Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Казанлък,18.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на шестнадесети
септември,две хиляди двадесет и първа
година . . . . . . . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря . . . . Ана Цанова
. . .и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . като разгледа докладваното от
. . . . . . . . съдията . . . . . . . . АНД № 219 . . . . . . . по описа
за
. . . 2021 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0284-002891 на ВПД
Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.
Жалбоподателят,недоволен от
наложените му наказания,моли съда да ги отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована за съдебните заседания,не изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че на 03.12.2020г.около 14,40 часа в с.А.,на пл.“9-ти С.“
жалбоподателят Р.С.П. управлявал л.а.Мерцедес Ц200 с рег.№ ****,негова
собственост,като водачът използвал път за обществено ползване за други
цели,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари,като извършвал резки маневри,преднамерено извеждал МПС извън
контрол,чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/.
АНО приел,че жалбоподателят като
водач на МПС използвал пътищата,отворени за обществено ползване за други
цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,с
което виновно нарушил чл.104Б,т.2 от ЗДвП.
На основание на горното и на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП АНО наложил на
жалбоподателя административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца.
Съдът не констатира при издаването
на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила,които да са основание за неговата
отмяна.
По съществото на случая съдът
намира,че извършването на визираното в НП административно нарушение от страна
на жалбоподателя се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.Свидетелят Т.Т.-*** лично и непосредствено е видял и наблюдавал
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и го описва подробно в
показанията си в съдебно заседание.Освен личните си възприятия на действията на
жалбоподателя,св.Т. е изгледал и видеозапис от камери на Община П. б.,пред
чиято сграда е било извършено нарушението,като този видеозапис е бил гледан и
от актосъставителя М.,който е съставил АУАН.Съдът намира,че тези доказателства
са достатъчни,за да се приеме,че извършването от страна на жалбоподателя на
визираното в НП административно нарушение е доказано.
Пълномощникът на жалбоподателя в
с.з.заявява,че тъй като в ЗДвП няма легално определение на понятието „дрифт“,то
свидетелят Т. няма как да докаже,че действията на водача по управлението на
МПС,които той е видял и описва като „дрифт“ представляват точно
„дрифт“.Действително,в ЗДвП няма легално определение на понятието „дрифт“,но
това понятие е ноторно известно,тъй като то съвсем не е ново явление в
автомобилизма и представлява техника на шофиране,при която шофьорът
преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез „презавиване“ и
така го довежда до загуба на сцеплението на задните гуми.Това описание съвпада
точно с описанието,дадено от свидетеля Т. на действията на водача,които той е
видял,и очевидно представлява ползване на МПС по пътищата,отворени за
обществено ползване за други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари,с което деянието на жалбоподателя Р.П. е
съставомерно на нарушение на забраната,въведена с чл.104б,т.2 от ЗДвП и правилно,законосъобразно
и обосновано АНО е наложил административни наказания по чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП.
Пълномощникът на жалбоподателя също
така поставя под съмнение дали контролните органи са изпълнили изискванията на
чл.188,ал.1 от ЗДвП и поради това съдът е изискал справка от ОД на МВР Стара
Загора кой е собственикът на управляваното от жалбоподателя МПС,с което е
извършено нарушението.От получената справка е видно,че собственик на процесното
МПС е самият жалбоподател Р.П. и поради това той като собственик отговаря за
извършеното с процесното МПС нарушение.Установи се и че самият жалбоподател Р.П.
е управлявал процесното МПС,а не го е предоставил за управление на друго
лице,което е видно и от вписаните в АУАН обяснения на жалбоподателя,в което той
е заявил,че е правил процесните движения с автомобила на мястото и във
времето,описани в АУАН.По този начин няма съмнение,че наказателноотговорното
лице в случая е жалбоподателят Р.П..
Наложените наказания са правилно
определени от АНО по вид и размер като те са във фиксирани в закона размери и
няма основание за тяхното изменение.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото,и тъй като
въззиваемата страна чрез юрисконсулт Алексиев е направила изрично искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение /писмено становище на л.12 от
делото/,такова следва да и се присъди в размер на 100 лева.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0284-002891
на ВПД Началник група към ОДМВР Стара
Загора,РУ Казанлък,с което на Р.С.П. ***,с ЕГН ********** са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р.С.П. ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: