№ 5144
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110149420 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от ищцовото юридическо лице Изпълнителна агенция
„фирма“ при Министерството на отбраната с ЕИК ************* (нататък и: ищеца) против
С. Н. Б. с ЕГН ********** (нататък и: ответника).
Ищецът твърди, че между Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство
на отбраната“ и ответника бил сключен Договор рег.№ Д-22/ 22.01.2004 г., допълнителни
споразумения рег.№ РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г., с които на
ответника било предоставено ползването на гараж № 22 в гр. София, ул. „Княжевска“, бл. 41
– 43 срещу задължение за заплащане на месечен наем. Ищецът бил правоприемник на
наемодателя. Под свой изх.№ 8784/ 04.07.2020 г. ищецът изпратил писмо за освобождаване
на имота, което поради неоткриване на ответника на 3 дати било залепено врати на
апартамент и на гаража. Със Заповед № ЗС-138/ 13.10.2020 г. на министъра било
постановено изземване на имота, като влизането на ищеца във владение било осъществено
на 27.11.2020 г.
Ответникът възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ 43 817/ 2020 г. на СРС заповед за
изпълнение. Моли се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
1929,21 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.07.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба (ОИМ). Признава наличието
на договор за наем и че е получил държането на имота. Твърди, че договорът е прекратен
през м. 05.2010 г. по силата на чл. 27 т. 6 от Наредба № 3 /19.08.1998 г. за настаняване в
жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на
1
отбраната, поради прекратяване на служебното правоотношение на ответника със Заповед
на министъра на отбраната № КВ-232/ 15.05.2010 г., както и на основание чл. 3 от договора,
според който той се сключвал за срока на договора за кадрова военна служба. Ищецът
отказал продължаване на договора и затова още тогава ответникът върнал имота. Протокол
не бил съставен, но такъв нямало и за предаването на имота към ответника. Евентуално
поддържа, че вноските за периода 01.07.2015 г. до 10.09.2017 г. били погасени по давност.
Моли за отхвърлянето на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 пр. 2 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 пр. 1 вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1929,21 лв., представляваща цена по Договор рег.№ Д-22/ 22.01.2004 г.,
допълнителни споразумения рег.№ РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г. за
наем на гараж № 22 в гр. София, ул. „Княжевска“, бл. 41 – 43 в периода от 01.07.2015 г. до
17.08.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането – чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за наем, вкл. уговорената цена,
падеж и запазването му през процесния период, предаването на имота на ответника.
В тежест на ответника е да докаже: прекратяването на договора за наем на твърдяната от
него дата (вкл. че разпоредбите на наредбата и договора имат автоматично прекратително
действие или че до ищеца е достигнало изявление на ответника за прекратяването),
връщането на имота преди процесния период; своевременно заплащане на наема и
обезщетението за забава.
По производството не се спори, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по сключен Договор рег. № Д-22/22.01.2004 г., ведно с допълнителни споразумения рег.№
РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г. за наем на гараж № 22 в гр. София, ул.
„Княжевска“, бл. 41 – 43 като ответникът има качеството наемател. Съгласно чл. 3 от
договора, срокът на същия е временен-за срока на договора за КВС. В споразумението от
19.11.2007г. е уговорена месечна наемна цена от 26 лв. Според чл. 23, т.2 договорът се
прекратява на основанията, посочени в чл. 27 от Наредба № 3/1998г. за настаняване в
жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО, като според чл. 24 прекратяването на наемните
отношения и освобождаването на имота, предмет на договора, се извършва по реда на чл.
28-30 от Наредба № 3/1998г. на МО.
Със Заповед № 93 о6 22.01.20014г. ползването на гаража под наем е предоставено на
ответника, предвид което съдът намира, че имотът е предаден на ответника, а и последният
в отговора на исковата молба изрично признава това обстоятелство. Това, че имотът е
предаден се потвърждава и от показанията на св. Гъдев, който сочи, че ответникът е ползвал
гаражната клетка.
Не се спори, а и това се установява от приложената Заповед № КВ-232 от 15.05.2010г., че
2
ответникът е освободен от длъжност и правоотношението за изпълнение на военна служба е
прекратено през 2010г.
В настоящото производство се претендира заплащането на наемна цена за периода от
01.07.2015 г. до 17.08.2020 г., като спорното по делото обстоятелство е дали за този период
договорът е действащ или е прекратен още през 2010г. с горепосочената заповед за
освобождаване от кадрова служба на наемателя.
Съдът намира, че процесният договор за наем е сключен на основание чл. 23, ал.1 от
Наредба № 3/1998г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО.
Действително, съгласно чл. 3 от договора за наем, същият има за срок срока на договора за
КВС. Последният е прекратен на 15.05.2010г. с оглед горепосочената заповед. В същото
време обаче, съгласно условията на договора за наем – чл. 23,т.2 и чл. 24, последният се
прекратява на основанията, посочени в чл. 27 от Наредба № 3/1998г. за настаняване в
жилища, ателиета и гаражи от ВЖФ на МО и по реда на чл. 28-30 от същата наредба.
Съгласно чл. 28, ал.1 наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията
и договорите на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно
писмено предизвестие. От изложеното следва, че договорът за наем не се прекратява
автоматично-нито с освобождаването на наемателя от кадрова служба, нито с изтичането на
срока на договора. Нормата на чл. 28, ал.1 от Наредбата препраща към ЗЗД относно реда за
прекратяване, като се изисква едномесечно писмено предизвестие. Не се установява, а и не
се твърди от страните, да е налице такова към 2010г., когато е прекратен договорът за военна
служба.
Съгласно чл. 236, ал.1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на наетата вещ
продължи без противопоставяне на наемодателя, договорът за наем се трансформира в
такъв за неопределен срок. В тези случаи наемателят е длъжен да изпълнява всички свои
задължения по договора за наем, тъй като той продължава да го обвързва. От изложеното
следва, че дори след отпадане на основанието за наемане на гаража от страна на ответника,
поради освобождаване на последния от военна служба, договорът е запазил своето действие
до изтичане на едномесечни срок от отправяне на писмено предизвестие. Такова е отправено
едва през м.07.2020г. От друга страна, съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД наемателят е
длъжен да върне вещта. Поради това, простото изоставяне на ползването, което се
потвърждава от показанията на св. Гъдев, не освобождава наемателя от задължението му да
продължи плащането на наема-до обратното предаване, в съответната форма, която в случая
е по взаимно съгласие на страните чрез съставяне на писмен приемо-предавателен протокол,
видно от чл. 22 от договора за наем.
С оглед изложеното, Заповед № КВ-232 от 15.05.2010г., с която ответникът е освободен от
длъжност и правоотношението за изпълнение на военна служба е прекратено не обуславят
преустановяване действието на договора за наем. За процесния период същият е бил
валиден е и породил задължението за плащане на наемната цена, съгласно чл. 232, ал.2,
предл.1 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на
3
наемодателя за наем и разноски представляват периодични плащания и се погасяват с
изтичане на специалната - 3-годишна погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.
111, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В процесния случай давността се смята за прекъсната от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.09.2020г., поради което
вземанията, станали изискуеми преди 10.09.2017г., са погасени с изтичане на погасителна
давност. Или от погасителната давност е обхванато задължението за периода от 01.07.2015 г.
до 09.09.2017г. включително. Извън погасителната давност е вземането за периода
10.09.2017г.-17.08.2020г.
Що се отнася до размера на наема, според условията на договора за наем, наемната цена се
актуализира в съответствие с чл. 38 от Правилника за прилагане на държавната собственост,
съответно нормативния акт, който урежда размера на основната наемна цена, и
ведомствените нормативни актове, като изменението се извършва с двустранно подписано
допълнително споразумение към договора за наем. По делото са приложени две
допълнителни споразумения, като според Споразумение РД-12-2027/19.11.2007 г. наемната
цена възлиза на 26 лв. месечно. Предвид изложеното за периода 10.09.2017г.-17.08.2020г.
наемната цена възлиза на 936 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 1929,21 лв. и за периода от 01.07.2015 г. до 09.09.2017г. включително искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 88,59 лв., от които
следва да му се присъдят 42,98 лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер от 38,59 лв. за платена
държавна такса, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия размер на разноските – 138,59 лв., съразмерно
следва да му се присъдят 67,24 лв.
Ответникът също има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като е доказал такива за
адвокатско възнаграждение от 450 лв., от които по съразмерност му се дължат 231,67 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД от ИА „фирма” ЕАД, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител” №
7, срещу С. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княжевска № 48, вх. Г, ет.8,
ап.26 че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 43817/2020г. на СРС, 148 състав, а именно: 936 лв.,
4
представляваща наемна цена по Договор рег.№ Д-22/ 22.01.2004 г., допълнителни
споразумения рег.№ РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г. за наем на гараж №
22 в гр. София, ул. „Княжевска“, бл. 41 – 43 за периода 10.09.2017г.-17.08.2020г., ведно със
законната лихва от 10.09.2020г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 936 лв. до пълния предявен от 1929,21 лв. и за периода от
01.07.2015 г. до 09.09.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Княжевска № 48, вх. Г, ет.8, ап.26, да заплати на ИА „фирма” ЕАД, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7, сумата от 42,98
лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 67,24 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИА „фирма” ЕАД, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител” № 7 да заплати на С.
Н. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Княжевска № 48, вх. Г, ет.8, ап.26, сумата от
231,67 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5