Решение по адм. дело №404/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК,  вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по предявен от Д.В.П., ЕГН ********** чрез * Д.Т. от ***, срещу Областна дирекция на МВР – Перник, иск с който се претендира заплащане на 350,00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – изплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образувано срещу него незаконосъобразно изпълнително дело № *********/2025 г. по описа на Главен публичен изпълнител (ГПИ) ***, вследствие на незаконосъобразно изпратен за принудително изпълнение електронен фиш № K8268761/23.10.2023 г., глобата по който е била заплатена още на 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на името на ищеца е бил съставен електронен фиш № K8268761/23.10.2023 г. от ОДМВР – Перник, с който му е наложена глоба от 400 лв. за нарушение на Закона за движение по пътищата. Тази глоба е заплатена доброволно на 15.07.2024 г., тоест преди да влезе в сила фишът и преди да е започнало каквото и да било принудително изпълнение. Въпреки това, служители на ОДМВР – Перник противоправно са изпратили фиша за принудително изпълнение към НАП (Главна дирекция „Публични изпълнители“), като са посочили, че глобата не е платена. В резултат на това е било образувано изпълнително дело № *********/2025 г. от публичния изпълнител ** при ТД на НАП – Велико Търново. Ищецът е получил съобщение за доброволно изпълнение, което го е принудило да потърси правна помощ и да ангажира адвокат за защита срещу незаконосъобразното принудително изпълнение. За целта е заплатил адвокатско възнаграждение от 350 лв., доказано с договор и платежен документ. След подадено възражение и доказателства за вече извършеното плащане, публичният изпълнител е прекратил производството с разпореждане от 28.08.2025 г. Ищецът счита, че образуването на изпълнителното дело е незаконосъобразно действие на администрацията на ОДМВР – Перник, довело до имуществена вреда (разходите за адвокат).

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От * Т. е депозирано становище, с което поддържа предявеният иск. Претендира се адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна помощ.

Ответникът – ОД на МВР – Перник, чрез * ** в представен писмен отговор, оспорва исковата претенция, оспорва иска като недопустим и неоснователен, излагайки, че отговорността за събиране на глобите принадлежи на „Фонд за безопасност на движението“, а не на самата дирекция, не било налице противоправно действие, тъй като изпращането на информация към НАП е автоматизиран процес, не съществувала причинно-следствена връзка между действията на служителите и настъпилите вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на исковата претенция, тъй като е налице незаконосъобразно действие на административен орган и е налице причинно-следствената връзка с настъпилите вреди .

По делото е представено копие  от ИД № *********/2025г., по описа на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ – Враца съдържащо съобщение за доброволно изпълнение, удостоверение за връчване, заявление, справка, разпореждане, молба от Д.П. чрез *Д.Т., пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

Искът е допустим – подаден е от надлежна страна срещу държавен орган по смисъла на чл. 205 от АПК, в рамките на предвидения срок и при наличие на правен интерес.

По същество искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и  общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2  от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че към момента на изпращане на електронния фиш за принудително събиране, наложената глоба вече е била заплатена (л.28 от делото). Въпреки това органите на ОДМВР – Перник са изпратили информацията към НАП/ГДПИ като непогасено задължение. Това действие представлява незаконосъобразно изпълнение на административна дейност, тъй като противоречи на принципите на чл. 4 от АПК и на задълженията на административните органи за законосъобразност и добросъвестност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Относно настъпилите вреди и причинната връзка.

Ищецът е ангажирал адвокат за защита срещу неправомерно образуваното изпълнително дело и е заплатил реално възнаграждение от 350 лв., видно от представеното с молбата до публичния изпълнител пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверено договорено възнаграждение в размер на 350 лева платено в брой. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка. Настоящият съд приема за доказано плащането на адвокатския хонорар в размер на 350 лв., защото договорът е представен в образуваното изпълнително производство (л.26 гръб от делото). Тези разходи представляват имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на ответника. Въз основа на горните съображения съдът приема, че е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с плащането по договор за правна защита и съдействие.

В тази насока е постоянната съдебна практика – напр. Решение № 18592/30.05.2025 г. по адм. д. № 1642/2025 г. на АССГ, Решение № 5414/23.05.2025 г. по адм. д. № 1140/2024 г. на ВАС, III отд., Решение № 2265/06.03.2025 г. на ВАС, съгласно които при неправомерно изпращане на вече заплатен фиш за принудително събиране е налице противоправно действие по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатените суми за адвокатска защита представляват подлежащи на обезщетяване вреди.

Относно възраженията на ответника, следва да се посочи, че неоснователно е твърдението, че ОДМВР - Перник не е пасивно легитимиран ответник. Съгласно чл. 205 АПК и трайната практика на ВАС (Решение № 6732/2024 г., Решение № 2993/2024 г., Решение № 5650/2024 г.), държавният орган, чиито служители са извършили действието, е този, срещу когото се предявява искът по ЗОДОВ. Фондът за безопасност на движението, създаден със ЗДвП е целево бюджетно звено без самостоятелна правосубектност. Средствата от Фонда за безопасност на движението се  управляват от Министерство на вътрешните работи. Следователно ОДМВР – Перник е надлежният ответник.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР - Перник по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР - Перник, поради което предявеният иск се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло. Дължи се и законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход от спора и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на Д.В.П. следва да бъдат присъдени съдебните разноски. В полза на ищеца се присъждат разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 710 лв., от които 10 лв. държавна такса, 700 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ***, да заплати на Д.В.П., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното незаконосъобразно изпълнително дело № *********/2025 г. по описа на ГПИ **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, с *** да заплати на Д.В.П., ЕГН ********** направените по делото разноски, в общ размер на 710/седемстотин и десет/ лв., от които 10 лв. държавна такса, 700 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.