Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публичното заседание на 21.08.2020г., в състав:
Председател:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
при секретаря Наталия Николова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1484 по описа на съда за 2020г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правна квалификация чл.28,
ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, изр.1 от ЗАЗ.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от З.И.Ц., П.Ц.П. и М.Ц.Д., против *** ЕООД,
ЕИК ***, ***, в която твърди, че ищците са собственици на ***, ***, находящи се в землището на ***,
отдадени под аренда на ответника с договор от ***г. за срок от 7 години. Твърди
се, че с анекс от *** г. действието на договора било продължено с още 7
стопански години - от 01.10.2017г. до 01.10.2024г. Твърди, че договорът и
анексът към него са с нотариална заверка на подписите, вписани са в Служба по
гр.П. и са регистрирани в ОбСЗ-П.. Твърди, че за ползването на земеделската
земя, считано от 01.10.2017г., ответникът следвало да заплаща арендно плащане
по 50 лв./дка или общо 1 415.10 лв. годишно, платими в 14-дневен срок след
приключване на съответната стопанска година. Твърди, че за стопанската
2018/2019г. ответникът следвало да заплати арендното плащане в срок до 15
октомври 2019г., което не било изпълнено. Твърди, че забавянето на плащането за
повече от три месеца, съгласно чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ е основание за
разваляне договора и подписания към него анекс, поради което изпратил писмено
уведомление за прекратяването/развалянето им, получено от управителя на
дружеството на 28.01.2020г. Твърди, че с подписания анекс по чл.18 от ЗАЗ
първоначалния 7-годишен срок бил удължен с още 7 години и общият срок на
договора е 14 години. Моли да бъде развален на осн. чл.28, ал.2, пр.1 във вр. с
ал.1, изр.1 от ЗАЗ сключения на ***г. договор за аренда на земеделска земя и
Анекс към него от *** г., поради забавяне плащането на арендното плащане за
стопанската 2018/2019 година с повече от три месеца. Претендира направените
деловодни разноски.
Ответникът първоначално е взел
становище за недопустимост на предявения иск, като впоследствие заявява, че не
поддържа това становище, а именно, че по своята същност анексът е нов договор
за 7 години и не подлежи на разваляне по съдебен ред. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Твърди, че цялата арендна вноска за ищеца е
погасена преди получаване на цитираната от него покана за прекратяване на
договора. Твърди, че плащането на цената по договора за аренда е станало на
18.12.2019г. – 200лв., и впоследствие – на 24.01.2020г. - на остатъка в размер
на 1214.85 лв. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че спор по фактите между страните няма. От
доказателствата – скици на имота, решение на ПК П. и удостоверение за
наследници, се установява, че ищците са собственици на отдадените под аренда
земеделски земи по наследство от П. Ц. П. , а именно:
1.НИВА от 7.301 дка, в м “***“, трета категория, съставляваща имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***
и ***;
2.НИВА от 9.000 дка, в м “***“,
трета категория, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***;
3.НИВА от 12.002 дка, в м. „***“,
трета категория, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***; ***;
***; *** и ***.
Не е спорно между страните, че на
***г. те са сключили Договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка
на подписите, вписан в Служба по гр.П., съгласно който ищците са отдали на
ответното дружество за временно и възмездно ползване трите процесни имота за
срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2010г. с възможно продължаване на
договора с още 7 години. Уговорено е арендно плащане в чл.5 от Договора,
формирано от парична сума или предметна престация. Съгласно чл.7, плащането на
арендната вноска се извършва в 14-дневен срок след приключване на стопанската
година. В чл.10 т.4 е уговорено, че договорът се прекратява при неизпълнение на
задълженията по него по общия ред с писмено предизвестие от една стопанска
година.
С вписан в АВ Анекс от *** г. с
нотариална заверка на подписите, единият от ищците - П.Ц.П. е продължил
действието на Договор за аренда на земеделски земи от ***г., страните са се
споразумели на основание чл.2 от Договора и чл.18, ал.1 и ал.2 ЗАЗ, да бъде
продължен срока на договора за още 7 стопански години, считано от началото на
следващата стопанска година, в която календарна година изтича срокът на
действие на договора, а именно от 01.10.2017г. до 01.10.2024г. Уговорено е арендното плащане да бъде по
40.00 лв. на декар считано от 01.10.2016г. и 50.00 лв., считано от 01.10.2017г.
С писмено уведомление от 20.01.2020г., получено от ответника на 28.01.2020г., тримата
ищци са уведомили ответника И.М ЕООД, че развалят процесния договор, изменен с
анекс, поради неплащане на арендната вноска за стопанската 2018/2019г. в
тримесечния срок след настъпване на падежа на плащането.
Не е спорно между страните, че са
налице на плащания по договора - с РКО от 18.12.2019г. сума от 200лв. - рента
за 2019г., заплатена на ищеца П.Ц.П., и с пощенски запис, получен на
24.01.2020г. сумата от 1214.85 лв., от която: сума от 1198.70лв. и такси –
16.15лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи: Предявеният
иск е допустим, доколкото съдът приема, че се касае за един договор, чийто срок
е продължен на осн. чл.18 от ЗАЗ, и общо
е за 14 стопански години. Изрично в анекса страните са посочили, че
продължават, а не изменят договора, че продължаването на срока е на основание
на уговорката в чл.2 от Договора, и на основание чл.18 ЗАЗ. Още повече – при
самото сключване на договора страните са уговорили възможността срокът му да
бъде продължен с още 7 години.
Поради изложеното, съдът намира, че с подписания на анекс договорът за аренда е
продължен и именно това е записаната воля на двете съдоговярящи страни, а не е
сключен нов договор, поради което общия срок на договора е 14 години и
предявения иск за развалянето му по съдебен ред е допустим на основание чл.28,
ал.2 ЗАЗ.
Съгласно чл.28, ал.1 и ал.2 ЗАЗ
арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на
арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за
периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава
на плащането най-малко на две последователни вноски. За да е налице основанието
за прекратяване на договора по реда на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, следва арендаторът
да не е изпълнил задължението си за арендно плащане с повече от три месеца.
Съгласно чл.7 от догорора, плащане на арендната вноска се извършва в 14-дневен
срок след приключване на стопанската година. Следователно моментът на изпадане
в забава настъпва 15.10. на съответната година - в процесния случай на
15.10.2019г. От тази дата започва да тече и предвиденият тримесечен срок по чл.
28, ал. 1 ЗАЗ, като същият изтича на 15.01.2020г. Едва неизпълнението на
съответното арендно плащане в тримесечния срок по чл. 28, ал.1 от ЗАЗ дава
право на арендодателя да предприеме действия по прекратяване на договора за
аренда, като предяви иска по чл.28, ал.2 ЗАЗ, тъй като договора е със срок
по-дълъг от 10 години. Доказателствата по делото сочат, че както към датата на
подаване на иска, така и понастоящем арендното плащане е извършено частично, а
не напълно. Дължимата сума по договора е била в размер на 1415.15лв.
/28.303дка. х 50.00лв/, от нея частично е платена сумата от 1398.70лв.: с РКО
от 18.12.2019г. е заплатена сумата от 200лв., и с пощенски запис на
24.01.2020г. – сумата от 1198.70лв., като само сумата от 200 лв. е платена в
3-месечен срок от изискуемостта на вземането. Видно е, че за доплатената сума
след изтичане на 3-месечния срок по чл.28 ал.1 ЗАЗ, е издаден РКО за плащане на
1214.85лв. /която отново не е пълното доплащане на цялата дължима аренда/, но
реалната получена сума е в размер на 1198.70лв., а част от отчетената сума –
16.15лв. е била прихваната от Български пощи ЕАД за такси. В случая, доколкото
Договорът не е предвидил местоизпълнение на задължението за заплащане на арендата
на арендодателя, а е препратил в чл. 11 за неуредените въпроси към ЗЗД, поради
което следва да се приложи правилото на чл. 68 б. „б“ от ЗЗД – касае се за
плащане на парично задължение, което следва да бъде в местожителството на
кредитора, т.е. носимо задължение. В случая длъжникът /арендаторът/ е този,
който трябва да осигури изпълнението там, където е кредиторът и то на свои
разноски, а разноските са платени недължимо от кредитора /ищеца/ и не могат да
се приравнят на арендно плащане, т.к, са били дължими от арендатора.
Спорен по делото е въпросът - при
така направеното плащане от арендатора, има ли право на арендодателя да развали
договора за аренда по реда на чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането
на арендното плащане за повече от три месеца. Дори и към датата на съдебните
прения – 21.08.2020г. - арендаторът не доказа пълното изпълнение на своето
задължение, независимо от минималната част от него, която е неизпълнена. Целият
специален режим за разваляне на договора за арендата са императивни и
договарящите се страни не могат да договарят нещо различно от изрично
посоченото в закона. При внимателен прочит на редакцията на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ се установява, че чрез
тази норма законодателят цели да дисциплинира арендатора, под угрозата от
разваляне на договора, същия да извършва навреме уговорените арендни вноски и
плащания. В тази насока е и нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ в която се посочва,
че при договори за аренда, сключени за срок над 10 години развалянето им става
само по съдебен ред. Поради всичко изложено, съдът приема, че са налице
основанията за разваляне на договора за аренда и предявеният иск следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 399.09 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието, Договор за аренда на земеделски земи от *** г., вписан с Акт № ***,
том **, вх. № ***г. на СВ при РС П., продължен с
Анекс от *** г., вписан
с Акт № ***, том **, вх. № *** г. на СВ при РС П., сключен между З.И.Ц., ЕГН **********,
П.Ц.П., ЕГН ********** и М.Ц.Д., ЕГН **********, в качеството им на арендодатели
и *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на
арендатор, с предмет на договора 1.НИВА
от 7.301 дка, в м “***“, трета категория, съставляваща имот с идентификатор ***,
номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; *** и ***; 2.НИВА от
9.000 дка, в м “***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***;
3.НИВА от 12.002 дка, в м. „***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***
и ***, поради забавяне плащането на арендното плащане за стопанската 2018/2019
година с повече от три месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
З.И.Ц., ЕГН **********, П.Ц.П., ЕГН ********** и М.Ц.Д., ЕГН **********,
направените разноски по делото в размер на 399.09 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: