РЕШЕНИЕ
№ 13288
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110148701 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. К. Г. срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи
сумата от 626,42 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бл. 8, вх. 1, ап. 17, номер на инсталация № ********** и бизнес партньор
№ **********, както и сумата от 287,91 лева, представляваща лихва за периода от м.06.2016
г. до м.04.2018 г.
Ищецът твърди, че през месец юли тази година 2022 г. е получил от ответното
дружество фактура № 001301544487 от 31.07.2022 г. за номер на инсталация № **********
и бизнес партньор № **********, в която било отбелязано, че към 12.08.2022 г. има сума за
плащане на обща стойност 4503,95 лв. На гърба на фактурата било приложено съобщение,
от което било видно в „допълнителна информация за неплатени търговски задължения“, че
към 12.08.2022 г. дължи обща сума за плащане на топлинна енергия и дялово разпределение
в размер на 4456,48 лв., от които, „доплащане от корекции“ в размер на 116,34 лв.,
„доплащане от изравнителна сметка“ в размер на 3 109,92 лв., „просрочени суми (главница)
към 12.08.2022 г.“ в размер на 419,78 лв., както и „дължими обезщетения за забава към
12.08.2022 г.” в размер на 810,44 лв. След направена справка в офис на ответното
дружество, било издадено детайлно извлечение от сметки за номер на инсталация №
********** и бизнес партньор № **********, за които била издадена гореописаната
фактура. Извлечението от сметки било издадено от ответника към 05.08.2022 г. и отразявало
1
задължения за периода от м.05.2008 г. до м.06.2022 г. След като получил фактурата и се
запознал с извлечението, ищецът посетил офис на ответника, за да направи извънсъдебно
възражение за изтекла погасителна давност. Служителите на ответника предложили да
подаде типизирано заявление, след като се запознал с него обаче, ищецът установил, че
освен позоваването на изтекла погасителна давност, е необходимо да се задължи да заплати
всички задължения, които не са обхванати от погасителната давност, както и да признае
дължимостта им. Сочи, че фактурите са издавани за недвижим имот: апартамент, находящ се
в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 8, вх. 1, ап. 17, на който е даден номер на инсталация №
********** и бизнес партньор № **********. Оспорва да е собственик/ползвател на имота.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение. Евентуално релевира възражение за
изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения в тази насока. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за липса на облигационни отношения между страните, като в
тази връзка излага, че Кънчо Ненов Ботев е баща на ищцата, от който същата била
наследила имота. Развива подробни съображения в насока, че ищцата в качеството си на
собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ, както и че същата е обвързана от ОУ за
продажба на ТЕ. Излага подробни твърдения в насока, че е недопустим иск за признаване
установено недължимост на суми, начислени за ТЕ, поради изтекла погасителна давност,
като в случай, че искът се приеме за допустим, то признава същия изцяло по основание.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея отрицателни установителни искове са
процесуално допустими.
По предявените отрицателни установителни искове, ищецът следва да установи
наличието на правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на
ищеца претендираните суми.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за исковия период, начина на формиране на претенцията му към ищеца,
включително квотата, за която отговаря ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
2
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза, с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесния период от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. ответникът претендира
от ищеца суми за ТЕ на стойност 626,42 лева, както и лихва за същия период, върху
посочената сума, на стойност 287,91 лева, както и че ответникът е доставил топлинна
енергия за имота за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. на посочената на стойност 626,42
лева, а лихвата за забава е изчислена математически правилно.
С оглед така изложените безспорни между страните обстоятелства, за ищеца по
първоначалните искове е налице правен интерес от тяхното предявяване, доколкото
ответникът безспорно е начислил срещу него процесните вземания и претендира тяхното
плащане. Също така въпросите, свързани с доставката на топлинна енергия, както и с
правилното изчисляване на размера на процесните суми за главници и лихви са безспорни.
Предмет на установяване по предявените искове е наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, както и възражението за изтекла погасителна давност.
В тази насока съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая от приетата Заповед № ИК-57 от 07.01.1976г. се установява, че Председателят
на ИК на СГНС е определил на Йордана Маринова Ненова на основание чл. 100, ал.1 ЗТСУ
апарта,емт № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 8. Съгласно нормата на
3
чл. 103, ал. 1 ЗТСУ, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се
придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. От приетото удостоверение за
идентичност, издадено от СО, район „Изгрев“, се установява, че описаният в нотариалния
акт ж.к. „Червена звезда“ е идентичен с ж.к. „Дианабад“. От приетата като доказателство по
делото справка за родствени връзки се установява, че ищцата К. К. Г. е единствен пряк
низходящ на своята майка Йордана Маринова Ненова. От приетата декларация по чл. 14
ЗМДТ се установява, че на 31.03.1998г. ищцата К. К. Герогатос /тогава с фамилно име
Атанасова/ е декларирала процесния имот като негов единствен собственик по наследяване,
а от приетия споразумителен протокол между страните от 28.02.2001г. се установява, че
ищцата, като собственик на процесния имот с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 8, вх..
1, ап. 17, с абонатен номер 176828, е приела остойностяването на отчетената от топломера в
абонатната станция енергия да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД на база
предоставени данни от „Техем Сървисис“ ЕООД.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че
още преди началото на процесния период ищцата е била собственик на процесния
топлоснабден имот, поради което и доколкото не се твърди и не се доказва имотът да е бил
отчужден след това, именно той се явява потребител на доставената в имота топлинна
енергия за битови нужди въз основа на неформалното правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД.
По отношение на погасителната давност съдът намира следното.
Ответникът признава, че вземанията за процесния период от м.06.2016г. до м.04.2018г.
са изцяло погасени по давност. Освен направеното признание, при отчитане на всички
обстоятелства и при липса на доказателства за прекъсване на давността, давностният срок за
вземането за м.04.2018г. е изтекъл през 2021г. – още преди датата на завеждане на исковата
молба. Следователно давността е изтекла и за всички вземания за предходни месеци,
предмет на иска. Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главницата се погасява и
акцесорното вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е изтекла.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от
сумата от 626,42 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бл. 8, вх. 1, ап. 17, номер на инсталация № ********** и бизнес партньор
№ **********, както и сумата от 287,91 лева, представляваща лихва за периода от м.06.2016
г. до м.04.2018 г., са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ответникът. Налице хипотезата на чл.
78, ал 2 ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът оспорва единствено
възражението на ищеца, че не е налице облигационно правоотношение между страните,
които възражение е неоснователно. По отношение на твърденията за изтекла погасителна
давност за вземанията, ответникът признава изцяло предявените искове. Както е уточнено с
определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о., определение №
4
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3300/2018 г., III г. о. на ВКС; определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК и др., извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото
задължение, макар за част от него, или за цялото, да е изтекъл давностният срок, не са
неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на
иск. Ето защо разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ответникът не е сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да
му бъдат присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д,
бл. , ет. , ап. , не дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № Б, сумата от 626,42 лева, представляваща главница за цена на
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. за имот,
находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. вх. , ап. , номер на инсталация № и бизнес партньор № ,
както и сумата от 287,91 лева, представляваща лихва за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018
г.
ОСЪЖДА К. К. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5