№ 438
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Гражданско дело № 20244400100167 по описа за 2024 година
Искове с пр. осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от ОББ АД срещу
Р. О. А..
В исковата молба се твърди, че ищецът е правоприемник на КЕЙ
БИ СИ БАНК АД с предишно наименование Райфайзен банк България АД и в
това си качество предявява процесните искове срещу ответната страна като
твърди, че на 19.11.2013 г между ответницата и Райфайзен банк България ЕАД
е сключен договор за студентски кредит съгласно който банката е
предоставила на ответницата сумата от 59 163,83 лв с падеж 15.02.2030 г.
Кредитът е отпуснат за заплащането на 11 броя такси за обучение на
кредитополучателя и е усвояван поетапно до пълния размер като
окончателния му размер се определя от сумата, усвоена до изтичане на срока
по чл. 4.2 от договора за кредит. Твърди се също така, че с договора за кредит е
уговорена и възнаградителна редовна лихва с фиксиран размер от 7% за
целия срок на договора. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 от договора
кредитополучателя получава 75 месеца гратисен период, считано от датата на
сключване на договора до 15.02.2020 г като по време на гратисния период
кредитополучателя не дължи плащания на главници и лихви по кредита , а в
1
съответствие с чл. 4.4 от договора през този период банката начислява лихва
като начислената лихва се капитализира годишно. Твърди се, че в договора
страните са уговорили и лихва за забава, която се образува съгласно
разпоредбата на чл. 3.2 от договора за кредит. Страните са уговорили
изплащане на кредита на 120 равни вноски, считано от 15.03.2020 до
15.02.2030 г като вноските са дължими до 15 –о число на съответния месец.
В исковата молба се твърди, че във връзка с обявеното извънредно
положение кредитополучателят е подал молба от 2.06.2020 г за отсрочване и
разсрочване на вноските по кредита, която молба е одобрена от банката. По –
късно е подадена и последваща молба от 22.02.2021 г за повторно отсрочване
и разсрочване на кредита. Ищцовата страна твърди, че съгласно чл. 6.2 от
договора банката има право да обяви предсрочна изискуемост на кредита при
неплащане на три последователни вноски. Твърди се, че банката се възползва
от това свое право и с исковата молба обявява предсрочна изискуемост на
кредита, считано от датата на получаване на преписа от исковата молба.
Ищцовата страна се позовава на съдебна практика, която приема, че самото
предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване
на препис от исковата молба. В този смисъл ищецът твърди, че предсрочната
изискуемост ще настъпи в хода на производството. С оглед изложените
фактически твърдения в исковата молба се претендира постановяване на
решение, с което да се осъди ответната страна да заплати на ищцовата такава
главница в размер на 59 163,83 лв, възнаградителна лихва по чл. 3.1 от
договора за кредит в размер на 19 483 лв за периода от 19.11.2013 г до датата
на предсрочна изискуемост, обезщетение за забава върху просрочените
вноски по чл. 3.2 от договора за кредит в размер на 2719,54 лв за периода от
15.09.2020 г до датата на предсрочната изискуемост, както и законната лихва
върху главницата,считано от датата на предсрочната изискуемост до
окончателното плащане на задължението, както и всички разноски по делото,
вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. В исковата молба са
налице искания за приложение на разпоредбите на чл. 238 от ГПТ.
В открито съдебно заседание на 6.03.2025 г от съда са приети
изменения на предявените искове като главницата да се счита в размер на
53 415,11 лв, възнаградителната лихва в увеличен размер от 25 624,12 лв и
обезщетение за забава в размер на 2 252,60 лв. Върху увеличения размер на
иска за възнаградителна лихва е внесена дължимата държавна такса.
2
Налице е постъпил отговор от адв. С. Й. като процесуален
представител на ответницата и в него се възразява, че за периодите на
отсрочване на задълженията за срок от 9 месеца по двете подадени молби не
следва да се заплащат лихви. Възразява се, че не са отразени в исковата молба
извършени плащания от ответницата като се сочи, че на дати 16 юли, 15
септември и 16 ноември 2021 г, както и на дати 14 януари, 17 февруари, 17
март и 15 декември 2022 г са заплатени по 900 лв вноски чрез банкови
преводи, а с касови плащания в Райфайзенбанк на 15 април 2021 г са
заплатени 800 лв, а на 16 април 2021 г – 100 лв или общо плащания в размер
на 7200 лв.Възразява се, че не е имало предварително уведомяване за
условията на кредита, както и, че не са налице доказателства, че преди
сключване на договора е спазена процедурата по чл. 18 ал.3 от ЗКСД, а това
води до недействителност по чл. 17 ал.6 от ЗКСД. Възразява се, че не е имало
изготвен нов погасителен план след одобрените молби за отсрочване на
кредита и не е било ясно за ответницата откога следва да започнат плащанията
и в какъв размер.Възразява се срещу претендираното обезщетение от
ищцовата страна за период от 15.09.2020г.Възразява се, че клаузата на чл. 4.4
от договора за кредит е неравноправна като договорена в противоречие с
императивните разпоредби на чл. 143 т.19 от ЗЗП, тъй като не позволява на
кредитополучателя да съобразява и преценява последиците от сключването на
договора. Възразява се, че същата клауза е нищожна като противоречаща на
чл. 10 ал.3 от ЗЗД и води до анатоцизъм. Капитализацията на лихвата
противоречи и на разпоредбата на чл. 24 ал.1 и чл. 20 ал.1 от
ЗКСД.Определянето на максималния размер на възнаградителната лихва е
обезпечено с държавна гаранция.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените
доказателства на л. 5 и сл. от делото, че на 19.11.2013 г между Райфайзенбанк
България ЕАД и Р. О. А. е сключен договор за банков кредит съгласно който
банката предоставя на ответницата кредит в размер на 59 163,83 лв за
заплащане на 11 броя такси за обучение всяка по 5 378,53 лв като
максималният размер на кредита се определя от усвоената сума до изтичане
3
на срока. Описани са начина и условията за усвояване на кредита като е
договорена фиксирана годишна лихва в размер на 7%, както и лихва за забава
в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху
забавената сума. Не се дължат такси, комисионни и други разходи.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от доказателства на л.
66 и сл. От делото, както и от служебна справка в търговския регистър
наличието на правоприемство между Райфайзенбанк България ЕАД, Кей Би
Си Банк България и ОББ АД.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно изпълнението на
задълженията по процесния договор за кредит, наличието на предсрочна
изискуемост, наличието на неравноправни клаузи и недействителност на
такива в процесния договор, размерът на задължението на ответницата
Видно от писменото доказателство на л. 9 и сл. От делото налице
е погасителен план, подписан от ответницата относно усвояването на сумата и
дължимите вноски.
Видно от писмените доказателства на л. 18 – 39 от делото са
налице уверения от МУ – Плевен за качеството на студент по медицина на Р.
О. А., както и последователни искания за усвояване на суми по кредита за
съответните такси.
Видно от писменото доказателство на л. 12 от делото ответницата
е подала искане от 2.06.2020г за отсрочване на плащането по кредитните й
задължения по схема 2.
Видно от писменото доказателство на л. 14 е уважено искане за
отсрочване на кредита с 6 месеца, за който период ответницата не заплаща
главница и лихва по кредита като крайният срок на кредита се увеличава с 6
месеца и неплатената главница се погасява съгласно нов погасителен план
като начислената лихва по време на гратисния период ще бъде изплатена от
кредитополучателя заедно с редовната месечна вноска съгласно договора за
кредит през последните 12 месеца от срока на кредита.
Видно от писменото доказателство на л. 15 от делото налице е
последващо искане от 22.02.2021 г за допълнително отсрочване на плащането
на вноските по кредита за три месечни погасителни вноски.
4
Видно от писменото доказателство на л. 17 от делото с писмо е
потвърдено отсрочването за период от три месеца на заплащането на
главница и лихва при условия на заплащането на главница и лихва,
аналогични на описаните в цитираното по – горе писмо при първото
отсрочване.
Видно от отбелязванията върху представените писмени доказателства,
които не са оспорени, ответницата е декларирала, че владее български език и
разбира смисъла и значението на подписаните от нея документи.
Видно от писмените доказателства на л. 40 – 50 от делото са
представени преводни нареждания за усвояване на съответните суми по
кредита за заплащане на таксите за съответните семестри при обучението на
ответницата като тези доказателства също не са оспорени от ответната страна.
Видно от представените писмени доказателства на л. 173 и сл. От
делото ответната страна е заплатила суми за погасяване на задълженията си
по процесния кредит при вписано основание за заплащане „погасяване на
заем“ както следва: 17 март 2022г – 900 лв, 17 февруари 2022г – 900 лв, 14
януари 2022 г – 900 лв, 15 декември 2021 г – 900 лв, 16 ноември 2021 г – 900
лв, 15 септември 2021 г – 900 лв, 16 юли 2021 г – 900 лв.На л. 152 от делото
са налице писмени доказателства, от които е видно също така, че са заплатени
още 800 плюс 100 лв или общо 900 лв на каса съответно на 15 и 16 април 2021
г. Доказателствата не са оспорени от другата страна и не е откривано
производство в този смисъл.
По делото са налице възражения за нищожност на клаузата на чл. 4.4
от договора за кредит като неравноправна и противоречаща на чл. 143 т. 19 от
ЗЗП, както и противоречаща на чл. 10 ал.3 от ЗЗД, водеща до анатоцизъм,
както и на разпоредбата на чл. 24 ал.1 и чл. 20 ал.1 от ЗКСД.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗКСД лихвата, която кредитополучателят
дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта.
Съгласно чл. 24 ал.1 от ЗКСД общият размер на
задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния
период и включва:
1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
5
средства за такси и/или издръжка;
2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит.
Съгласно чл. 143 ал.2 т.19 от ЗЗП неравноправна е клауза, която не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно чл. 10 ал. 3 /практически втора след отмяна на ал.1 / от ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската
народна банка.
Видно от представения договор за кредит чл.4.4 предвижда ,че по
време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част на
кредита съгласно действащия погасителен план. Начислената лихва се
капитализира годишно. Посоченият текст от договора позиционно се намира
след разпоредбите на същия договор, които уреждат наличието на 75 месечен
гратисен период ,считано от датата на сключване на договора. Съгласно чл. 4.5
от договора за кредит гратисният период, уговорен в чл. 4.2 /75 месеца/ може
да бъде удължен след като кредитополучателят подаде писмено заявление до
банката и при наличието на изрично посочени предпоставки. Договорът е
изготвен на български и английски език. Съдът приема, че не е налице
хипотезата на чл. 143 ал.2 т.19 от ЗЗП, тъй като текстът на съответната клауза
на чл. 4.4 от договора е ясна и там е записано, че лихвата се капитализира
годишно. В този смисъл на кредитополучателя изрично е посочено какво ще
се случва с лихвата в края на всяка година. С договора е бил даден и
погасителен план и кредитополучателят е могъл да предвиди параметрите на
своите задължения или, ако се ползва законовата терминология,
икономическите последици от сключването на договора.
Съдът обаче приема, че капитализирането на лихвата в края на всяка
година води до натрупване на лихва върху лихва или т.нар. анатоцизъм и
посочената клауза от договора за кредит противоречи на разпоредбите на чл.
20 ал.1 от ЗКСД, чр. 24 ал.1 от ЗКСД и чл. 10 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и
трайно установената съдебна практика, която е и посочена в писмения
отговор на ответната страна. Чл. 24 ал.1 от ЗКСД изрично разписва от какво се
формира задължението на кредитополучателя. В този смисъл следва да се
6
приема за основателно възражението за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от
договора за кредит.
По делото са приети две съдебно – икономически експертизи като
съдът приема, че следва да се обсъждат и разглеждат същите, и по –
специално втората такава експертиза на ВЛ Т. И. с оглед начина на развитие
на производството, уведомяването на ответницата за предявената искова
молба на един по – късен етап от производството и даването на възможност на
процесуалния представител на ответницата да представи отговор и
доказателства по делото. Втората експертиза е изготвена с отчитане и на
направените възражения от ответната страна и поставени задачи съобразно
така направените възражения.Съобразени са и извършените плащания.
Видно от заключението на ВЛ Т. И. от 2.12.2025 г съгласно
счетоводните записвания в банката начислените суми като задължение са
отразени по погасителен план с капитализация на начислената лихва за
гратисния период в размер на 16 166,37 лв,добавена към реално усвоената
главница от 59 163,83 лв, което според ВЛ не е уговорено в договора. Посочва
се, че всички изчисления в експертизата на база реално усвоена главница от
59 163,83 лв без капитализация. Договорната лихва е 7% годишно, на 120
вноски, като към всяка е добавена 1/20 част от лихвата за гратисния
период.Съобразени са и исканията за допълнително отсрочване на вноските
при изчисляване на наказателната лихва по формула ОЛП плюс 10 процентни
пункта,валидна за съответния период. Кредитът е в забава с 31 вноски към
12.12.2024 г при последно плащане с частично погасена вноска е тази от
24.04.2022г и последно плащане по договора от 20.05.2022г.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. Съдът го
възприема като подробно, обективно, неоспорено и съобразено с поставените
задачи и от двете страни. Съдът приема и наличието на предсрочна
изискуемост на кредита, която следва да се счита обявена с подаването на
исковата молба и считано от датата, посочена в нея – до получаването на
препис от исковата молба, което е станало на 12.12.2024 г.
Предвид гореизложеното следва да се осъди ответницата да заплати на
ищцовата страна непогасени задължения по процесния договор за кредит
както следва: главница в размер на 53 415,11 лв , възнаградителна лихва за
периода 15.04.2022г до 11.12 2024 г в размер на 25 624,12 лв , както и
7
обезщетение за забава върху просрочените вноски в размер на 2252,60 лв за
периода 15.04.2022г до 11.12.2024г.
При този изход на делото следва да се осъди ответницата да заплати
на ищцовата страна разноски ,както следва: 3500,29 лв за държавна такса,
1340 лв за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв като съдът
взема предвид вида и характера на делото, както и начина му на протичане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД Р. О. А. /R.O.A. /, род. На ********** г с настоящ адрес *** *,*, *** ,
съдебен адрес Плевен, ул. *** * *** 2, адв. С. Й. ДА ЗАПЛАТИ НА
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** дължими суми по вид и размер както следва:
- главница по договор за студентски кредит от 19.11.2013 г в размер
на 53 415,11 лв / петдесет и три хиляди четиристотин и петнадесет лв, 11 ст/,
заедно със законната лихва, считано от 12.12.2024 г до окончателното
изплащане на сумата
- възнаградителна лихва за периода за периода 15.04.2022г до 11.12
2024 г в размер на 25 624,12 лв / двадесет и пет хиляди шестотин двадесет и
четири лв, 12 ст/
- обезщетение за забава върху просрочените вноски за периода
15.04.2022г до 11.12.2024г в размер на 2252,60 лв /две хиляди двеста петдесет
и два лв, 60 ст/
- деловодни разноски за държавна такса, ВЛ и юрк. Възнаграждение в
размер общо на 5140,29 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщенията до страните за изготвянето му
8
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9