Определение по гр. дело №19249/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2025 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20251110119249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52086
гр. София, 22.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110119249 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 117694/02.04.2025
г., подадена по пощата с клеймо от 31.03.2025 г. от „Е*“ ЕАД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр. П*, *************@***.** , тел. +*, м: +*
срещу П. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. София , ж.к. "Б*, с която се
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с който да бъде признато
за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на
„*“ ЕАД, ЕИК * сумата от 244.45 лв. стойност на активната
електрическа енергия, с включени акциз, ДДС, цена за задължения към
обществото и мрежови услуги (пренос през електроразпределителната
мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до
електроразпределителната мрежа), доставени на длъжника, за периода от
03.01.2024 г. до 30.06.2024 г. съгласно сключения между страните по
делото Индивидуален договор за продажба от 13.12.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението;

2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с който да бъде признато
за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на
„*“ ЕАД, ЕИК * сумата в общ размер от 31.91 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 19.04.2023 г. до 16.12.2024 г. по
1
всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до
деня предхождащ датата на подаване на заявлението (15.12.2024 г.);
за които суми има издадена Заповед № 40412 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 75391/2024 на СРС,
за клиентски номер * и адрес на обект.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е
налице договор за продажба на електрическа енергия, съгласно който ищецът
има задължение да продава електрическа енергия, а ответникът да заплаща
продажната цена. Твърди, че ответникът има задължение да заплати на
търговеца заплатената от него цена за достъп до мрежови услуги (достъп и
пренос до електропреносната мрежа и други), предоставени от оператора на
преносната мрежа. Твърди, че ищецът има задължение да заплати от името на
клиента мрежови услуги, дължими към оператора на мрежата. Твърди, че
мрежовите услуги се заплащат от клиента върху използваната електроенергия,
съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ. Цената за достъп се заплаща върху предоставената
мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния
период.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Моли да бъде приложено ч. гр. д. № 75371/2024 г. по описа на СРС.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1. Индивидуален договор за продажба на електрическа
енергия от 13.12.2023 г.2.Търговски условия на договорите за продажба на електрическа
енергия по Свободно договорени цени от „Евн България електроснабдяване" ЕАД (небитови
клиенти) 3.Уведомително писмо за предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа 1031 6963/8.2.2023 4.Декларация;5.Фактури : ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
********** ; ФС ********** 6.Пълномощно. 7.Копие от платежно нареждане за внесена
държавна такса.
Платежно нареждан от ОББ от 17.12.2025 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Представя за
заплатена процесна сума в размер на 275.36 лева. Моли съда да отхвърли
исковете. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Възражението е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
материалите по делото, установи следното от фактически и правна
страна:
По допустимостта на настоящото производство
2
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 75371/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 40412/30.12.2024 г. (л.14 от заповедното дело). Същата е връчена на
длъжника на 10.01.2025 г. (л. 12 от заповедното дело), поради което
едномесечният срок изтича на 10.02.2025 г. На 03.02.2025 г. е подадено
възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Съгласно указанията на
СГС, обективирано в Определение № 19512/13.10.2025 г. по в. ч. гр. д. №
5331/2025 г., исковата молба е в срок, защото съдът няма задължение да
приема, че връчването трябва да бъде по чл.50, ал.5 ГПК. Ето защо
настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 ГПК.
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им
размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира
държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай се защитават два интереса, но техният общ размер е
под 1250 лева, поради което следва да се събере една минимална държавна
такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Тъй като
производство е по реда на чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.4 ГПК
държавната такса е в размер на 25.00 лева, тъй като се приспада таксата от
заповедното производство. Таксата в размер на 25.00 лева е внесена.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.4 от делото).
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
3
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
(признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им
укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 03.02.2026 година от 10.30 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
4
СТРАНИ, ПРЕДМЕТ И ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ, чл.146, ал.1, т.1
ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 117694/02.04.2025 г., подадена
по пощата с клеймо от 31.03.2025 г. от „Е*“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр. П*, *************@***.** , тел. +*, м: +* срещу П. И. П., ЕГН **********,
адрес: гр. София , ж.к. "Б*, с която се предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с който да бъде признато за установено
между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата от
244.45 лв. стойност на активната електрическа енергия, с включени акциз, ДДС, цена
за задължения към обществото и мрежови услуги (пренос през
електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и
достъп до електроразпределителната мрежа), доставени на длъжника, за периода от
03.01.2024 г. до 30.06.2024 г. съгласно сключения между страните по делото
Индивидуален договор за продажба от 13.12.2023 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (16.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението;
2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено
между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата в
общ размер от 31.91 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
19.04.2023 г. до 16.12.2024 г. по всяка една фактура отделно за периода от датата на
падежа на същата до деня предхождащ датата на подаване на заявлението (15.12.2024
г.);
за които суми има издадена Заповед № 40412 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 75391/2024 на СРС, за клиентски номер * и адрес
на обект.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор
за продажба на електрическа енергия, съгласно който ищецът има задължение да продава
електрическа енергия, а ответникът да заплаща продажната цена. Твърди, че ответникът има
задължение да заплати на търговеца заплатената от него цена за достъп до мрежови услуги
(достъп и пренос до електропреносната мрежа и други), предоставени от оператора на
преносната мрежа. Твърди, че ищецът има задължение да заплати от името на клиента
мрежови услуги, дължими към оператора на мрежата. Твърди, че мрежовите услуги се
заплащат от клиента върху използваната електроенергия, съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ. Цената
за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки
ден в рамките на отчетния период.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Представя за заплатена процесна
сума в размер на 275.36 лева. Моли съда да отхвърли исковете. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
Възражението е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.

чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
5
1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с който да бъде признато за установено
между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата от
244.45 лв. стойност на активната електрическа енергия, с включени акциз, ДДС, цена
за задължения към обществото и мрежови услуги (пренос през
електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и
достъп до електроразпределителната мрежа), доставени на длъжника, за периода от
03.01.2024 г. до 30.06.2024 г. съгласно сключения между страните по делото
Индивидуален договор за продажба от 13.12.2023 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (16.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението;
2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено
между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата в
общ размер от 31.91 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
19.04.2023 г. до 16.12.2024 г. по всяка една фактура отделно за периода от датата на
падежа на същата до деня предхождащ датата на подаване на заявлението (15.12.2024
г.);
за които суми има издадена Заповед № 40412 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 75391/2024 на СРС, за клиентски номер * и адрес
на обект.

Възражения на ответника:
плащане в хода на процеса;

чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно между страните, че имат сключен договор за продажба на електрическа
енергия, съгласно който ищецът като търговец на електрическа енергия продава на
ответника небитов клиент активна електрическа енергия за стопански нужди. Ответникът
се е задължил да заплаща доставеното количество електрическа енергия, в сроковете, по
реда и условията, съгласно договора.
Не е спорно, че страните са се договорили, че съгласно чл.1.2.3 от договора ищецът
предостави на ответника – събиране и превеждане на дължимите от купувача суми на
съответния мрежови оператор за използваните мрежови и други услуги, както и дължимите
нормативно определени добавки върху тези суми (достъп и пренос и други).
Не е спорно, че съгласно чл.1.3 от договора ответникът е упълномощил продавача да
сключи от негово име и за негова сметка догори със съответния оператор на мрежата и с
доставчика от последната инстанция.
Не е спорно, че договорът е в сила от 01.03.2023 г. и със срок на действие 6 месеца,
считано от влизането му в сила. Не е спорно, че договорът е прекратен, с изтичане на срока
на 31.08.2023 г.
Не е спорно, че страните са се договорили, че договорът ще продължи с 12 месеца,
ако в срок от 30 дни преди 31.08.2023 г. ищецът не е изпратил до ответника писмено
предложение за изменението на договора.
Не е спорно, че трето за делото лице „Е*“ АД се е задължило до предостави мрежови
услуги на ответника, съгласно силата на закона, като според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ
клиентите, към които са присъединени обектите им.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ на „Е*“ АД и чл.29, ал.1-3 от Правилата за търговия с
6
електрическа енергия (ПТЕЕ), услугите по достъп и пренос до електропреносната мрежа,
достъп и пренос до електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги се заплащат
от клиентите, потребителите на електрическа енергия, чиито обекти са присъединени към
използват разпределителните мрежи съответния оператор. Цената за достъп се заплаща
върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на
отчетния период. Същите разпоредби обвързват потребителите (клиентите), без да е
необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ и са Одобрени с Решение
на ДКЕВР № ОУ-1/19.03.2021 г.
Не е спорно, че цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание
решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона
за енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода. Съгласно чл.4.1.4 от
договора цената за мрежови услуги се определят по ценоразписа по мрежовия оператор,
както и дължимите нормативно определени добавки върху тези цени, което се определят по
цени, утвърдени от КЕВР.
Не е спорно, че обектите на ответника са присъединени към мрежата на това трето
неучастващо по делото лице, като клиентски номер при ищеца е *, а обектите при третото
неучастващо лице са с ИТН *, находящ се в гр. Пловдив, ул. Х*.
Не е спорно, че съгласно чл.29, ал.3 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция
събира от крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния ценови
период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на оператора,
към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти.
Не е спорно, че съгласно чл.29, ал.4 от ПТЕЕ, че търговецът на електрическа енергия
събира от крайните си клиенти, с които има сключен договор по чл. 11, т. 10 ПТЕЕ, всички
суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество
електрическа енергия и ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени
съответните крайни клиенти.
Не е спорно, че съгласно чл.29, ал.5 от ПТЕЕ, крайните снабдители, търговците и
доставчиците от последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор независимо дали са получили плащане от крайния клиент.
Не е спорно, че по силата на Договора и по силата на общите условия на оператора
на разпределителната мрежа, двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел.
енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН *, находящ се в гр. Пловдив, ул. Х*.
Следователно не е спорно, че мрежовите такси са задължение на ответника (чл.31,
ал.1 от ОУ на „Е*“ АД и чл.29, ал.1-3 от Правилата за търговия с електрическа енергия),
което е дължимо на третото неучастващо по делото лице, но се начисляват, събират, от
ищеца, който ги изплаща фактически на оператора на мрежата - третото неучастващо по
делото лице (чл.1.2, т. „в“ от договора).
Не е спорно, че ищецът е начислил на ответника мрежови такси, посочени в ИМ.
Не е спорно, че съгласно чл. 4.2 цената за мрежови услуги се калкулира в в първата и
втората фактура. Първата фактура включва 50 % от стойността на мрежовите услуги, която е
прогнозно количество. Издава се на 5-то число на месеца на доставка. Същата подлежи на
плащане в 10-дневен срок от издаването й. Втората фактурата се издава в срок до 3 работни
дни след получаване на измерванията от мрежовия оператор. Срокът за плащането е 10-
дневен срок, считано от датата на издаване на фактурата.
Не е спорен въпросът какъв размер за кой период ответникът дължи мрежовите
такси.
Не се спори по размера на дълга и тяхната дължимост.
Не се спори, че в срока по чл.131 ГПК, ответникът е платил задължението в размер
7
на 275.36 лева.

чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска за заплащане на такса за мрежови услуги, в тежест на ищеца е да докаже
следните факти и обстоятелства:
1. сключен договор за продажба на електрическа енергия
2. ответникът има задължение да плаща такса за мрежови услуги
3. ищецът има задължение да начисли и заплати фактически от името на ответника
таксата за мрежови услуги дължима към оператора на електропреносната мрежа
4. ищецът е заплатил на оператора мрежовите такси за процесния период и посочения
размер
5. цена и размер на таксата за мрежови услуги
6. падеж на плащане, който да е настъпил към датата на приключване на съдебното
дирене
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи плащане на
процесните суми.

По иска за мораторна лихва, ищецът при условията на пълно и главно доказване
следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. наличие на главно задължение
2. срок за плащане на това главно задължение
3. период на забава
4. размер на лихвата за забава


УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Индивидуален договор за продажба на електрическа
енергия от 13.12.2023 г.2.Търговски условия на договорите за продажба на електрическа
енергия по Свободно договорени цени от „Евн България електроснабдяване" ЕАД (небитови
клиенти) 3.Уведомително писмо за предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа 1031 6963/8.2.2023 4.Декларация;5.Фактури : ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС
********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ ********** ; ФС ********** ; ТТ
8
********** ; ФС ********** 6.Пълномощно. 7.Копие от платежно нареждане за внесена
държавна такса
Платежно нареждан от ОББ от 17.12.2025 г.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
9
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.02.2026 година от 10.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
10
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11