№ 44
гр. Плевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600095 по описа за 2021 година
и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НПК.
С определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г., Районен съд –
гр.Плевен определил на осъдения Т. С. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца по влезлите с сила съдебни актове по НОХД № 3005/2015г., НОХД №
645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и
по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол. На
основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с три
месеца. Постановил определеното общо и увеличено наказание от девет месеца лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК
приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на шест месеца.
Присъединил на основание чл.23, ал.2 от НК към това наказание и наказанието „лишаване
от право да заема длъжност „***“ за срока от две години , наложено по НОХД №1888/2018г.
по описа на РС-Плевен.
Със същото определение определил на осъдения Т. С. В. общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години по влезлите с сила съдебни актове по НОХД 309/2019г. по
описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по описана РС-Плевен. На основание чл.24 от
НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с девет месеца.
1
Постановил определеното общо и увеличено наказание от девет месеца лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от
определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на шест месеца и двадесет и
един дни.
Постановил отделно изтърпяване на наказанията наложени на осъдения Т. С. В. по НОХД
№1987/2013г., НОХД №144/2016г. и двете на РС-Плевен и на основание чл.25,ал.2 от НК е
приспаднал по всяко едно от тях изтърпяното наказание.
Постановеното определение е обжалвано от служебния защитник на осъдения Т.В. в
частите, с които е постановено увеличение на определените общите наказания, с оплакване
за незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без приложението на чл.24 от НК, като в случая следва да се имат
предвид и възрастта и здравословното състояние на осъдения. Моли въззивния съд да
измени първоинстанционното определение, като отмени частите му, с които е постановено
увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода по двете групи.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспори основателността на въззивната
жалба и пледира за същата да не се уважава. Счита, че обжалваното определение е правилно,
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди , че
първоинстанционния съд правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал
процесните съвкупности и правилно е определил общо наказание по тях. Намира за
неоснователно искането на осъдения и защитника му за отмяна на определението в частите,
с които на основание чл.24 от НК е постановено увеличение на общото наказание по двете
групи. Предлага да се потвърди изцяло обжалваното определение.
Осъденият Т.В. лично и със своя служебен защитник поддържат въззивната жалба на
изложените в нея основания. Молят да се отмени първоинстанционното определение в
частите, с които е постановено увеличение на общото наказание лишаване от свобода по
двете групи.
Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него,
независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната
проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
С присъда по нохд №309/2019г. на ОС-Плевен, влязла в сила на 01.07.2020г. осъденият Т.В.
е бил признат за виновен в извършване на 25.09.2018г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК,
за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години при първоначален строг режим.
С присъда по нохд № 797/2020г., влязла в сила на 02.12.2020г. осъденият Т.В. е бил признат
за виновен в извършване в периода 18.09.2015г. – 11.11.2015г. на престъпление по
2
чл.201,ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК , за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок две години и осем месеца при
първоначален строг режим.
Освен посочените по-горе две престъпления, включени в посочената съвкупност, осъденият
В. е осъждан с други влезли в сила съдебни актове за различни престъпления по НК . За
тези деяния са му били налагани наказания лишаване от свобода с различен размер, които са
изтърпяни ефективно /по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г.,
НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД
№174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол, НОХД №144/2016г. на РС-Плевен/ , както и
„пробация“ / по НОХД №1987/2013г. на РС-Плевен/, което наказание също е изтърпяно .
Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен
правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.23-25 от НК за определяне на
осъдения Т.В. едно общо наказание за извършените от него две престъпления, за които е бил
осъден с присъдите по посочени по-горе две наказателни дела и които се групират в една
съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко
отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да
се определи за тези деяния общо наказание.
В случая, както правилно е приела първата инстанция, че осъденият В. е извършил двете
престъпления по нохд № 309/2019г. на ОС-Плевен и нохд № 797/2020г. на РС-Плевен
преди да е бил осъден с присъда, за което и да е от тези деяния. С оглед на това , правилен е
изводът на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени законовите изисквания на
чл.23-25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения В. и за определяне едно общо
наказание за описаните по – горе две престъпления, извършени в условията на реална
съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за
всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото, районният съд
правилно е определил на осъдения В. за двете престъпления- предмет на разглеждане по
цитираните наказателни дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание три
години лишаване от свобода, тъй като и за двете деяния от процесната съвкупност е било
наложено такова по вид наказание, но с различни размери – три години и две години и осем
месеца. Очевидно, най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от три години
лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения В. за престъплението по нохд №
309/2019г. на ОС-Плевен, поради което правилно първоинстанционния съд е определил
именно това наказание като общо наказание за двете деяния от процесното множество.
Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваните му части, с които
на основание чл.24 от НК е било увеличено общото наказание определено по НОХД №
3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по
описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-
Никопол, в размер на и шест месеца лишаване от свобода с три месеца , както и увеличеното
3
общо наказание определено по НОХД №309/2019г. на ОС-Плевен и НОХД №797/2020г. на
РС-Плевен, в размер на три години лишаване от свобода с девет месеца, и прецени че в тази
части съдебния акт е неправилен и несправедлив. По отношение на първата група – по
посочените дела осъдения е изтърпял наложените му наказания, през 2016г., като и по
делата от посочената група към момента вече е извършвано групиране на наказанията. В
тази връзка съдът намира за несправедливо и неправилно наказания, които първо вече са
били групирани/ с определение по чнд № 1958/2018г. на РС-Плевен/, а след това и видно от
приложената справка от Затвора –гр.Плевен и изтърпяни през 2016г., през 2021г. да се
увеличава с ½ размера на изтърпяното вече наказание. В тази връзка, групирането на
наказания, които вече се били един път групирани и то по същия начин е и
незаконосъобразно. По другата група – определено е общо наказание в размер на три години
лишаване от свобода, за две престъпления – по чл.249 от НК и по чл.201 от НК.
Преценявайки характера престъпленията, извършени от осъдения и включени в
съвкупността –използване на чужда банкова карта и изтегляне на сумата 350 лева от нея,
като престъплението е извършено през 2018г. и присвояване на чужди движими вещи,
извършено през 2015г., съдът намери, че така определеното общо наказание в размер на три
години лишаване от свобода е достатъчно по размер за постигане целите на индивидуалната
превенция генералната и не се налага в случая увеличаване на определеното общо най-
тежко наказание.
По изложените съображения въззивната инстанция прецени като основателно искането на
жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл.24 от НК и поради това, счита, че
следва да се отмени постановеното увеличаване на общото наказание лишаване от свобода
по посочените две групи наказания.
Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и несправедливо в частта в която на основание чл.24 от НК
е увеличено определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 3005/2015г., НОХД №
645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и
по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол с три месеца,
както и в частта в която е увеличено определеното общо най- тежко наказание по НОХД
309/2019г. по описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по описа на РС-Плевен с девет
месеца. В тези части определението следва да бъде отменено. В останалата част същото
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3 вр.чл.341,ал.2 от НПК ,
Плевенски окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г. по
описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която на основание чл.24 от НК е увеличено
определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г.,
НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД
№149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол с 3 /три/ месеца.
ОТМЕНЯ определение № 260012 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД № 2482/2020г. по
описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която е увеличено определеното общо най-
тежко наказание по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен и НОХД № 797/2020г. по
описа на РС-Плевен с 9/девет/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Препис от решението да се изпрати на осъдения и ОП-Плевен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5