№ 7734
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110148584 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. К. К. – Д.,
ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес ...., против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от управителя
П.Б.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ал.
1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Договор за поръчителство № 4498004 от 30.05.2022 г., сключен между
страните по делото, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 158,64 лв. (след
допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК), представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за поръчителство № 4498004 от 30.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2022 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът Е. К. К. – Д., ЕГН **********, излага твърдения, че на 30.05.2022 г. е
сключил Договор за паричен заем № 4498004 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на
който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 500 лв. в полза на
ищеца и кредитополучател по кредита. Сочи, че в чл. 4 от Договора било уговорено
предоставяне на обезпечение- две физически лица поръчители, които да отговарят на
конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция, в полза на кредитора.
Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът сключил и Договор за
предоставяне на гаранция № 4498004, съгласно който ответникът поел задължението да
обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца, а последният се е
задължил да заплати възнаграждение в размер на 158,64 лв. Ищецът сочи, че е заплатил
изцяло горепосоченото възнаграждение. Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът
заплатил възнаграждение, които били разсрочени за плащане заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Ищецът следвало да заплаща дължимите парични суми на
кредитодателя, който бил упълномощен от ответника да събира в негова полза
възнаграждението му по договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът
погасил изцяло сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договорът за
1
поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по
договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл. 4. Поддържа
нищожност на клаузите за възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла
заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на
допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че
се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.
Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите
нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за
предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния
собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита. По този начин се
прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било
изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като не се предоставяла реална услуга, и същият е сключен в
противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че договорът за
предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и
защото сумата, уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината сума
по отпуснатия заем. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
С исковата молба ищецът прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число
платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, разписки, извадка
от счетоводните книги, както и копие от договора, погасителен план и СЕФ. Моли за
допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
С молба с вх. № 54495/19.02.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, прави искане да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли за изменение на иска чрез неговото
увеличаване, като същият да се счита предявен за сумата от 158,64 лв. Предвид приложената
от към отговора на исковата молба справка за извършени плащания моли да се отдели като
безспорно обстоятелството, че е заплатил на ответника възнаграждение за поръчителство в
размер на 158,64 лв. В случай че искането не бъде уважено, моли за назначаването на
поисканата с ИМ експертиза. Не сочи нови доказателства и не прави нови доказателствени
искания. Поддържа изложеното в исковата молба и моли за уважаване на предявените
искове. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
С молба с вх. № 72941/05.03.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че не
предявява иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 4498004 от
30.05.2022 г.
С молба с вх. № 169199/23.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, прави искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие. Поддържа уточняващата молба. Поддържа
искането си за изменение на иска чрез неговото увеличаване, като същият да се счита
предявен за сумата от 158,64 лв. Представя списък по чл. 80 ГПК.
С електронен пакет с вх. № 168165/23.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, е
представил като писмени доказателства Договор за апричен заем № 4498004 от 30.05.2022 г.,
Договор за предоставяне на гаранцив № 4498004 от 30.05.2022 г. и погасителен план.
С молба с вх. № 226726/10.07.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, прави искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие. Моли за изслушване вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и за приемане на заключението. Не сочи нови доказателства, респ.
– не прави нови доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на иска
2
за установяване на нищожност на договора за поръчителство. Оспорва исковите претенции
като неоснователни, като твърди, че не са налице фактическите основания, обосноваващи
противоречие на договора за поръчителство с императивни правни норми и негови
неравноправни клаузи. Сочи, че договорът за поръчителство има самостоятелен характер и
действителността му не е обусловена от действителността на договора за потребителски
кредит. Оспорва престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството
ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално
неизпълнение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответникът се противопоставя на всички доказателствени искания, направени с
исковата молба. Не прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за
уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. II и III
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между Е. К. К. – Д. и „Файненшъл България“ ЕООД е бил
сключен Договор за поръчителство № 4498004 от 30.05.2022 г.; обстоятелствата, от които
произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД в тежест на ищцовата страна е
указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната
сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за
получаване, респ. за задържане на полученото.
По отношение исковете по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД:
От представения Договор за паричен заем № 4498004 от 30.05.2022 г. е видно, че
между ищеца Е. К. К. – Д., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 500
лева, която ищецът се е задължил да върне на равни седмични вноски в размер 43,78 лв.
всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 %
и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 49,14 %. В чл. 4 от
договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от
следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия:
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2)
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност
– 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от приетия Договор за предоставяне на гаранция №
4498004 се установява, че на 30.05.2022 г. между ищеца в качеството му на потребител, и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по
силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да
издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране на изпълнението на всички
3
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4498004, както
и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в
размер на 500 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане
на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл. 2 от договора за предоставяне на
гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да
предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл.
3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 158,64 лв., което
е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 13,22
лв., с падеж на последната вноска на 22.08.2022 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят
заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане
на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема
вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по договора.
Съгласно приетия погасителен план по договора за паричен заем № 4498004 от
30.05.2022 г., общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на
сумата от 43,78 лв., в която е включена и сумата в размер на 13,22 лв., представляваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Съдът приема, че предявеният иск за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция е допустим, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви
самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият,
тъй като уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията
между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага
(плащане на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане
на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е
допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно
ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто е
настоящият случай.
Kогато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената
част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за
недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно
съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване
недействителността на сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от
ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към
полеките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за
предоставяне на гаранция, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното
главно основание – нищожност поради заобикаляне със същия на императивното изискване
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК),
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
4
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и
същ ден, отделни разпоредби от същите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за
предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът, то кредитодателят е
овластен да получава плащането по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от
потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема,
че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда
заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън
всякакво съмнение има това качество и по двата договора. При преценка действителността
на договора за гаранция същият следва да се разглежда наред с договора за кредит, който
обезпечава. Преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на
гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по
който гарантът обезпезпечава.
В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва
да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните в съдържанието на двата
договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК,
имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за заем е посочен ГПР 49,14 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което следва да се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо, че
страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е
самостоятелен правен субект.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
5
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че възнаграждението
по гаранционната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, т. е. разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Същевременно сключването на този договор за допълнителна
услуга е задължително условие за получаване на кредита и същевременно е бил известен на
кредитора. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че
предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото
гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със
свързано с кредитора дружество (дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала
на дружеството гарант, видно от данните в ТРРЮЛНЦ). От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик
на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с
цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно
обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден. Това е така,
защото осигуряването на поръчителството на 2 физически лица, които допълнително да
отговарят на изключително завишените условия или банкова гаранция в рамките на 3 дни от
датата на подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно
поради тази причина, единствената възможност да изпълни задължението си по чл. 4 от
договора за паричен заем, е като сключи договор за предоставяне на гаранция с
предварително одобреното от кредитодателя дружество – гарант, за което следва отново да
се подчертае, че е свързано лице.
Неслучайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е пописан
в деня на сключване на договора за кредит, което създава значително неравновесие в правата
по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават
длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно
кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да му се
предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. При тези данни, липсват съмнения,
че сключването на договора за предоставяне на гаранция е условие за сключването на
договора за паричен заем и усвояването му. Въз основа на изложеното, съдът намира, че
дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход
по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата
сума, дължима от потребителя. В случая това не е сторено, като видно от информацията,
посочена в чл. 2.7 от договора за паричен заем общата сума, дължима от заемателя като се
вземат предвид допусканията в т. 8 е 525,36 лв. и се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента
на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по
гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния
процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от договора, а при допълнително
въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция при
изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия
срок, размерът на ГПР надвишава размера, посочен в договора.
Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя
разход, пряко свързано с кредита – допълнително възнаграждение, дължимо наред и
6
едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все
на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания. Последното несъмнено
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по
същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Прикривайки даден разход по кредита,
който не е посочен изрично в договора за кредит и не е взет предвид при посочване размера
на ГПР, кредиторът на практика е въвел в заблуждение потребителя и същият не е бил
наясно за риска, който поема, респ. – цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан
от договора.
Освен това с въведеното задължение на кредитополучателя за обезпечаване на своето
задължение по договора за паричен заем с предоставяне на поръчителство се цели да се
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16
ЗПК – възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и
др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя
за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП,
защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства –
създаване от кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да
генерира печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване и управление на кредита. При
отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като разход, неразривно
свързан с договора за кредит, то действителният ГПР е в размер на 1294,90 %, по данни на
заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, т.е. със значително
по-висок размер над императивно регламентирания такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид
изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен поради заобикаляне на императивни норми на закона – с привидно
позволени от закона средства се постига забранен резултат – сумата, която се претендира по
процесния договор за гаранция не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит, като при
включване на възнаграждението по гаранционния договор, действителният ГПР по договора
за кредит би бил в размер, надхвърлящ приетото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение (така и
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от
09.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7254/2022 г., Решение № 3136 от 9.11.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 8850/2021 г., Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г.).
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан изцяло на главното заявено
основание – нищожност на договора поради заобикаляне посредством същия на
императивни норми на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност,
поради което не дължи произнасяне по него.
По отношение иска по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД:
Съгласно представените справки за извършени плащания по договора за кредит и
договора за гаранция, както и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се
установява, че размерът на начислените вноски за поръчителство са в общ размер на 158,64
лв., които ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, овластено от ответника да
7
събира за негова сметка вземанията, възникнали от договора за поръчителство.
Доколкото по делото бе установена нищожност на процесния договор за
поръчителство, то следва, че потребителят не дължи на кредитора възнаграждение по
същия, с оглед което заплатената сума в размер на 158,64 лв. се явява престирана при
начална липса на основание.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъде уважен и предявеният иск
по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е сторил разноски общо в размер на 760 лв., от които
100 лв. – държавна такса, 300 лв – депозит за вещо лице по ССчЕ, и 360 лв. – за адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой по Договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.
Б. Залтков, които следва да му се присъдят.
В производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 73 от
делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са
представени доказателства за регистрация по ДДС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за поръчителство № 4498004 от 30.05.2022
г., сключен между Е. К. К. – Д. и „Файненшъл България“ ЕООД, по предявения от Е. К. К. –
Д., ЕГН **********, с адрес в ..., против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40 – 46, представлявано от управителя П.Б.Д., иск с правно основание чл. 26 ал. 1,
предл. II ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на Е. К. К. – Д., ЕГН **********, с адрес
в ..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД сумата от 158,64 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за поръчителство № 4498004 от 30.05.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2022 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на Е. К. К. – Д., ЕГН **********, с адрес
в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 760 лв. – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на
24-ти състав, СГС, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Е. К.
К. – Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
8
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9