№ 23481
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20251110107367 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „Алианц България“ АД, за осъждане на
ответника на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 1897,18 лв. – главница, представляваща остатък от изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета №
44012132423537 по застраховка „КАСКО +“, застрахователна полица №
440223601004148 от 18.10.2023г., във връзка с настъпило ПТП на 23.07.2024г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 35,91 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 19.12.2024г. до 06.02.2025.
Ищецът твърди, че 23.07.2024г., в гр. София, на улица „Тинтява“ №100
е реализирано ПТП с участието на л.а. „Пежо Боксер“, с рег. №********,
управлявано от Х. Н., който поради нарушение на правилата за движение по
пътищата – без да се убеди, че пътят зад него е свободен, предприема
движение назад и се удря в спрелия товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег.
№ ********, управляван от А. Г., в резултат на което са нанесени щети върху
последния автомобил. За реализираното ПТП е съставен друстранен протокол
от 23.07.2024г. Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ АД твърди, че е
застраховател по полица № 440223601004148/18.10.2023г. по имуществена
1
застраховка „КАСКО +“ на „Рено Експрес“ с рег. № ********, със срок на
валидност 14.11.2023 г. – 13.11.2023г. Посочва още, че е заплатил ремонт на
сервиз „Омникар Ауто“ ООД в размер на 3794,36 лева. С регресна покана
ответното дружество било поканено да възстанови изплатената от
застрахователя сума, като ответникът заплатил единствено сума в размер на
1912,18 лева. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД „Алианц“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
44023601004148/18.10.2023г. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на основание чл. 51 ЗЗД. Оспорва и размера на вредите, като
сочи, че определеното обезщетение е прекомерно спрямо действителната
пазарна стойност на вредите. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да
е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите
да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника,
в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
От приложеното по делото копие на застрахователна полица за
автомобилна застраховка „Каско +“ се установява, че товарен автомобил
„Рено Експрес“ с рег. № ******** е имал валидна застраховка с период на
застрахователно покритие от 00.00 часа на 14.11.2023г. до 23.59часа на
2
13.11.2024г., респективно към датата на настъпване на ПТП-то, същото е било
застраховано при ищеца. Съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че не е налице валидно застрахователно правоотношение,
доколкото застрахователната премия е разсрочена на четири равни вноски,
като по делото няма доказателство същите да са платени. По делото са
представени от ищеца сметки за заплатени застрахователни премии, в които е
посочено, че първата вноска е платена по банков път, а останалите три – в
брой, като сметките са подписани от страната, получила посочените в тях
парични суми и авторството на документа не е оспорено. По характера си тези
сметки представляват разписки за плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД, които
материализират извънсъдебно признание на автора си, че той е получил нещо
от посоченото в разписката лице. Предвид горното, съдът намира, че към
датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на „Рено Експрес“ с рег. № ********, застраховано при ищцовото
дружество.
Не се спори по делото, че е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно л.а. „Пежо
Боксер“, с рег. № ********, като към датата на процесното ПТП същата е била
валидна.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените
имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, какъв е техният размер и налице ли
е съпричиняване.
В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез
разпита на двамата водачи, участници в реализираното ПТП.
Свидетелят А. Г. в показанията си посочва, че през лятото на 2024г. в
гр. София на паркинга на частна фирма, управлявайки баничарка Рено,
излизал назад с автомобила, при което настъпва ПТП, при което другият
шофьор давайки също назад удря задните врати на баничарката. Сочи, че са
извикали КАТ, но тъй като никой не е дошъл в продължение на три часа,
подписали двустранен констативен протокол, в който другият водач признал
вината си. Свидетелят посочва, че давайки назад не е имал видимост, понеже
около него са били паркирани само баничарки. Когато се е изнесъл достатъчно
3
назад, за да има видимост, другият автомобил го ударил. Свидетелства, че
другият водач със сигурност го е виждал.
Свидетелят Х. Н. в показанията си посочва, че през месец Юли 2024г. е
управлявал няколко автомобила, вкл. и Пежо Бокстер, като с него има едно
ПТП на паркинга на склада на работодателя. Сочи, че при движение на заден
ход на територията на паркинга, друг автомобил, паркиран, излязъл пред
колата свидетеля, който не успял да го види, поради което се случил
инцидента. Другият автомобил бил баничарка, бял, като излизал от реда на
паркираните автомобили. Сочи, че и двамата са се движили на заден ход и не
са се видели. Според свидетеля Н. той първи е предприел маневра назад, като
гледал в страничните огледала. Движил се назад, когато другата кола излиза от
паркирано състояние. Свидетелят сочи, че със страничното огледало е имал
видимост към паркираните коли, но не е видял точно този автомобил.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ,
което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е
прието и неоспорено от страните, като от него се установява следния
механизъм: на 23.07.2024г. около 16:00 часа, товарен автомобил „Пежо
Боксер“, рег. № ********, се движи на територията на фирма „Полиградснаб“
А, където водачът предприема маневра на движение на заден ход. В същия
момент, зад товарен автомобил „Пежо Боксер“ в редицата от автомобили, е
паркиран товарен автомобил „Рено Експрес“, рег. № ********., водачът на
който предприема маневра за потегляне на заден ход, при което траекториите
на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.
Според вещото лице от техническа гледна точка, причините на настъпване на
процесното ПТП са: поведението и на двамата водачи, които са предприели
маневра за движение на заден ход, без да се уверят, че пространството зад тях
е свободно и няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. От заключението се установява, че всички увреждания по
застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно
следствена връзка с настъпилото на 23.07.2024г. ПТП, като стойността,
необходима за възстановявана не щетите, изчислена на средни пазарни цени е
в размер на 3794,36 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, алинеи 1 и 2 от Закона за движение по
пътищата, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
4
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и през цялото време
на движението си назад той е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
Предвид посочената разпоредба, както и събраните по делото
доказателство, в т.ч. свидетелски показания и заключението на вещото лице,
съдът счита, че в конкретния случай и двамата водачи са нарушили
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като не са осигурили
непрекъснато наблюдение на пътя зад автомобила, докато са шофирал назад.
И двамата водачи не са се уверили, че пътят е свободен и че няма други
превозни средства, които да се движат, не са осигурили и лице, което да
сигнализира за опасности, каквито са изисквания на ал. 2 от цитирания
законов текст. Тъй като по делото липсват каквито и да било сведения кой
водач кога е потеглил, а никой от тях да не е възприел своевременно другия
водач, съдът приема, че автомобилите са се движили с по-висока скорост, без
да осигурят лице, което да сигнализира за наличие на опасности и да
предупреди останалите участници в движението, с което са нарушили Закона
за движение по пътищата и са допуснали настъпването на процесното
произшествие.
Предвид това, че ответникът е направил възражение за съпричиняване,
съдът приема, че такова е налице, като по-голяма е вината на водача,
застрахован при ответника. Видно от свидетелските показания и на двамата
свидетели той е имал видимост назад към колоната от паркирани коли,
доколкото другият водач поради наредените от двете му страни паркирани
коли и липсата на задно стъкло е имал по-лоша видимост. С оглед това, съдът
приема, че вината на застрахования при ответника автомобил е 60 %, а на
другия водач – 40 %. Виновното поведение на водача на увредения автомобил
е именно в това, че същият не е обезопасил движението си назад в достатъчна
степен, като не е осигурил лице, което да сигнализира за опасности, каквото е
изискването на чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице, съгласно
което стойността на вредите е в размер на 3794,36 лева, то ответното
дружество отговаря до размер от 2276,62 лева. Не се спори между страните, че
5
„Алианц България“ АД е направило частично плащане по регресното вземане
в размер на 1912,18 лева, поради което настоящият съдебен състав приема, че
ответното дружество отговаря до размер от 364,44 лв., ведно с лихвата върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Над този размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил, застрахован при ищеца със застраховка „Каско“.
По мораторна лихва:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
С извършване на частичното плащане от стана на ответника на
10.12.2024г., същият е изпаднал в забава по отношение на остатъка.
Следователно искът за мораторна лихва за периода 19.12.2024г. – 06.02.2024г.
е основателен до размера от 10,76 лева с оглед частичната основателност на
главницата, като над този размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 1267,85 лева, от които
125,89 лева държавна такса, 500 лева депозит САТЕ, 50 депозит за разпит на
свидетел и адвокатско възнаграждение в размер на 591,96 лева, за което са
представени доказателства за заплащането му. С оглед частичната
основателност на исковите претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 246,08 лева.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 891,96 лева, както
и 50 лева – депозит за разпит на свидетел. В съдебно заседание ищцовото
дружество е направило своевременно възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, което
съдът намира за неоснователно. Видно от представените писмени документи
между страните е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 591,96 лева с ДДС, което с оглед правната и фактическа сложност на
делото, материалния интерес и броя на проведените заседания, разпита на
свидетели, съдът намира, че не е прекомерно по размер. Съгласно чл. 7, ал. 9
от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждение при защита по дело
6
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. По делото са проведени три съдебния заседания,
поради което съдът намира основателно искането на ответника за присъждане
и на допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение за проведеното
трето заседание в размер на 300 лева с ДДС. Предвид това и с оглед
частичната неоснователност на иска, ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответното дружество разноски в размер на 759,13 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ №59, да заплати
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на правно основание чл.411
КЗ вр.чл.45 ЗЗД сумата от 364,44 лева – главница, представляваща остатък от
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски,
по щета № 44012132423537 по застраховка „КАСКО +“, застрахователна
полица № 440223601004148 от 18.10.2023г., във връзка с настъпило ПТП на
23.07.2024г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 10,76 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2024г. до 06.02.2025г., като
ОТХВЪРЛЯ искът за главница за разликата над уважения размер от
364,44 лева до пълния претендиран размер от 1897,18 лева, както и искът за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 10,76 лева до пълния
претендиран размер от 35,91 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ №59, да заплати
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 246,08 лева, разноски в производството.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ №59, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 759,13 лева, разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8