на криминалното поведение. Зоните, по които следва да се работи са тези, които са получили висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение, умение за мислене и др.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока на първо място следва да се отбележи, че осъденият полага труд, като се справя съвество с него, не е извършил дисциплинарни нарушения, но е поощряван само веднъж и не проявява сериозна активност за участие в социално-битови мероприятия.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения А., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск от рецидив – 62т., рискът от сериозни вреди е също среден за обществото, поради ярко изразеното криминално поведение, поради което и в остатъка от време, който А. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание.

В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към промяна на проблемните зони към момента, а именно: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене, при все, че все още частично разпознава проблемите, няма изграден модел за адекватното им разрешаване, основание да не обективират положителен и устойчив резултат за завършил корекционен процес.

Видно от материалите по делото, А. продължава да изтърпява наказанието при първоначално определения за това режим – „общ“, поради което и за поправянето му следва законосъобразното му поведение по време на който следва да се утвърди, а видно от доказателствата в затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати в цялост.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се игнорират проблемите, произтичащи от дълбоката криминализация и трайно изградените дефицити в морално-нравствената сфера и правното самосъзнание. Следва осъденият да повиши инициативността си към участие в мероприятия, да осъзнае напълно факторите, довели до постъпването му в затвора и по този начин да бъде пълноценен гражданин след освобождаването му, при все, че към момента прогнозата за ресоциализацията му е сравнително благоприятна. Същият следва да насочи вниманието си към образование и самообучение, на повиши ефективността си при управление на финансите, начин на живот, да промени обкражението си и да формира правилни умения за мислене.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са работили с А. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив, но и също средният все още риск от вреди за обществото, които не следва да бъдат преценявани изолирано, но и наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с А., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК като нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от  влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Я.С.А. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода А.,*** и СГП.

 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, който да му послужи пред НБПрП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,50       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................