Решение по дело №1302/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр. Казанлък, 25.01.2021 год.

 

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав, на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ

 

при участието на прокурора НЕДЕЛЧО ТОНЧЕВ и секретаря Елена Стоилова разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ АНД № 1302 по описа за 2020 година,

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА нарушителя А.М.Б., род. на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, работи, с основно образование, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 22.08.2020 г. на Паметника на свободата на вр. Ш., като е спуснал транспарант с цветовете на българското знаме и с надпис на него „Оставка“, и е викал „Оставка“ и „Да живее България!“, е извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и общественото спокойствие на публично място и пред повече хора, и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

 

ПРИЗНАВА нарушителката А.Й.Г., род. на *** ***, българска гражданка, неосъждана, разведена, ЕГН **********, за НЕВИНОВНА за това, че на 22.08.2020 г. на Паметника на свободата на вр. Ш., като е спуснала транспарант с цветовете на българското знаме и с надпис на него „Оставка“, и е викала „Оставка“ и „Да живее България!“, е извършила непристойна проява, с която е нарушила обществения ред и общественото спокойствие на публично място и пред повече хора, и я ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

 

ПРИЗНАВА нарушителя Д.Д.И., род. на *** ***, български гражданин, осъждан, с основно образование, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 22.08.2020 г. на Паметника на свободата на вр. Ш., като е спуснал транспарант с цветовете на българското знаме и с надпис на него „Оставка“, и е викал „Оставка“ и „Да живее България!“, е извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и общественото спокойствие на публично място и пред повече хора, и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

 

         ПРИЗНАВА нарушителя Л.А.П., род. на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, работи, със средно-специално образование, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 22.08.2020 г. на Паметника на свободата на вр. Ш., като е спуснал транспарант с цветовете на българското знаме и с надпис на него „Оставка“, и е викал „Оставка“ и „Да живее България!“, е извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и общественото спокойствие на публично място и пред повече хора, и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

 

ПРИЗНАВА нарушителя Р.М.М., род. на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, работи, със средно образование, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 22.08.2020 г. на Паметника на свободата на вр. Ш., като е спуснал транспарант с цветовете на българското знаме и с надпис на него „Оставка“, и е викал „Оставка“ и „Да живее България!“, е извършил непристойна проява, с която е нарушил обществения ред и общественото спокойствие на публично място и пред повече хора, и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в срок до 24 часа, считано от постановяването му в 15,30 часа пред ОС-С. З.

 

В случай на жалба съдът насрочва делото на 29.01.2021 г. от 10,00 часа пред Окръжен съд – С. З.

 

Решението е обявено в присъствието на защитника на неявилите се нарушители А.Й.Г. и Д.Д.И., адв. П.К..

 

                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

          М     О     Т     И     В     И  към  А Н Д  № 1302/20г..

 

 

Постъпило е  Постановление на прокурор при РП-Казанлък от 24.11.2020г.  е било прекратено наказателното производство по преписка с вх. № 3007/20г. по описа на РУ-Казанлък за 2020-та година.

С постановлението е  постановено преписката  да се изпрати на РС-Казанлък по компетентност за налагане на административно наказание за деяние по чл.1  ал.2 от УБДХ  на лицата А.М.Б.,А.Й.Г.,Д. Д.И., Л.А.П. и Р.М.М. .

В постановлението на РП-Казанлък се твърди,че на 22.08.2020г.   петимата нарушители по време на тържествата на връх Ш., свързани със Шипченската епопея са спуснали транспарант от върха на паметника на свободата на върха с цветовете на  знамето на Р България на който транспарант пишело „Оставка“ , които действия са непристойни и нарушаващи обществения ред и спокойствие.

След цялостна преценка на фактическата обстановка прокурора е приел и извел изводи,че няма грубо нарушаване на обществения ред от петимата нарушители които да обосноват обвинение по чл.325 ал.1 от НК , а са били налице данни за извършено деяние по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ .

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.2 от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилаган разпоредбите на ЗАНН.

В чл.36 ал.2 от ЗАНН е предвидено когато производството е прекратено от прокурора да не се съставя акт за констатиране проява на дребно хулиганство поради което съдът счита,че налице законовите предпоставки за разглеждане на делото.

За да прекрати производството по  горецитираната преписка прокурора е приел,че описаните по-горе действия от петимата нарушители не следва да бъдат окачествени като непристойни, неприлични,безсрамни изразяващи буйство, невъзпитаност и друго с което да са скандализирали обществото и по този начин да са засегнали важни държавни обществени или лични интереси или да са засегнати нормите на нравствеността.

Петимата нар. са съзнавали, че действията им били извършени на национален паметник но нарушението им не било основна цел а демонстриране на гражданската им позиция но по неподходящ начин.

Съдът като взе предвид събраните доказателства по преписка № 3007/20г.     по описа на РУ-Казанлък, и  доказателствата събрани в хода на съдебното следствие- показания на свидетел, и обясненията на явилите се трима нарушители намира за установено следното от фактическа страна.

На 22.08.2020г. под патронажа на Президента на Р България са били преведени тържества по повод  143 години от боевете на връх Ш. през Руско-турската освободителна война.

Възползвайки се от този факти, и от обстоятелството,че ни им е била дадена  възможност от официалните медии за изразяване на гражданската  им позиция по отношение на управление на Р България, петимата нарушители решили да привлекат вниманието на обществеността като спуснат транспарант във  цветовете бяло зелено и червено но поставени  във вертикал и на който транспарант пишело  „Оставка“ .

Малко след като спуснали транспаранта при тях отишли служители на ОДМВР –Стара Загора които охранявали мероприятието предупредили нарушителите които викали „оставка“ и „Да живее България“. Нарушителите събрали транспаранта а органите на МВР ги  отвели да дадат обяснения, но с изключение на нар. П. останалите отказали като се подписали по неговото    обяснение и написали „Да живее България“.

Полицейските служители снели обяснения от св. Ч. А. -директор на Национален парк - музей   „Ш. –Б.“   както и  от негови служители и в които обяснения всичките те заявили,че са възмутени от извършеното от нарушителите.

В обясненията си тримата нар. Б., П. и М. не отричат да са спуснали от паметника „Ш.“  транспаранта със надпис „оставка“, но това не било с цел да скандализират обществото а било израз на тяхна гражданска позиция по отношение на управлението в Р България, А Намиращите там граждани не били възмутени  това , а ги приветствали и подкрепяли.

Предвид установената по несъмнен начин фактическа обстановка съдът счита,че правния анализ  следва да започне от това дали действията на нарушителите са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие от обективна страна , а от    субективна страна налице  ли е пряк умисъл петимата нар. да изразят със тези си действия явно неуважение към обществото.

Сигнала за спускането на транспаранта от паметника на връх Ш. е бил подаден от св. А. в качеството му на директор на Национален парк –музей  „Ш.-Б.“  и като такъв същия има задължение да стопанисва и опазва този паметник.

Св. М. М. и П. П. дали показания също са  служители в Национален парк- музей „Ш.- Б.“, поради което имат сходни макар и различни задължения по опазването на паметника.

От това следва, че за тях съществува задължение към  всяко неразрешено мероприятие около и на паметника  да вземат съответното отношение , тъй като в противен случай може да се приеме за неизпълнение на служебните им задължения.

Поради това като са били снети обяснения само на тези свидетели съдът счита,че проверката е била извършена тенденциозно .

Безспорно се установи,че по това време на връх Ш. и около него е имало над 250 човека  но няма снети обяснения от нито един от тях с оглед да са възмутени или не от извършеното от петимата нарушители. По този начин разследването не е било проведено обективно и всестранно доколкото такива доказателства са налице - показанията на св. С. К. депозирани в хода на съдебното следствие.

С оглед тези факти съдът счита,че от обективна страна деянието не е доказано по несъмнен и безспорен начин тъй като няма установени лица които да са изразили възмущение извън служителите към паметника на връх Ш. и извън охранителните органи / св.Д., А. и Д./.

Съдът счита,че действително спускането на транспарант със цветовете на  знамето на  Р България и надписа върху него „Оставка“  е  провокативно.

В случая обаче цветовете бяло зелено и червено са вертикално разположени върху транспаранта ,докато  същите цветове на  знамето на Р България са разположени водоравно - чл. 166 от Конституцията на Република България.

Поради това съдът счита, че това е агитационен материал използван за граждански протест  и не се касае за  оскверняване  знамето на Република България.

Виковете „оставка“ и „Да живее България“ според съдът не водят до оскърбително отношение към обществото доколкото съобразно разпоредбата на чл.10 от КЗПЧОС всеки има право на свобода за изразяване на мнение.

От субективна страна при установяване на мотивите за извършеното от петимата нарушители се установи,че те не са целели да скандализират обществото, а са се ползвали от правото си на протест .

Предвид на това а и с оглед  цялостната фактическа обстановка съдът приема,че в конкретния случай действията ми не са ескалирали до степен за нарушение на обществения ред и спокойствие .

Предвид на това и на основание  чл. 6, ал. 1 б. в от УБДХ нарушителите А.М.Б.,А.Й.Г.,Д.Д.И., Л.А.П. и Р.М.М.  следва да бъде признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ ;