Определение по дело №148/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК.

 

Образувано е по искане, наименувано “частна жалба“, с вх.№ 4267/25.03.2025г. на процесуален представител на Директора на Дирекция“ОДОП“, [населено място] при ЦУ на НАП - ответник по адм.дело № 148 по описа на АдмС-Х. за 2024г., за изменение на Определение № 2728/20.03.2025г.постановено по адм.дело № 148/2024г. по описа на АдмС-Х., в частта на разноските. Характера на искането е уточнен с молба вх.№ 4460/28.03.2025г. на пълномощник на искателя.

От пълномощника на неправосубектното заличено търговско дружество “Г.“ЕООД – жалбоподател по адм.дело № 148/2024г. с вх. № 5157 от 09.04.2025г. е постъпил писмен отговор, в който се ангажира становище за неоснователност на депозираното искане с правно основание чл.248 от ГПК.

Съдът като взе предвид доводите в молбата и наличните по делото доказателства намира следното:

По жалба подадена от „Г.“ ЕООД, [населено място]/в несъстоятелност/ против РА № 16002622005886-091-001 от 23.08.2023г., потвърден с Решение № 435/24.11.2023г. на Директора на дирекция“ОДОП“, [населено място] в Административен съд - Х. е образувано адм. дело № 148 по описа на същия съд за 2024г.

С определение от о.с.з. проведено на 23.07.2024г. е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Видно е от съдебното определение съдът е съобразил, че макар искането за експертиза да изхожда от оспорващото дружество “Г.“ЕООД, тогава в несъстоятелност, доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата изложени в оспорения акт, изясняването на които цели експертизата, пада върху органа. Предвид това разноските са вещо лице в размер на 400 лева са възложени върху ответника.

Недоволен от определението на съда в частта му касателно възлагане разноските върху ответника, последния чрез процесуален представител, е депозирал молба вх.№ 5285/31.07.2024г., с която е възразил и е поискал разноските да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

С Определение № 3231 от 05.08.2024г. съдът е оставил без уважение това възражение и е предупредил ответника, че при невнасяне на посочената сума ще процедира при условията на чл.77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Определението е съобщено на ответната страна на 05.08.2025г.

С Определение № 3276 от 07.08.2024г.на основание чл. 171, ал.2 от АПК съдът служебно е допълнил задачите по експертизата, но не е определил нов по-висок депозит за възнаграждение на вещо лице. Това определение е връчено на ответника на 08.08.2025г.

С вх.№ 5524/14.08.2024г. по дело е постъпило ново второ поред възражение на ответника, с което е поискано разноските за вещо лице да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

С Определение № 3389/20.08.2024г. възражението е оставено без уважение. На ответника е дадена последна възможност в 7 – дневен срок от получаване съобщението на съда да внесе дължимия депозит за в.л. по сметка на АдмС-Х.. Това определение е връчено на ответника 21.08.2024г.

Предвид липсата на внесен депозит от ответника, с определение № 3905 от 30.09.2024г. съдът е назначил вещо лице и е разпоредил поради бездействието на ответника, възнаграждението му да се заплати от бюджетни средства на съда, както и че по окончателното възлагане на процесните разноски върху съответната страна, съдът ще се произнесе с крайния си акт по същество на спора.

Експертното заключение е постъпило в съда на 06.02.2025г. и е изслушано и прието без оспорване от страна на ответника в о.с.з. проведено на 25.02.2025г. В същото заседание възнаграждението на вещото лице е увеличено от 400 лева на 890 лева, с оглед представения по делото списък с разноски.

С Определение №2728/20.03.2025г. жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл.159,т.2 от АПК, предвид заличаването на оспорващото дружество като правен субект в търговския регистър. Със същото определение е осъдена НАП да заплати на АдмС-Х. сума в общ размер на 890 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице.

Издаден е РКО № 106/25.02.2025г. за заплащане сумата на вещото лице(л.322).

Определението, е връчено на процесуалния представител на заличеното търговско дружество на 27.03.2025г, а на ответника на 21.03.2025г.

Искането за изменение на съдебното определение в частта на разноските е депозирано в съда на 25.03.2025г.

С оглед така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Молбата за допълване на прекратителното определение е подадена от ответната страна в срока за обжалване на съдебният акт и от надлежна страна, поради което е допустима. Нарочен списък на разноските не е представян от ответната страна, но това в случая не е основание за оставяне на искането без разглеждане. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С оглед целта на списъка, неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна или на съда. Т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в случая е неприложима и не подлежи на съобразяване. Противното би означавало, че страна, която не претендира присъждане на разноски в съдебното производство, т. е. няма задължение и основание по смисъла на чл. 80 от ГПК да представя нарочен списък на същите, би била лишена от правото си да се защити срещу възложената й по реда на 143 от АПК финансова тежест – присъдените в полза на друг участник или съда разноски. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в Определение № 1503 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2024 г., 5-членен с-в, пределение № 9867 от 4.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2022 г., V Определение № 11560 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2020 г., II о и др.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Именно такъв е процесния случай касателно първоначално определения депозит за възнаграждение на вещо лице ответникът не е изпълнил в срок указанията на съда да внесе по сметка на АдмС-Х. определения размер на депозит за възнаграждение на вещо лице, поради което същите са заплатени от бюджетните средства на съда, а ответната страна е останала задължена към съда за разноски. Наред с това част от въпросите по експертизата са допуснати и служебно от съда. Служебното допускане на експертиза не означава, че понасянето на разноските е за сметка на съда. Те се възлагат в тежест на страна, която носи тежестта да докаже съответния факт - в случая тази доказателствена тежест се носи именно от ответната страна. При прекратяване на производството и при възлагане на разноските за вещо лице в цялост на ответника съдът е съобразил, че загубила производството страна няма. На практика производството е прекратено поради неправосубектност на жалбоподателя настъпила в течение на процеса. Неправосубектното лице няма как да понесе тежестта за разноски, предвид че то не съществува понастоящем в правния мир. Тази тежест не може да се понесе и от съда. При допускане на експертиза, вкл. служебно по реда на чл.171, , ал.2 от АПК вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, целта е да се изяснят правно релевантни факти, съвкупности от факти и причинната връзка между тях, т.е. когато страните твърдят факти или сочат доказателства, за установяване или оценяване на които са необходими специални знания. Експертизата следователно не е в полза на съда, който не е страна в производството, а цели правилното изясняване на спора и винаги ползва именно страните и то тези които носят тежестта на доказване. Предвид това и разноските следва да се понасят именно от последните. В случая това е ответника, комуто законодателя е възложил задължението да докаже изложените в акта фактически съображения и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Ответникът не е възразявал против допускане на експертизата и назначаване на вещото лице. Единствените му възражения в случая са били свързани с това кому следва да бъде възложено внасяне на първоначалния депозит за възнаграждение на вещо лице.

Цитираната в искането с правно основание чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, практика на ВАС в случая е неотносима, доколкото касае хипотези на освобождаване на юридическо лице от внасяне на ДТ, а процесният случай не е такъв.

Само за пълнота, с оглед наведените в искането доводи за това че съдът е следвало да проследи заличаването на дружеството и да не допуска извършването на ССчЕ.,е необходимо да се посочи следното: Експертизата е допусната с определение от о.с.з. проведено на 23.07.2024г., а задачите са допълнени служебно от съда с определение от 07.08.2024г. Към тези дати, а и към датите на постановяване на определения от 05.08.2024г,. и 20.08.2024г., с които съдът е оставил без уважение искането на ответника да възложи разноските на насрещната страна, дружеството не е било заличено и производството по несъстоятелност не е било прекратено. Това е станало с решение по т.д.№ 12/2023г. по описа на ОС-Х., което е вписано в ТРРЮЛНЦ едва на 10.10.2024г. Видно от стр. 2-ра на решение № 59 от 27.06.2023г.(л.333) постановено по т.д.№ 12/2023г. по описа на ОС-Х.,с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, НАП е присъединен взискател в процесното производство по несъстоятелност. Като такъв същия е бил уведомен за постановяването на Решение № 76/26.09.2024г. по същото търговско дело, с което производството по несъстоятелност е било прекратено и „Г.“ ЕООД е било заличено в правния мир и е бил наясно с постановяването му още преди вписване на решението в търговския регистър. Ответникът е част от структурата на НАП, поради което е можело и е следвало да уведоми съда за така постановеното решение на съда по несъстоятелност, преди приемане заключението на вещото лице, но не е сторил това. Напротив вх.№ 6628/07.10.2024г. чрез процесуален представител същият е посочил, че не възразява ход на делото да бъде даден, и е изразил становище, че съдът правилно се е произнесъл досежно разноските по назначената експертиза, с молба вх.№ 9238 от 16.12.2024г., чрез процесуален представител е поискал съдът да предостави срок на вещото лице да изготви съдебно-счетоводната експертиза, в срок до датата на следващото съдебно заседание, а в проведеното на 25.02.2025г. отново чрез процесуален представител е изразил становище експертизата да се приеме.

От горното е видно, че в конкретния случай експертизата е назначена за изясняване на факти и обстоятелства тежестта за доказване от които се носи от ответната по делото страна, ответникът е останал задължен за разноски по смисъла на чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, съдебното производство е прекратено поради настъпило в хода на процеса заличаване на жалбоподателя в правния мир, липсва загубила производството страна и не е възможно понасяне на разноските от страна на неправосубектното лице или от съда.

Ето защо молбата за изменение на постановеното по адм. дело № 148/2024г. по описа на АдмС-Х. прекратително определение № 2728/20.03.2025г. в частта на разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Дирекция“ОДОП“, [населено място] - ответник по адм.дело № 148 по описа на АдмС-Х. за 2024г. за изменение на Определение № 2728/20.03.2025г.постановено по адм.дело № 148/2024г. по описа на АдмС-Х., в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните.