№ 133
гр. Варна, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500106 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 106/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ю. И. С., подадена чрез
адв. Б.Б., против решение № 1331/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
540/2024 г. по описа на Вареннския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу Прокуратурата на Република България искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 180 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени
неимуществени вреди следствие на повдигнатото му обвинение по чл.309,ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.203,ал.1 вр. чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от
НК, по чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; по
чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК и взетата мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в периода 14.06.2006г. до 19.06.2007г., ведно със законната лихва
от датата на поставената от Апелативен съд Варна присъда 26.11.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и сумата от 60000 лева, представляваща
имуществени вреди, от които 10000 лева за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена защита по НОХД №107/2010г. по описа на Окръжен съд Варна;
25 000 лева, заявена частична претенция от сумата 128 695 лева,
представляваща заплатена законна лихва върху сумата от 145 107.70 лева за
периода 01.01.2014г. до 26.09.2022г., претендирана като обезщетение за
претърпени загуби и сумата от 25 000 лева, представляваща частична
претенция от сумата от 2 949 500 лева, претендирана като обезщетение за
пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановената от Апелативен съд Варна присъда 26.11.2018г. до окончателно
изплащане на сумата.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при неправилно приложение на материалния закон, при
1
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като е
молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените
по делото разноски. Изложил е, че при правилно установена фактическа
обстановка и изводи, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
изключително голям стрес, довел до повлияване на психиката с трайни
последици, които не са отшумели и до настоящия момент, както и увреждане
на здравословното състояние с последвали усложнения, актуални и до днес,
незаконосъобразно и в противоречие с материалния и процесуалния закон,
окръжният съд приел, че исковата молба е подадена един ден след изтичане на
давностния срок, а именно на 24.11.2023 г. е отхвърлил исковете, като
погасени по давност. Позовано на допуснато процесуално нарушение от
окръжния съд, изразяващо се в липсата на дадени указания за
доказателствената тежест от неустановяване на датата на подаване на исковата
молба в срок по пощата, е молил за приемане на писмени доказателства –
електронно извлечение от Еконт за установяване, че исковата молба е приета в
офис Варна Бенковски на 23.11.2023 г. с предстоящо доставяне на 24.11.2023
г., както и обратна разписка.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
Исковата молба е подадена по пощата и доставена в СГС на 24.11.2023
г., като видно от протокола на служба „Регистратура“, куриерската пратка е с
товарителница с посочен номер, но липсва дата на подаване. При направеното
възражение от ответника за погасяване на исковете по давност, липсата на
указания от съда до ищеца за установяване датата на подаване на пратката,
съставлява процесуално нарушение и води до извода за наличие на
предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, поради което искането за събиране на
доказателства в тази връзка е основателно. Приложените към въззивната
жалба електронно изявление на Еконт от 23.11.2023 г. за предаване на пратки
и обратна разписка по пратка с посочен номер, следва да бъдат допуснати
като писмени доказателства.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото, приложените към
въззивната жалба на Ю. И. С.: - електронно изявление на Еконт от 23.11.2023
г. за предаване на пратки; -обратна разписка по пратка с посочен номер.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 16.04.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3