№ 3826
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504827 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2008972 от 05.05.2023 г. по гр.д. № 7636/2016 г. Софийски
районен съд, 75 състав: Отхвърлил предявения от В. Х. К., ЕГН **********,
срещу Р. Х. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл.
25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 21.05.2010
г. с посочен негов автор – завещател Е.С.К., обявено с протокол от 23.10.2012
г. на нотариус Т.М. с район на действие СРС; Възстановил на основание чл. 30,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на В. Х. К., ЕГН **********, в размер
на 2/9 от наследството на Е.С.К., ЕГН **********, починала на 27.03.2012 г.,
като намалил с 1 023.82 лева завещателното разпореждане на Е.С.К.,
извършено със саморъчно завещание от 21.05.2010 г. с посочен негов автор –
завещател Е.С.К., обявено с протокол от 23.10.2012 г. на нотариус Т.М. на
следния недвижим имот: част от стая и сервизни помещения, находяща се в гр.
София, ул. „Софроний Врачански“ № 2 по иск, предявен от В. Х. К., ЕГН
**********, срещу Р. Х. К., ЕГН **********, като постановил на основание
чл. 36, ал. 2 ЗН Р. Х. К., ЕГН **********, да задържи завещаните му идеални
части от описания по-горе имот; Осъдил Р. Х. К., ЕГН **********, да заплати
1
на В. Х. К., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН сумата от
1 023.82 лева, представляваща стойността на накърнената запазена част на В.
Х. К., ЕГН **********, от наследството на Е.С.К., ЕГН **********, починала
на 27.03.2012 г., и изчислена след прихващане на стойността на завещаното,
обективирано в завещание от 21.05.2010 г. съобразно частта, която е получил
ищецът, към момента на намалението. Съобразно изхода на спора и чл. 78
ГПК са разпределени разноските по делото.
С решение № 20117374 от 05.03.2024 г., постановено по същото дело по
реда на чл. 247 ГПК, е отхвърлена молбата на ответника Р. Х. К. за допускане
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2008972 от 05.05.2023
г.
Срещу основното решение е подадена въззивна жалба от ищеца В. Х. К.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност по подробно изложени
съображения. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявения главен иск с правно основание
чл. 42, б. „б“ ЗН, в условията на евентуалност – да уважи иска по чл. 30 ЗН до
реалния размер на запазената част на ищеца. Съображения излага в писмени
бележки от 14.05.2025 г. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Насрещната страна по тази жалба – ответникът Р. Х. К., с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК я оспорва и моли съда да потвърди атакуваното
основно решение като правилно, при съобразяване на допуснатата според
него очeвидна фактическа грешка. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение е подадена
въззивна жалба от ответника Р. Х. К., който го обжалва с оплаквания за
неправилност по подробно изложени съображения. Моли съда да отмени
решението от 05.03.2024 г. и вместо това допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение, като постанови намаляване с
1 023.82 лв. на завещателното разпореждане на Е.С.К., извършено със
саморъчно завещание от 21.05.2010 г. на всички имоти, посочени в
завещанието, и да постанови Р. Х. К. да задържи изцяло завещаните му от
наследодателя недвижими имоти.
От В. Х. К. не е депозиран отговор на тази жалба по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК.
2
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното основно първоинстанционно решение е валидно, но
въззивният съд го намира за недопустимо поради нарушаване правилата на
родовата подсъдност.
С исковата молба, уточнена с молба от 06.02.2017 г., съдът е сезиран с
главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване за нищожно на
саморъчно завещание от 21.05.2010 г. на Е.С.К., починала на 27.03.2012 г.,
обявено с протокол от 23.10.2012 г. на нотариус Т.М., рег. № 199 на НК, и
евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазената част на ищеца от наследството на майка му Е.С.К..
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1А от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, исковете с
правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на
завещаното имущество. Когато завещателното разпореждане има за предмет
вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите
по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК; Когато завещанието е универсално, при завеждане на
делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70,
ал. 3 ГПК.
В случая в процесното завещателно разпореждане от 21.05.2010 г. са
описани конкретни недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул.
„Софроний Врачански“ № 2 – двустаен апартамент на 4 етаж с № 7, 1/3 ид.
част от ъглов магазин и част от стая и сервизни помещения в старата сграда на
същия адрес. Видно от представеното от ищеца удостоверение за данъчна
оценка от 15.08.2024 г. на СО – Дирекция „Общински приходи“ (л. 46 от
настоящото дело), данъчната оценка на апартамента на 4 етаж е 72 716.70 лв.,
3
на магазин на 1 етаж – 60 410.80 лв. (или за 1/3 – 20 136.93 лв.), и на жилище -
стая в стара къща, ет. 1 – 36 057.50 лв. Или цената на иска по чл. 42, б. „б“ ЗН,
формирана по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е 128 911.13 лв.
Според чл. 103 ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански
дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция, а съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски
дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжния
съд като първа инстанция. Съгласно чл. 104, т. 6. (нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г.)
ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и исковете,
независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на
окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
В случая предявеният главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН е с
цена над 25 000 лв. и не попада сред изключенията по чл. 104, т. 4 ГПК,
поради което е родово подсъден на СГС като първа инстанция, който съд по
силата на чл. 104, т. 6 ГПК е родово компетентен да се произнесе и по
евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Следва да се посочи и че
съгласно част от по-новата практика на ВКС (определение № 26 от 02.02.2018
г. по гр. д. № 5019/2017 г., І ГО, определение № 60252 от 07.06.2021 г. по гр. д.
№ 1675/2021 г., ІІ ГО, определение № 3570 от 11.07.2024 г. по гр. д. №
2935/2023 г., І ГО и др.), искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, като цената му
следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК като дробна част от
имуществото на наследодателя с размер на дробната част, съответен на
размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от
наследството.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно, а постановеното в
нарушение на родовата подсъдност решение е недопустимо. Като се е
произнесъл по искове, които не са му родово подсъдни, първоинстанционният
съд е постановил процесуално недопустимо съдебно решение, което на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК следва да бъде обезсилено. Това налага
обезсилване и на постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 05.03.2024
г. Делото следва да бъде изпратено на родово компетентния като първа
инстанция Софийски градски съд.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2008972 от 05.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 7636/2016 г. на Софийски районен съд, 75 състав и решение № 20117374 от
05.03.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, като
недопустими.
ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД по родова
подсъдност.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5