№240
гр.
Велико Търново,30.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура I=R=,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 271/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление –
Специализирано звено към АПИ, гр. София чрез
... Е.К.против Решение № 30 /4.05.2023г. постановено по НАХД 62/23г. по описа
на Районен съд гр. Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление – НП № BG09062022/5800/P8-1121 от 21.11.2023г. на
Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София, с което на Х.Ю.К. *** на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение,
които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че АУАН и НП съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, включително и посочване на
разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП. Оспорва изводите на въззивния
съд за недоказаност на авторството на деянието, като се позовава на липсата на
направени от нарушителя възражения в този смисъл в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Посочва, че констатациите в АУАН не са оборени и нарушението е безспорно
установено. Счита, че описаната фактическа и правна обстановка е подкрепена от
събраните по делото доказателства. По тези съображения моли решението да бъде
отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на алтернативност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В о.з. редовно призован,
се представлява от ... К., която
поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Ответникът по жалбата – Х.Ю.К., редовно призван, не се явява. Чрез упълномощения адвокат С. заема
становище за неоснователност на така подадената жалба. Споделя основният
аргумент на въззивния съд, че основна задължение на
АНО по категоричен и безспорен начин да установи автора на нарушението. По
делото няма спор, че такова по чл.139, ал. 7 от ЗДвП за водач от категорията по
чл. 10 б от ЗП е било из вършено, но правилно и законосъобразно съдът е приел,
че не е доказано, че към датата на извършване на нарушението ППС се е
управлявало от ответник касационна жалба. Счита, че прилагането на чл. 84 от ЗАНН би довело до административен произвол, тъй като няма как да се приеме, че
съществува законна презумпцията, че водачът на МПС към датата на извършване на
нарушението и датата на неговото установяване е едно и също лице. Отделно от
това намира, че непосочването на вярната правна квалификация в НП само по себе
си е съществено нарушение на материалния закон, като само на това основание НП
правилно е било отменено от СвРС. Моли, ако все пак
съдът приеме, че К. е осъществил състава на инкриминираното деяние да се
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност, по аргументи, които подробно
са описани в отговора на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя изводите
на съда за недоказаност авторството на нарушението по несъмнен начин.
Неубедителни намира доводите на касатора, че след
като водачът не е направил възражение в хода на проверката ,а на по- късен
етап, то това е само защитна теза. Правилно съдът е посочил , че в тежест на
АНО е доказването на обстоятелството, че именно наказаното лице е управлявало
МПС на датата, посочена в НП и тъй като
това не е сторено, то е издадено незаконосъобразно НП. Счита, че решението е
правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Административният съд – Велико Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение
№ 30 /4.05.2023г. постановено по НАХД 62/23г. по описа на Районен съд гр.
Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление –
НП № BG09062022/5800/P8-1121 от 21.11.2023г. на Директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Х.Ю.К. *** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 1 800 лева.
За
да постанови този правен резултат, СвРС е установил фактическата обстановка, като от
значение за спора е следното. На 9.06.2022 г. в 11:4929ч. при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
Кулата е пристигнало ППС с рег. № … вид – влекач, марка ВОЛВО ФХ с обща техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 3,5 т/ над 12 т/ което попада в категорията ППС, за
които е дължима на основание чл. 10, ал.1 т.2 от ЗП винетна
такса, управлявано от ответник касационна жалба. Длъжностните лица, извършили
проверката са установили, че по данни на терминално устройство контролно
устройство идентификатор № 40202 АПИ на 22.05.2022г. в 23:53:19 ч. на път I-3 Горна Студена, отсечка 25+271 било засечено движение на
същото ППС без да е заплатена дължимата винетна такса
за ползване на пътищата отворени за обществено ползване и определени от МС, за
които се дължи такава. Посочената административно- наказателна такса в размер
на 119 лева е била заплатена на 9.06.2022г. – датата на проверката, като
липсват доказателства за заплащане на компесаторна
такава. . За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Установено е, че за процесното
ППС на посочената дата няма получени тол декларации и
маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката,
на която е отчетено нарушението. На водача
е съставен АУАН №BG09062022/5800/Р8-1121/9.06.2022г. подписан без
възражение от негова страна, че не е управлявал ППС на горепосочената дата. В
тридневния законен срок не са постъпвали подобни възражения. Както се посочи
по- горе след като в хода на проверката водачът е заплати е заплатил дължимата пътна такса по чл. 106,
ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева, административно- наказателна
такава. След като в 14 дневен срок от съставяне на АУАН ответник по касация не
е заплатил дължимата компесаторна такса по чл. 10
,ал.2 от ЗП, то АНО е издал процесното пред въззивния съд НП. Със същото за извършеното административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1800 лева. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН НП е обжалвано
пред СРС, който е прекратил производството и е препратил същото на СвРС.
За
да отмени НП въззивният съд е приел, че е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като в
АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материалноправна
норма – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Изложени са мотиви, че тази норма е санкционна
и не съдържат права и задължения на водача. Правилото за поведение, което
според наказващия орган е нарушено, е регламентирано в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Направен е извод, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН и неправилната квалификация съществено засяга правото на защита.
Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП, но въпреки
това е намерено и основание за материална незаконосъобразност. Не е безспорно
установено, че ответник по касационна жалба е извършил от обективна страна вмененото
му административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вр.
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и, че именно той е бил водач на заснетото нарушение
от сегмента на Електронната система на АПИ на дата 22.05.2022г. Контролните
органи не са положили нужните усилия да докажат, че водачът, който е управлявал
товарния автомобил на датата на проверката, е същият, който е извършил
въпросното нарушение на посочената в НП дата. Като краен резултат на К. е
наложено наказание за нарушение, чието авторство не е установено по съответния
ред, при недоказано осъществяване от него на изпълнителния състав на обявеното
за наказуемо деяние.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Изводът, че авторството на нарушението не
е доказано, е правилен. Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водачът, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на
9.06.2022г. датата на проверката на
граничен контролно-пропускателен пункт Кулата ответник-жалба е
управлявал посоченият в АУАН и НП влекач рег.
№ ... При проверката, която му е извършена тогава е установено, че за това ППС не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП на 22.05.2022г в часа
за движение по път I-3
Горна Студена, отсечка 25+271. Обстоятелството, че ответникът по касация е
спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил, не
означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение на
посочената в АУАН и НП дата. Не може да бъде споделено становището на АНО, че
след като в АУАН не е направено възражение, че на посочената дата ответник
касация не е управлявал ППС и такива не са
постъпили в законоустановения срок, то това се
приравнява на признание от страна на нарушителя и това обстоятелство не следва
да се доказва. На първо място, предварителен отказ от права се явява
недействителен съгласно нашата правна система. Отразяването на конкретни
писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето
и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност
на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.
На следващо място АНО не може да се позове
на нормата на чл. 189, ал.2 от ЗАНН, АУАН
не се ползва с презумптивна доказателствена сила в производството пред районния съд.
Съгласно правната теория (П..Л.; И..Р, Процесът по ЗАНН, С, 2009 г.)
съставеният АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща наказващия орган
функции, като се застъпва становището, че всяка от констатациите, залегнали в
проверявания санкционен акт следва да бъде доказана с всички допустими по НПК
доказателствени средства, но не и с АУАН. Доколкото процесуалният
административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в
административно-наказателното производство доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в
съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл.84
от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс
указания, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), както и че тежестта да
се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в
процеса (чл.103, ал.1 от НПК) и приложимостта в административно-наказателното производство
на презумпцията за невиновност, презумптивната доказателствена сила на акта следва да се счита за отречена
(вкл. съгл. т.7 от ППВС №10 от 28.09.1973 г.). По тези съображения съдът
приема, че АУАН не само че няма презумптивна доказателствена сила, на същия е отречено и възможността да
се ползва като доказателствено средство.
Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че в процеса по обжалване
на НП, издадено въз основа на АУАН, придаването на презумптивна
доказателствена стойност на последния акт по силата
на специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП е в явно противоречие с
разпоредба от по-висок ранг, каквато е тази по чл.14, ал.2 от НПК, приложима на
основание препращането на чл.84 от ЗАНН. В съдебния процес по обжалване на НП,
АУАН няма обвързваща доказателствена сила, а за да се
ангажира административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е
необходимо органът, върху когото лежи доказателствената тежест, да докаже пред
съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от
соченото за нарушител лице. В процесния случай това
не е сторено във въззивното производство въз основа
на събраните допустими доказателства.
На следващо място, задължителен реквизит
от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна
норма, която в случая не е индивидуализирана. Наказващият орган се е задоволил
с позоваване на санкционната норма, което не компенсира липсата на правна
квалификация на деянието. Както правилно
е указал районният съд, съответна на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП е императивната
разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вменява на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимото поведение преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа – да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, който ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. В случая неясно остава за какво точно нарушение е
санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на деянието не може и
не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената санкционна норма. Изискването
на закона да бъде посочена нарушената норма има за цел да определи от една
страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното
административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол
за законосъобразност. В процесния случай, както в
АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящият състав не възприема изложените съображения от касатора, че цитираната норма едновременно съдържа правило
за поведение и санкция. В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е
налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
според които „нарушена законова разпоредба“ означава нарушено определено
правило за поведение, към което субектът е задължен да се придържа.
В рамките на служебна проверка по чл. 218
от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Поддържаните
от касатора възражения не се оправдават от гледище на
закона и на доказателствата по делото. По тези съображения касационната жалбата
е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.
При този изход на делото, в полза на ответник по
касация следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно
представеният списък по чл. 80 от ГПК във вр.с чл.144
от АПК . Доколкото от ответната страна е направено възражение за прекомерност
на същите по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , съдът го намира за основателно. Съгласно нормата на чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 23.7.2004г. на ВАС размерът за една инстанция е 480 лева при
този материален интерес на наложената глоба. В този размер следва да се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 30 /4.05.2023г. постановено по НАХД 62/23г. по описа на Районен съд
гр. Свищов.
ОСЪЖДА АПИ гр. София да заплати на
Х. Ю.К. *** разноски в производството в размер на 480-
четиристотин и осемдесет лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.