О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 22.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 79 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на А.Б.Р. срещу решение № 4291/15.10.2019
г., постановено по гр.дело № 3666/2019 г. по описа на
РС – Варна, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните,
че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 16931/2018г на ВРС заповед
по чл. 417 ГПК вземане за сумата от 10000 лева, дължима по запис на заповед от
03.02.2016 г. с издател А.Б.Р., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, като е присъдил в полза на ищеца И.П.Н. сторените по
делото разноски.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според
жалбоподателя, решаващият съдебен състав не е съобразил, че процесният запис на
заповед е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – противоречие
на закона, тъй като с ценната книга е поето задължение за плащане в брой на
сума, надвишаваща допустимия размер съгласно ЗОПБ. На следващо място, при
условията на евентуалност, съдът не е уважил възражението, че е налице
безпаричност на процесния менителничен ефект, тъй като на издателя не са
предоставяни парични средства, поради което упражняването на правата по записа
на заповед представлява злоупотреба с права и цели неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на ответника. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение,
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
Искания за събиране
на доказателства във въззивното производство не са направени.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на А.Б.Р. срещу
решение № 4291/15.10.2019 г., постановено по гр.дело № 3666/2019 г. по описа на
РС – Варна, с което е прието за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
в отношенията между страните И.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** и А.Б.Р., ЕГН **********
***, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 16931/2018г на ВРС заповед по чл. 417 ГПК
вземане за сумата от: 10000 лева, дължима по запис на заповед от 03.02.2016 г.
с издател А.Б.Р. и падеж на дата 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.09.2018г. до
окончателното погасяване на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 79/2020 год. на ВОС за 26.02.2020 год. от 13,30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.