Решение по дело №1355/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

                           

№ 116/15.2.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1355 по описа на съда за 2021 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на В.П.К., ЕГН ********** ***, против Решение № 1012-12-318#1 от 15.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00988789/03.09.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че през посочения период добросъвестно е работил по трудов договор в „Деза Лукс“ ЕООД, получавал е редовно всички заплати. Счита, че е недопустимо да бъде лишен от правото си да ползва болнични, след като се нуждае от тях. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото се него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.,***, който по изложени подробни съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени процесното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. М., която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00988789 от 03.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което В.П.К. е задължен да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 15.03.2019 г. до 10.04.2019 г., в размер на 1565.83 лева, от които 1259.39 лева – главница и 306.44 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

С оспореното решение ответникът е приел, че няма възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице с аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО.

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка е чл. 54к от КСО на жалбоподателя е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ППОПДОО) (Приложение № 9) по болничен лист № Е20196232719 (първичен) за периода от 12.03.2019 г. до 10.04.2019 г.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА – ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново. ЕИК *********, обективирана в констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г. е установено, че В.К. не е осъществявал трудова дейност, която да е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). За същия период за г-н К. са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“. По време на проверката осигурителят е отказал да представи каквито и да било документи. На основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и от самия г-н К., който е декларирал извършване на длъжност „шофьор“ в дружеството с дейности по превозване на работници и бране на гъби, с работно място в гр. Пазарджик в гр. Пазарджик, ул. „Никола Ръжанков“ № 11.

В оспореното решение административният орган е обсъдил извършена от органите на НАП ревизия на осигурителя „ДЕЗА – ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново, при която е установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за г-н В.К. за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.). Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за г-н В.К. са заличени.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че жалбоподателят неоснователно е ползвал осигурителни права. На негово име е издаден болничен лист от медицински органи, като същият е заявил, че е осигурено лице с месторабота „ДЕЗА – ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко Константиново.

В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено Разпореждане № РВ-3-12-00924003 от 31.05.2021 г. Със същото В.П.К. е задължен да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 15.03.2019 г. до 10.04.2019 г., в размер на 1565.83 лева, от които 1259.39 лева – главница и 306.44 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е връчено на г-н К. с известие за доставяне ИД РS 440001DQVUI на 13.10.2021 г.

Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.

На дружество са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 126 (сто двадесет и шест) лица за посочени в задължителното предписание периоди, вкл. за жалбоподателя, за времето от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допуснат до разпит свидетелят И. Г. Л., чиито показания съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви, че от началото на юни 2018 г. до юни 2019 г. работел на длъжност мениджър и счетоводител на фирма „Деза лукс“. Основната дейност на фирмата била добив на диворастящи гъби и трюфели и тяхната последваща реализация из страната. Продукцията се добивала на територията на ДГС Белово, където фирмата имала разрешително за добив от горското стопанство.

Свидетелят заяви пред съда, че познава В.К. много добре. Освен като служител във фирмата, е негов добър познат от дълги години. Жалбоподателят е бил назначен на длъжност шофьор, тъй като е професионален шофьор, имал С категория, но изпълнявал всякакъв вид дейност – помагал в добива на гъби, с кучета за търсене на трюфели, управлявал е бусовете на фирмата, карал е работници, товарил е стока и амбалаж, идвал е при доставки на стоки на клиенти на фирмата.

Свидетелят заяви, че както и той, така и всички останали работници и служители получавали заплата, предимно в брой, като винаги са се подписвали на ведомости. Имало е работно време – осемчасово, като при него специално, предвид дейността, която извършвал, било по-удължено, тъй като сутрин трябвало по-рано да стане, да отиде и да забере работниците. Свидетелят конкретно посочва превозните средства, които е управлявал жалбоподателят, а именно: бус с рег. № ***, бус с рег. № ***, товарен камион МАН с № ***, управлявал е и леки автомобили.

Като доказателства по делото от жалбоподателя са представени: Трудов договор № 065/30.05.2018 г.; Уведомление от 30.05.2018 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, извлечение от НАП; Длъжностна характеристика от 30.05.3018 г.; Заповед за прекратяване на трудовия договор от 01.06.2019 г.; Уведомление от 03.06.2019 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, извлечение от НАП.

Представени са и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 05021; Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от 10.04.2018 г.; Договор за наем от 15.04.2018 г. и Справка-декларация за ДДС за месеците 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2018 г. и от м. 01 до 05.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ – Пазарджик до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Деза Лукс“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът за действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната си сила. В този смисъл уведомлението, което работодателят е длъжен да изпрати в НАП не е елемент от фактическия състав, пораждащ трудовото правоотношение. От съдържанието на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

В конкретния случай по делото са представени писмени и гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения договор. Представен е не само трудов договор, но и длъжностна характеристика, от която да се установява какви са основните му задължения. Разпитан е свидетелят И. Л., мениджър и счетоводител на фирмата, от чиито показания се установява не само, че дружеството е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи гъби, но и факта, че В.К. е бил един от работниците във фирмата – шофьор и осъществяващ добив на диворастящи гъби и трюфели.

Освен това по делото са представени и редица писмени доказателства, от които се установява, че „Деза Лукс“ ЕООД реално е осъществявало дейност, а именно: Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 05021; Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от 10.04.2018 г.; Договор за наем от 15.04.2018 г. и Справка – декларация за ДДС за месеците 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2018 г. и от м. 01 до 05.2019 г.

Същите не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че същите имат съответната доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства.

Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения   трудов договор.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, 400 лева адвокатски хонорар или общо 410 лева.

На основание чл. 119 от КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж".

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-318#1/15.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00988789/03.09.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик да заплати на В.П.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 410 лв. (четиристотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                      СЪДИЯ: (П)