№ 22824
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110134499 по описа за 2021 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от 05.05.2023 г. (именувана „въззивна жалба“, като с молба от
12.06.2023 г. ответницата изрично е уточнила, че въззивната жалба представлява искане по
чл. 248 ГПК) от ответницата П. И. Б. за изменение на постановеното по делото решение от
11.04.2023 г. в частта за разноските. В молбата са наведени доводи, че ищецът няма право на
разноски, тъй като ответницата не е потребител на топлинна енергия в имота, задълженията
са платени в хода на процеса от трето лице, като не е представен и списък на разноските по
чл. 80 ГПК и не е ясно как е бил определен присъденият размер на разноските от 100 лв.
Ищецът „Т-------“ ЕАД счита, че молбата е неоснователна.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
В настоящия случай исковете са били отхвърлени не поради тяхната изначална
неоснователност, а поради извършеното плащане в хода на процеса – съдът е изложил
мотиви, че между страните е възникнало облигационно правоотношение и ответницата се
явява потребител на топлинна енергия в имота, като това е видно от приложените по делото
писмени доказателства – през процесния период П. И. Б. е била едноличен собственик на
топлоснабдения имот. Същевременно, ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на подаване на исковата молба тя вече е била в забава, още повече че се
касае до исково производство по чл. 422 ГПК, като в заповедното производство длъжникът
П. И. Б. изрично е оспорила претендираните задължения, подавайки възражение срещу
заповедта за изпълнение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в производството (доколкото от представеното платежно
1
нареждане е видно, че платената сума от 58,16 лв. включва сбор единствено на
претендираните по делото главници и мораторни лихви), като с решението същите правилно
са определени в общ размер от 100 лв. – 50 лв., платена държавна такса за заповедното и
исковото производство и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В допълнение и с оглед
на изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи следва да се посочи, че липсата на списък
по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски на страната, чийто размер следва да се
определи от съда съобразно наличните по делото данни за техния размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 05.05.2023 г. на ответницата за изменение на
решение от 11.04.2023 г. по гр.д. № 34499/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 26
състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати в СГС за произнасяне по
подадената от Д. Г. Б. частна жалба, доколкото подадената от П. И. Б. „въззивна жалба“
представлява молба по чл. 248 ГПК и не подлежи на администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2