Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 18.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 394 по
описа за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 20.01.2020 г., постановено по гр.д. № 7030/2019 г., съдът е осъдил на
основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187 ЗМВР Главна дирекция „***“ гр.
София да заплати на А.Л.С.,***, ЕГН **********, сумата 529,48
лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 24.10.2016 г. до 17.09.2017 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 25.10.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 128,27 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на
исковата молба.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение, подадена от Главна дирекция „***“ – МВР, чрез
пълномощника юрк. Р.С.. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното
решение е неправилно, тъй като правните изводи на съда не са мотивирани
съобразно основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуването на
нормативните актове и са изложени подробни съображения в подкрепа на същия. Претендира
се отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба А.Л.С. изразява становище, че жалбата е
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез
своя процесуален представител адв. П.П. ***.
Като взе предвид данните
по делото, оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът А.Л.С.
в процесния период е бил служител на
Главна дирекция „***“ – МВР и е полагал труд по служебно правоотношение на посочените
в исковата молба длъжности - Младши
инспектор в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Опазване на обществения
ред в железопътния транспорт“ – гр. Горна Оряховица на Зонално жандармерийско
управление гр. Горна Оряховица с местослужене в гр. Плевен.
Не е спорно по делото също така, че
ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд – дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 24.10.2016 г. до 17.09.2017
г. Искът се основава на фактически твърдения за положен нощен труд за времето
от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в намален размер, без да
се съобрази нормативния регламент, предвиждащ превръщането на този труд в
дневен със съответен коефициент и прибавянето му към общия брой отработени
часове, което е довело до полагане на извънреден труд през процесния период и този труд не е бил
заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск и на акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху претендираната главница.
Въззивната инстанция счита, че
съществуващото между страните служебно
правоотношение се регламентира от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за
които обстоятелства няма спор между страните.
По делото е безспорно установено, че
положеният от ищеца труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа) му е
заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното време, допустима ли е трансформация на положените от
него часове нощен труд в дневен, на
какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до
29. 07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с действащата понастоящем Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 във всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа
и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год., при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00
часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава
регламентация не се съдържа и в действащата понастоящем Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд
приема, че следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният
служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Отделно от това, следва се има предвид, че Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип равенството в
третирането като изрично изключва общественото положение като основание за
ограничение. Обстоятелството, че едно
лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите
права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и
при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява
съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, за периода от 24.10.2016 год. до 17.09.2017
год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 698.373 часа, а разликата от приравнените, но
незаплатени от ответника часове нощен труд е 87.373 часа, при което и съобразно определената от вещото
лице ставка, дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 529,48 лв.
При това положение и с оглед допуснатото
изменение на иска предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда - 25.10. 2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо
акцесорната претенция за мораторни лихви е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до завеждане на исковата молба. Съгласно заключението
на вещото лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 128,27 лв., до какъвто размер следва да бъде уважена
акцесорната претенция.
Като е достигнал до същите фактически и
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
подлежи на потвърждаване.
При този изход на процеса и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на въззиваемия – адв. П.П. *** следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от
300 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 20.01.2020
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 7030/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА Главна дирекция „***“ – МВР гр. София
да заплати на адвокат П.Л.П. *** сумата
300 лв. /триста лева/ за адвокатско
възнаграждение по делото. .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: