РЕШЕНИЕ
№ 3245
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330108516 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4,
Безнес Парк София, сграда 6, против Е. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
пл. „***“ *, ет. *, ап. *, с която е по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които са издадени фактура
№ *** г., фактура № ***г., кредитно известие № **********/*** г., фактура
№ **********/**** г. и фактура № ***г., а именно: общо 186.56 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019 г.,
от които 56,26 лв. по договор за мобилни услуги от ***г. и 130,30 лв. по
договор за мобилни услуги от *** г.; както и общо 258,15 лв.,
представляващи незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от
които 190.19 лв. сбор от лизингови вноски за периода от месец 6/2019 г. до
месец 3/2020г. и допълнителна сума за невърнато устройство, дължими по
Договор за лизинг от дата ***г., за мобилно устройство APPLE iPhone SE
32GB Space Grey, и 67.96 лв. сбор от лизингови вноски за периода от месец
6/2019 г. до месец 09/2019г. и допълнителна сума за невърнато устройство,
дължими по Договор за лизинг от дата ***г., за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Blue, ведно със законната лихва върху
дължимите суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр. с.
В исковата молба се излагат съображения, че по силата на Договор за
мобилни услуги от дата *** г. и Допълнително споразумение към него от
дата ***г., сключени между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД
(сега „Йеттел България“ ЕАД) и ответницата Е. Й. П., последната била абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № *** и
титуляр по предпочетения мобилен номер ***, с уговорен срок на действие 24
месеца до 07.10.2019 г. Ответницата взела втори мобилен номер - ***, по
силата на Договор за мобилни услуги от дата *** г., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 08.05.2020 г. Между страните били сключени и два
договора за лизинг - Договор за лизинг от дата*** г., по силата на който било
предоставено на ответницата мобилно устройство марка SAUMSUNG Galaxy
J7 2017 Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на
16.99лв. всяка, както и Договор за лизинг от дата *** г., за мобилно
устройство марка APPLE iPhone SE 32GB Space Grey със задължение за
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 17.29лв. всяка. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 01.02.2019г. до
31.05.2019г. ищцовото дружество е издало следните фактури: фактура №***г,
за отчетния период на потребление от 01.02.2019г.- 28.02.2019г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 129.72лв. /с
ДДС/, платима в срок 16.03.2019г.; фактура №***г. за отчетния период на
потребление от 01.03.2019г.- 31.03.2019г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 110.25лв. /с ДДС/, платима в
срок 16.04.2019г., както и Кредитно известие №**********/***г., с което
била извършена корекция по дълга.
Поради неизпълнение от страна на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на основание т.11 от
процесните договори за услуги във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор България” ЕАД прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответницата Е. Й. П. за ползваните абонаменти.
По тази причина и на основание т.12. ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на
абоната устройства били обявени за предсрочно изискуеми. След
прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура №
**********/***г., и последваща фактура № ***г., в които били начислени
дължимите от ответницата суми. След издаването на фактурите било
извършено плащане по тях, поради което търсените суми понастоящем
възлизат на обща стойност от 444.71лв., от които: общо 186.56 лв.
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ***г., №
***г., № **********/***г., и № **********/***г. за периода от 01.02.2019г.
до 31.05.2019г. и общо 258.15 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договори за лизинг, както следва: 190.19 лв. сбор от лизингови
2
вноски за периода от месец 6/2019 г. до месец 3/2020г. и допълнителна сума
за невърнато устройство, дължими по Договор за лизинг от дата ***г., за
мобилно устройство APPLE iPhone SE 32GB Space Grey, и 67.96 лв. сбор от
лизингови вноски за периода от месец 6/2019 г. до месец 09/2019г. и
допълнителна сума за невърнато устройство, дължими по Договор за лизинг
от дата ***г., за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Blue.
Сочи се, че според чл.71 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща
определените от оператора цени по начин и в срокове за плащане, указан по
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. По силата на
чл. 26 от ОУ пък неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума.
По изложените твърдения и съображения се моли за уважаване на иска
и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
особения представител на ответницата Е. Й. П. – адв. С. Х., който излага
съображения за частична недопустимост на иска, както и за неговата
неоснователност изцяло. Аргументира, че не е налице правен интерес за
ищеца да претендира заплащане на суми за лизингови вноски и да се
снабдяване с изпълнително основание за тях – заповед за изпълнение,
доколкото за вземанията по всеки от двата договора за лизинг бил издаден за
обезпечаването им и съответния брой записи на заповед, предявени за
плащане. Посоченото обстоятелство водело до възможността ищецът да
разполага с два изпълнителни титула. Развива съображения в тази насока.
Счита искът за недоказан по основание и размер и моли за неговото
отхвърляне.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр. с-в., вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си.
Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Неоснователно се възразява от ответната страна, че поради наличието на
издаден от Е. П. в полза на ищцовото дружество запис на заповед за
обезпечаване на вземането на „Йеттел България“ ЕАД по договорите за
лизинг, то ищецът нямал интерес от предявяване на иска за тези вземания. В
случая изрично е посочено, че записът на заповед обезпечава вземанията по
договорите за лизинг, като ищецът е свободен да прецени по кой ред ще
търси своето вземане. В конкретната хипотеза ищцовото дружество не се
възползвало от издадената в негова полза ценна книга на заповед, а е сезирало
съда първо със заявление по чл. 410 ГПК, а след това е с иск по чл. 422 ГПК
за присъждане в негова полза на дължими суми по процесните договори.
Следователно налице е интерес за „Йеттел България“ ЕАД от предявяване на
3
настоящия иск, доколкото дружество не е обвързано от това по кой ред да
претендира вземането си – дали въз основа на записа на заповед или на база
договорите за лизинг, и липсват данни за предходен процес относно същото
вземане.
По основателността на исковете:
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателствени материали, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира
за установено то фактическа страна следното
С Договор за мобилни услуги от дата *** г. и Допълнително
споразумение към него от дата ***г. /л.10-15/ на ответницата е предоставена
за срок от две години мобилна услуга с мобилни номера ***, с абонаментна
такса, считано от 07.10.2017 г. до 07.10.2019 г., в размер на 44,99 лв. с ДДС на
месец. С Договор за лизинг от *** г. /л.16/ ответницата е получила и
устройство на лизинг – SAUMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Blue, за сумата от
общо 407,76 лв., при месечна вноска от 16.99лв., за срок от 23 месеца,
изтичащ на 07.09.2019 г. С Договор за мобилни услуги от дата *** г., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 05.08.2020 г. /л.20-21/, на ответницата
е предоставена мобилна услуга с мобилен номер ****при стандартен месечен
абонамент от 30,99 лв. с ДДС на месец, а с Договор за лизинг от *** г. /л.22/ -
мобилно устройство APPLE iPhone SE 32GB Space Grey, срещу сумата от
общо 510,17 лв., дължима на 23 месечни вноски от по 17,29 лв. Изложените
обстоятелства се установяват от представените с исковата молба писмени
доказателства. Ответницата също така не възразява срещу твърдяната от
ищеца облигационна връзка между страните.
По делото /л.26-29/ са представени процсните фактура № *** г., фактура
№ ***., кредитно известие № **********/*** г., като към всяка от тях е
представена справка за потребените мобилни услуги. Приложени са към
исковата молба и фактура № **********/***г., и последваща фактура №
***г., в които са обобщени дължимите от ответницата суми. Отразеното от
ищцовото дружество в посочените фактури не се оспорва. Не се оспорва и
предоставянето на услугите от мобилния оператор.
Не зависимо от това, във връзка с изпълнение на поетите от ищеца
задължения по процесните договори за мобилни услуги е прието заключение
СТЕ, неоспорено от страните, вещото лице по която потвърждава, че за
процесния период от 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г. е налице потребление на
ползваните от абоната мобилни номера *** и ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове по реда на чл.422 ГПК ищцовата
страна следваше докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение с ответницата по посочените договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, че е бил изправна страна по тези
договори, като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния
период, респ. предоставил е на ответника посочените в исковата молба
4
мобилни устройства. Ищецът следва да докаже претенцията си и по размер.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни
такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в
настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба.
Договорите отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с
положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. При тези данни съдът
намира, че страни в материалното правоотношение по процесните договори
за мобилни услуги и за лизинг са именно страните по настоящото дело –
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД), като доставчик на услугите, и ответницата Е. П. като потребител.
Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните
съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги,
респ. за заплащане на цената за тези услуги.
От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за
потребени услуги се установява, че за фактурираните периоди ответницата,
като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите. Това се
подкрепя и от заключението на вещото лице. За отбелязване е, че в случая е
достатъчно ответницата да е имала възможност да ползва услугите, а не дали
реално се е възползвала от тях. Предаването на лизинговите вещи се
установява от съдържанието на самите договори, служещи за доказателство за
предаване на вещта – чл. 4 от договорите. Стойността на доставените услуги
също се установява от представените от ищеца фактури, като дължимата по
тях сума съответства на изложеното в исковата молба, както и на размера на
настоящата искова претенция.
При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се
установи плащане процесните суми за използвани далекосъобщите услуги и
дължими вноски за лизинг. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането
на 18-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за
абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия, както и падежа на последната
вноса по всеки от договорите за лизинг.
С оглед на горните съображения предявената искова претенция се
намира за доказана по основание и размер, поради което ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще
се присъдят на ищеца, като в полза на същия на основание чл. 78, ал. 1 ще се
присъди сумата 180 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно
5
представения ДПЗС и сумата от общо 525 лв. за съдебно-деловодни разноски,
от които 75 лв. за държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител и
150 лв. депозит за вещо лице по СТЕ. Следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. В полза на ищецът ще се присъди сумата от 180 за платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Е. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. П. пл. „***“ *, ет. *, ап. *, ДЪЛЖИ на
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк
Младост 4, Безнес Парк София, сграда 6, следните суми, за които са издадени
фактура № *** г., фактура № ***г., кредитно известие № **********/*** г.,
фактура № **********/*** г. и фактура № ***г., а именно: общо 186.56 лв.
(сто осемдесет и шест лева и 56 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019 г., от които 56,26 лв. по договор за
мобилни услуги от ***г. и 130,30 лв. по договор за мобилни услуги от *** г.;
както и общо 258,15 лв. (двеста петдесет и осем лева и 15 ст.),
представляващи незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от
които 190.19 лв. сбор от лизингови вноски за периода от месец 6/2019 г. до
месец 3/2020г. и допълнителна сума за невърнато устройство, дължими по
Договор за лизинг от дата ***г., за мобилно устройство APPLE iPhone SE
32GB Space Grey, и 67.96 лв. сбор от лизингови вноски за периода от месец
6/2019 г. до месец 09/2019г. и допълнителна сума за невърнато устройство,
дължими по Договор за лизинг от дата ***г., за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Blue, ведно със законната лихва върху
дължимите суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, *** гр. с-в.
ОСЪЖДА Е. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., пл. „***“ *, ет. *,
ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Младост 4, Безнес Парк София, сграда 6, по
сторените разноски в исковото производство, а именно сумата от 180 лв. (сто
и осемдесет лева) за платено адвокатско възнаграждение и сумата от общо
525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) за съдебно-деловодни разноски, както
и по разноските в заповедното производство – сумата от 180 лв. (сто и
осемдесет лева) за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лв.
6
(двадесет и пет лева) за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7