№ 13639
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110174637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Същото е образувано по искова молба от В. А. М., ЕГН: ********** срещу „ЗАД Армеец“
АД, ЕИК: *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на л. а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ,
със срок на покритие от 10.10.2024 г. до 09.10.2025 г., да заплати на ищцата сумата в размер
на 461,79 лева (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в
хода на проведено на 10.07.2025 г. открито съдебно заседание), предявена като частичен иск
от задължение в общ размер на 900 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2024 год. в гр. София, на ул.
„Йосиф Щросмайер“, по вина на водача на л. а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203НВ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното й заплащане.
Ищцата твърди, че на 07.11.2024 год. в гр. София, на ул. „Йосиф Щросмайер“ в крайна
дясна лента за движение в участък от ул. „Порой“ към ул. „Русе“, е настъпило ПТП, по вина
на водача на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, който преминавайки през двойна непресечена линия в посока към ЖП прелез
при ул. „Кукуш“ и навлизайки изцяло в лентата за насрещно ударил л. а. „Опел Корса“ с рег.
№ СВ5871НВ, собственост на ищцата. Твърди, че с поведението си водачът на
застрахования при ответното дружество л. а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ е нарушил
разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 43, т. 4 от ЗДвП. Твърди, че във връзка с
1
процесното ПТП между участниците в същото бил подписан двустранен констативен
протокол, в който водачът на л. а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ саморъчно вписал, че е
виновен за настъпване на процесното ПТП. Ищцата сочи, че вследствие на процесното ПТП
на собствения й автомобил „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ са нанесени следните
увреждания: облицовка на предна броня, преден десен пластмасов подкалник, десен фар,
решетка в предна броня, греда пешеходец, основа на предна броня и др. Сочи, че при
ответното дружество била заведена претенция на обезщетение, като след оглед на увредения
автомобил, на 25.11.2024 г. ответникът изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 697,55 лева. Твърди, че стойността за възстановяване на увредения автомобил
възлиза на 1597,55 лева, като след извършеното плащане непогасена останала сумата от 900
лева. По изложените аргументи предявява настоящия иск и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД Армеец“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вредоносния резултат от
процесното ПТП да е по вина на застрахования при него водач, а счита че процесното
събитие било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва механизма за настъпване на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между уврежданията на л. а. „Опел Корса“
с рег. № СВ5871НВ и твърдяния механизъм на ПТП. Твърди, че единствената причина за
настъпване на процесното ПТП са действията на водача на л. а. „Опел Корса“ с рег. №
СВ5871НВ, управляван от ищцата, която се е движила с превишена за съответния пътен
участък скорост, както и че не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на
видимост в тъмната част на денонощието, поради което не е била в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие и не е спазила указаната пътна маркировка и пътни знаци.
Сочи, че двустранният констативен протокол няма обвързваща материална доказателствена
сила относно механизма на ПТП и в тази връзка оспорва да е налице съгласие от страна на
водача на застрахования при него автомобил по отношение на вината за настъпването на
процесното ПТП. В условията на евентуалност релевира възражание за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ. Оспорва
иска и по размер по аргумент, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не
отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че с изплащането на обезщетение в
размер на сумата от 697,55 лева е изпълнил задълженията, произтичащи от договора за
застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ в тежест на
ищеца е да установи, че е собственик на увредените автомобили, настъпилото ПТП и
неговия механизъм, вината за произшествието на водача на застрахования при ответника
автомобил, настъпването на имуществените вреди, причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите, стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата
2
на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила,
управляван от виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил„Дачия Дъстер“ с рег.
№ СВ0203ХЕ, респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.
№ СВ5871НВ, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
на 07.11.2024 год. в гр. София, на ул. „Йосиф Щросмайер“ в крайна дясна лента за движение
в участък от ул. „Порой“ към ул. „Русе“, е настъпило ПТП с участници лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № СВ5871НВ и лек автомобил лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. №
СВ0203ХЕ; че за лек автомобил лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ към
07.11.2024 г. е била активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
застраховател „ЗАД Армеец“ АД, както и че по предявената претенция на ищцата от
ответника е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 697,55 лева.
Като основен спорен момент по делото се откроява въпросът за това какъв е
механизмът на настъпилото ПТП, вината на водача на л. а. „Дачия Дъстер“ с рег. №
СВ0203ХЕ, както и размера на претендираното регресно вземане, т. е. размерът на
действителните вреди, нанесени в резултат на ПТП, като в процеса е въведено и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № СВ5871НВ.
От приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от
07.11.2024 г., се установява, че на посочената дата около 17:30 часа е настъпило ПТП, при
което лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ и лек автомобил „Дачия Дъстер“ с
рег. № СВ0203ХЕ са участвали в пътно транспорнто произшествие. Установява се още, че по
двата автомобила, в резултат от настъпилото съприкосновение помежду им, са нанесени
щети, както следва: по л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ - заден десен калник, броня и
джанта, а по л.а. „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ - фар, броня - дясно, предни.
Констативният протокол съдържа схема на процесното ПТП, както и признание на водача на
л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ за неговата вина за пътния инцидент. Следва да се
посочи, че коментираният протокол за ПТП няма материална доказателствена сила, поради
което посоченият механизъм на ПТП, както и констатации за вина на един или друг
участник в инцидента не обвързват съда. Това е така, тъй като когато пътно-транспортното
произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и
противоправното поведение на делинквента - в този смисъл вж. Решение № 71 от 16.08.2017
г. по т.д. № 60343/2016 г. на ВКС.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, описва
следната ситуация на пътя от процесния инцидент. На 07.11.2024 година, около 17:30 часа,
л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ се движи по ул. "Йосиф Щросмайер" в посока - ул.
"Кукуш" и в района на кръстовището с улица "Пехчево", водачът навлиза в лентата за
насрещно движение. По същото време по ул. "Пехчево" се движи лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № СВ5871НВ, като на кръстовището с ул. "Йосиф Щросмайер", водачът
предприема маневра за ляв завой. Лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ
3
преминава двете ленти за движение на ул. "Йосиф Щросмайер" в посока ул. "Кукуш" и в
лентата за насрещно движение, траекториите на двете МПС се пресичат и настъпва удар
между тях. Констатира, че щетите по л.а. „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.11.2024 година произшествие в град
София. Пресмята, че стойността, необходима за възстановяване на този лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на инцидента е 1159,34 лева. Обяснява, че
от техническа гледна точка, с оглед приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
л.а. „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ, който при маневра за ляв завой, не пропуска
движещия се с предимство в лентата за насрещно движение, лек автомобил „Дачия Дъстер“
с рег. № СВ0203ХЕ. Вещото лице също така уточнява, че предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на
двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в
момента на възникване на опасността. Допълва, че водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. №
СВ5871НВ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при
маневрата за ляв завой, е пропуснал движещия се с предимство в лентата за насрещно
движение на ул. "Йосиф Щросмайер" в посока - ул. "Кукуш" л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. №
СВ0203ХЕ, след което безпрепятствено да извърши маневрата си.
В синхрон с изслушаното по делото заключение по САТЕ са и събраните в хода на
първоинстанционното производство устни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Н. А. К., управлявал л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ към момента на
ПТП. В свободен разказ пред съда свидетелят споделя, че си спомня за инцидента, като към
тогава се намирал в третата лента за движение (наляво). Уточнява, че на това място линията
на пътната маркировка е непрекъсната, но той минал през прекъснатата линия, защото щял
да завива. Обяснява, че жената, с чиято кола се е ударила неговата кола, му казала, че видяла
колата пред него, но не и него самия. Написали протокола без да викат полиция. Споделя, че
се е движил с ниска скорост, тъй като имало колона от автомобили и нямало накъде да се
движи.
Съгласно правилото, въведено в нормата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Важността на това
правило е от такъв характер, че от него се водят всички превозни средства, в това число и
релсовите - арг. чл. 37, ал. 1, изр. 2 ЗДвП. Със своето поведение на пътя, водачът на л.а.
„Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ е нарушила това правило на ЗДвП, непропускайки
движещия се по път с предимство (в лентата за насрещно движение) друг автомобил „Дачия
Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ. По този начин ищцата е създала предпоставките за ПТП, тоест
не само е допринесла за последното, а същото е в реезултат на нейните действия. В този
смисъл съдът намира за доказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото са събрани екзактни доказателства, от които се установява, че
4
поведението на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия за неговото настъпване. От
показанията на свидетеля К. се констатира, че ищцата е признала пред него, че всъщност тя
не е забелязала неговия лек автомобил, и поради това не го е пропуснала да премине преди
нея. Макар същият да дава признание за собствена вина към процесния инцидент, това
обстоятелство се преценява от съда с оглед ангажираната доказателствена маса по делото,
като твърдения на лицето в посочения смисъл по никакъв начин не ангажират крайния
извод по същество на спора, нито пък компрометират доказателствената стойност на
събраното чрез разпита на това лица устно доказателство. Наличието на разминаване в
някои детайли не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента
на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои
детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че
техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да
описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя
от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от
субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за
взаимоизключващи се показания.
На следващо място, когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник
в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни
факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава - така Решение
№ 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 година на ВКС. В настоящия случай ищцата В. М.
не успя да докаже твърдения механизим на ПТП, както и че вина за пътния инцидент има
водача на л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ. Напротив, събраните по делото
доказателствени източници в хомогенен смисъл навеждат, че именно нейното поведение на
пътя е довело до пътния инцидент, респ. и до претърпените от нея материални вреди по л.а.
„Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ, поради което и репариране на понесените вреди от страна
на ответника няма да е законосъобразно, а ще доведе до неоснователно обогатяване, което
състояние в правото не само не следва да се толерира, но трябва и да се парира
своевременно.
Ответникът инвокира възражение, че съгласно чл. 16 от ЗДвП водачът на л.а. „Дачия
Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ няма право да се намира в лентата за насрещно движение.
Ответникът е прав, твърдейки, че когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - на водача на МПС му е забранено да навлиза и да се движи в лентите за насрещно
движение. В случая обаче водачът на л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № СВ0203ХЕ не се е движил
в лента за насрещно движение, той се е намирал в насрещното движение за водача на л.а.
„Опел Корса“ с рег. № СВ5871НВ, защото е възнамерявал да направи завой наляво (вж
илюстрацията на вещото лице - л. 76 по делото, отразяваща сателитно изображение на
мястото на ПТП с тракеториите на движение на двете МПС, както и вида на маркировката
на съответното място). Поради тази причина съдът счита, че водачът на л.а. „Дачия Дъстер“
с рег. № СВ0203ХЕ не е нарушил императивното правило на чл. 16 от ЗДвП, като не се е
движил в лента за насрещно движение, а е изчаквал своя ред, за да направи маневра завой
наляво, до която така или иначе не се е стигнало. Отделно, голосовно звучи заявеното от
ищеца твърдение, че правото на предимство е субективно такова. Според параграф 6, т. 31 от
ДР на ЗДвП "предимство" е правото на един участник в движението да премине преди друг
през дадено място от пътното платно. С оглед естеството на правото на предимство, следва,
5
че същото е рефлексорно по своята природа, доколкото то предизвиква правно въздействие
върху другите лица, намиращи се на пътя, заедно с притежателя на правото на предимство.
В този смисъл за тях се поражда задължението да се съобразят с правото на предимство на
другия водач и да го пропуснат да премине преди тях. Именно това свое задължение не е
изпълнила ищцата М..
С оглед всичко изложено по-горе настоящият събеден състав приема, че предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ остана недоказан по делото, респективно е
неоснователен, и поради това следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответника, като същият е представил доказателства за сторени разноски, както следва: 25
лева - депозит за свидетел, 200 лева - депозит САТЕ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Ищецът следва да
възстанови на ответника разноски за първоинстанционното производство в общ размер на
325 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. М., ЕГН: ********** срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 461,79 лева (след допуснато изменение на размера на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на проведено на 10.07.2025 г. открито съдебно заседание),
предявена като частичен иск от задължение в общ размер на 900 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2024
год. в гр. София, на ул. „Йосиф Щросмайер“, по вина на водача на л. а. „Дачия Дъстер“ с рег.
№ СВ0203НВ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. "Сухата река",
бл. 214, ап. 107, да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Стефан Караджа" 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на общо 325 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в
първоинстанционното производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6