РЕШЕНИЕ
гр.София,03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен
съд, гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на трети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева Членове: 1. Дора Михайлова 2. Росина Дончева при участието на
секретаря Теодора Вутева
разгледа
докладваното от Генева гр.д. №197/2019г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Г. Д. с ЕГН **********,
въззивна жалба на В. С.с ЕГН ********** и присъединилите се към последния М.И.
С. с ЕГН **********,В.Б.Д. с ЕГН **** 196952 и Й.С.Й. с ЕГН **********, против
решението по гр.д. № 159/2016г. на РС-Сливница, с което е уважен установителен
иск за собственост и е отменено решение на ПК гр.Божурище № 09/18.04.1996г. за
възстановяване на наследниците на Х.Л.Г. имоти № 145004 и 145005 в землището на
с.Х.,местност „Каракачан" в частта му,касаеща дворно място с площ 558
кв.м, находящо се в строителния полигон на с.Х.,м."Каракачан”/”Троян"
ведно с построената в него едноетажна масивна сграда с площ 51 кв.м.попадащо в
ПИ с идентификатори 77246.145.5 и 77246.145.4, респективно в имоти по КВС: 150
кв.м в имот № 145004 и 408 кв.м в имот № 145005,графично изобразена в
скица,изготвена от съдебния експерт, като границите на имота по нотариален акт
са :Р. С.,земеделска земя и река, а по експертизата: от север застроен имот, от
изток-земеделска земя, от юг-земеделска земя до река и от запад-път, както и в
частта,с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците 2300 лв. съдебни
разноски.В жалбите се релевират оплаквания за необоснованост на решението,тъй
като съдът не обсъдил доказателствата към реституционната преписка, нито това
сторило вещото лице и съдът базирал решението си върху необоснована експертиза,
както и върху свидетелски показания на заинтересовани и пристрастни
свидетели.Не било доказано,че закупеният от ищците имот бил идентичен с част от
възстановените земеделски имоти.Неправилно съдът осъдил ответниците да заплатят
солидарно всички разноски,направени от ищците.Въззивникът Й.Й. оспорва
решението като недопустимо,тъй като било постановено по недопустим
иск-собствеността върху земеделски земи се установявала по специален ред и на
второ място-съдът се произнесъл "свръх петитум'”, което според въззивника
следвало от факта,че по нотариален акт ищците били закупили само 300 кв.м, а
съдът им признал собственост върху 558 кв.м.Ищците не могли да придобият имота
по давност ,докато пред ПК е течала процедура по реституция.Претендират
разноски.
Въззиваемите страни оспорват въззивните жалби.Твърдят,че
искът е допустим на общо основание, тъй като имотът не е земеделски и попада в
строителния полигон от 1984г.,но поради административен пропуск границите на
строителния полигон не са били отчетени от Поземлената комисия и
възстановяването не е станало по надлежния ред за възстановяване на бивши
земеделски земи,попадащи в строителните граници на населените места.Претендират
съдебни разноски.
След преценка на данните по делото поотделно и с оглед
доводите на страните,съдът намира въззивните жалби процесуално допустими ,но
неоснователни.
Ищците В.С.С. с ЕГН **********,Г.Е. Г.с ЕГН ********** и Ц.Е.
К. с ЕГН ********** в искова молба вх.№ 518/1 1.04.2016г. твърдят,че са
собственици на дворно място с площ около 560 кв.м.находящо се в строителния
полигон на с.Х..местност „Каракачан" /"Троян"/,при съседи:Р. С.,
земеделска земя,река и път, ведно с построената в имота едноетажна масивна
сграда с площ 51 кв.м.Имотът бил закупен от Е. Г.С.-съпруг на първата ответница
и баща на останалите,по време на брака му с първата ищца, от Ц.А.Л.,с нто.акт №
137,том трети,дело № 1148 от 01.11.1990г. на СлРС.Продавачката се легитимирала
с нотариален акт за собственост въз основа обстоятелствена проверка от
1989г.Имотът бил включен в границите на строителния полигон през 1987г.,бил
застроен към момента на сделката, съседните имоти също били застроени с жилищни
и районът бил електрифициран и водоснабден.веднага след закупуването ищците го
оградили и го владеели до момента непрекъснато и несмущавано като
собствен.Местоположението на оградите не било местено,никой не оспорвал
собствеността им.Построили къщата през 1990г.При опит да се снабдят със скица
случайно разбрали,че при изработване на картата на възстановената собственост
Община Божурище не е подала информация за границите на строителния
полигон,поради което целият строителен полигон на местност"Каракачан
махала4' бил включен в КВС.Оказало се,че западната част от имота им
с площ 150 кв.м попада в имот № 145004, а източната част с площ 1408 кв.м попадал
в имот № 145005 като и двата имота били възстановени на наследниците на Х.Л. Г./дядо
на продавачката Ц.А.Л./през 1996г.,но никой от наследниците не смутил
владението на ищците,нито го оспорил.
От приложения
нотариален акт № 137,том трети,дело № 1148/1990г. на СлРС се установяваме
продавачката се е легитимирала с нот.акт № 103,том втори,д.№ 512/1989г. на СЛРС
„по наследство и давност";представена е била ситуационна скица от ОНС
Божурище.Видно от нотариалния акт.прехвърлителката била призната за
собственичка на дворно място с пространство от 1200 дка при съседи: от две
страни блок на АПК,река и И. К.,ведно с построената жилищна сграда с площ от 50
кв.м.От удостоверение за наследници , издадено на 15.12.2014г. се установява,че
ищците са наследници на Е.С. така,както твърдят.От удостоверение за наследници
изх.№ 115/25.11.2014г. и приложените впоследствие удостоверения за наследници
се установява,че ответниците са наследници на Х.Л.Г., починал на 16.06.1955г.,
като прехвърлителката Ц. Л.е между наследниците ;същата е починала на
04.04.1994г.Преди първото заседание са починали ответниците Борислава В.Б. и
Васил Б. Спасов ,поради което
производството по отношение
на същите е прекратено и са конституирани техните
наследници.Ответниците К.К.К. с ЕГН **********. . А.К.С.,Д.П.Й. с ЕГН **********
и И. П.Й. с ЕГН ********** са признали иска като основателен ,както и
фактическите твърдения в исковата молба,още с отговора по чл.131 ГПК
.Ответниците В.Б.Д.,В.Г. С. и А.Х.Г. оспорват иска в срока по чл.131 ГПК.Твърди,че процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС,не можел да се
придобие по давност и ищците не са водили производство по чл.П ЗСПЗЗ. Закупеният
от тях имот бил в махала на 2-3 км извън с.Х. и не бил идентичен с
възстановения .Ищците не представили доказателства,че са декларирали имота и са
плащали данъци;сградата била незаконно построена. Прилагат удостоверение от
Кметство Х.,че наследодателаят Х. Г. имал записани в данъчната книга за 1935г.
осем ниви в м.Троян; извлечение от емлячния регистър,от което е видно,че
притежавал по договор за покупка нива от 6.4 дка в м.Троян и нива от 2.6 дка в
същата местност, както и пасище от 15 дка в същата местност по
наследство.Представят решение № 09/18.04.1996г.на ПК-с.Божурище,с което на
наследниците на Х.Л. Г. се възстановява в съществуващи стари реални граници
нива от 12.987 дка ,имот № 145004 с граници общинска ливада,общинско „водно
течение",полски път и наследници на А. Л.Г., както и собствена на
наследниците на Х. Г. нива;нива от 9.710 дка.имот № 145005 с граници полски път
на кметството. ..водно течение , на кметството,нива на наследници на В.Л.Т. и
собствена нива на наследниците на Х.Г., и нива от 1.893 .имот № 145007,всички в
местността „Троян".Представени са скици , от които е видно,че спорния имот
по предходния план №145005 има идентификатор 77246.145.5, а спорния имот №
145005 по предходния план има идентификатор77246.145.4.Противопоставят се на
допускане на експертиза и на свидетели и от своя страна не правят искане за
допускане на свидетели и експертиза, а се позовават само на приложените писмени
доказателства. Особените представители на ответниците С.Й.Д.,Б.П.О. и Г.Х.Д.,назначени
по чл.47, ал.7 и 7 Г ПК, оспорват иска.След постановяване на решението
ответникът Д.Б.С. е починал и във въззивното производство са конституирани наследниците му М.Д.И. и И.Д.Б., които не вземат становище по
жалбата.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е указал на ищците,че
ако
твърдят придобиване по сделка,имат тежест да докажат,че праводателката
им е придобила имота по давност;ако твърдят.че са собственици по
давностно владение, следва да докажат непрекъснато и несмущавано
владение през посочения в ИМ период.допуснати са двама свидетели на
ищците,както е поискано в ИМ, а също и съдебно-техническа експертиза
със задача да изготви комбинирана скица по КВС и одобрения през 1987 г.
строителен полигон;да проследи регулационния статут и движение на
имота от 1950 г. до момента;да установи има ли идентичност между
процесния имот и възстановените и с какви площи; имали около имота
жилищни сгради, инфраструктура, водоснабдяване и електрификация;ограден
ли е имотът с материализирана ограда;идентичен ли е оградения имот с този по
нотариалния акт на ищците отменена ли е заповедта за одобряване границите на
строителния полигон.Допуснати са двама свидетели за установяване ,че от 1950 г.
до момента имотът се е ползвал като дворно място;чене е влизал в блок на
ТКЗС,че не е обработван от ТКЗС и че от 1990г. до момента се владее
непрекъснато и несмущавано от ищците.
В молба вх.№ 2092/06.07.2017г.,депозирана преди първото
заседание, във връзка с проекто-доклада процесуалният представителна отв.Д.,С.и
Г. иска допускане двама свидетели, които да установят,"че ние сме
собственици на законово основание от преди 1950 г.” Съдът е отказал допускане
на свидетели за установяване на тези твърдения законосъобразно.тъй като същите
съдържат правна преценка а не представляват фактически твърдения.Съдът се е
мотивирал със забраната на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата които законът изисква писмен акт. Ето защо е неоснователно
оплакването им във въззивната жалба.че в нарушение на процесуалния закон им
били отказани гласни доказателства ,поради решението било постановено при
неизяснена фактическа обстановка,както и при неравнопоставеност на страните.
Съдебно-техническата експертиза установява,че е налице
идентичност между описания в нотариалния акт на ищците имот по местоположение и
вид; до 1987г. е бил земеделска територия, след което със решение №
84/11.08.1987г. имотът попада под номер 14 на одобрения строителен полигон на
махала ..Величка река"/идентична с „Ленкови кошари*'/ с площ 18 дка
.Решението за одобряване границите на строителния полигон не е отменяно.По
одобрената кадастрална карта имотът попада в ПИ с идентификатор 77246.145.5 и
77246.145.4. Налице е „застъпване" с имоти 145004-150 кв.м и 145005-408
кв.м.В територията около процесния имот има жилищни сгради,електрифицирани и
водоснабден и ;строежите са отразени в цифровата кадастрална карта, съвместена
с аерозаснемане. Част от имота , описан в нотариалния акт на праводателката на
ищците, с площ 300 м,попада в южната част на процесния имот.Налице са три
идентични граници/път,река и неурбанизирана територия вещото лице заключава,че
и двата имота,които се „застъпват" с части от имота на ищците по
нотариален акт, представляват урбанизирана територия. Свидетел ката Наумова
установява,че ищцата В. е закупила част от имота от Ц. около 1989г. и през
1990г. построили къща;продавачката Ц. си живеела в къщата в друга част на имота
си до своята смърт.Никога имотът не бил ползван от ТКЗС.В. изградила телена
ограда,която не е местена.Свидетелката М.установява,че Ц. си живеела в къщата,
мястото й не било оградено и именно тази свидетелка ,която работела в района, я
свързала В. с оглед продажбата на част от имота.След покупката през 1990г.
ищцата си оградила мястото.построила къщичка и ползвала имота непрекъснато до
момента;оградата не била премествана.
При тези данни
съдът е стигнал до извода,че ищците са провели пълно и главно доказване на
правопораждащия факт-непрекъснато давностно владение на праводателката Ц. от
края на 70-тте години на XX век до 1989г. и от 1989г. до предявяване на иска-
ищците-като собствен. Имотът не е внасян в ТКЗС и не е губил селищния си
характер.Срокът за придобивна давност,включително присъединена е изтекъл преди
реституцията на имота през 1996г. Процесният имот в посочените части е
идентичен с имота,възстановен на ответниците. Наред с това,предвид оспорването
на легитимиращите ответниците решения на ПК съдът ги е отменил на осн.чл.537,
ал.2 от ГПК , осъществявайки косвен съдебен контрол върху административен акт
съобразно TP № 6/2006г. на ОСГК.Решението на районния съд е обосновано и
законосъобразно,постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и
материалния закон, при пълно изясняване на фактическата
обстановка, с необходимите, допустими и относими доказателства. Независимо.че свидетелката Н. има
сходни интереси,тъй като също е закупила част от имота на праводателката на
ищците,идентична с възстановения имот,съдът правилно е кредитирал показанията
й,тъй като според обстоятелствата/именно поради тяхното сходство/свидетелката
има непосредствени впечатления; следва да се отбележи.че нейните показания не
противоречат на показанията на другата свидетелка,която няма имуществени интереси
в района,но поради работата си е имала продължителни и непосредствени
впечатления. Решението е правилно и в частта относно разноските като съдът е
осъдил само ответниците,оспорили иска,тъй като останалите не са дали повод за
делото. Оспорилите иска ответници са осъдени да заплатят на ищците разноски
общо сумата 2300 лв. по представения списък и доказателства за хонорари на
адвокат,експертиза и особени представител и. Съдът е съобразил,че тези
ответници са защитавали общ интерес е са претендирали , че са собственици,без
да се позовават на идеалните части на всеки от тях. Следователно,
разпределянето на разноските между тях следва да бъде извършено по общите
правила за уреждане на отношения по повод обща вещ,което не касае настоящия
процес.
Ищците са направили разноски в качеството си на въззиваеми
страни в размер на 800 лв. адвокатски хонорар и 600 лв. възнаграждение за
особени представители,които следва да им бъдат заплатени от оспорилите
ответници на същия принцип.
Водим
от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №49/13.07.2018г. по гр.д. 0 159/2016г. на РС-Сливница.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78 ГПК ответниците Й.С.Й. с ЕГН **********, Д.Г.Д. с ЕГН **********, В.Г.С. с ЕГН **********, В.Б.Д. с ЕГН **********. М.Д.И. с ЕГН **********, И.Д.Б. с ЕГН **********, Б.П.О. с ЕГН **********, Н.П.О. с ЕГН **********, Б.И.С. с ЕГН **********, М.И.С. с ЕГН**********, С.Й.Д. с ЕГН **********, Г.Х.Д. с ЕГН **********, Л.М.М. с ЕГН **********. Й.А.М. с ЕГН **********,
К.А.П. с ЕГН **********, К.Б.Д. с ЕГН **********. П.К.А. с ЕГН **********, Б. В.Б. с ЕГН**********, Е.В.Б. с ЕГН **********, Д.А.В. с ЕГН **********, А.Х.Г. с ЕГН **********, Н.Д.Г. с ЕГН **********
и Р.Д.Р. с ЕГН **********, да заплатят на В.С.С. с ЕГН **********, Г.Е. Г. с ЕГН **********
и Ц.Е. К. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 1400/хиляда и четиристотин / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му.