Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
274/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на Д.Н.Д. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г.
с изх. № 02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на
ДФЗ.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адв. С.П., оспорва извършеното намаление като
незаконосъобразно, тъй като процесното уведомително писмо е издадено при
неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и
производствените правила и при несъответствие със законовата цел. Всъщност
оплакването е, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да
поясняват разпореденото с него намаление. Моли оспореното писмо да бъде
отменено, както и да бъде задължен ДФ „Земеделие"
да изплати отказаните му субсидии за кампания 2018 г. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София,
чрез процесуалния си представител юк М. А., отрича основателността на жалбата.
Намира, че писмото е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, като
преди издаването му са извършени законово определените административни
проверки, съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. Изтъква, че от събраните по делото доказателства, вкл. приетата
СТЕ, безспорно се установява, че част от имотите на жалбоподателя, заявени за
подпомагане за процесната кампания са извън допустимия слой за подпомагане,
поради което няма как ДФЗ да не извърши процесното намаление и да оторизира
подпомагане за тях. В тази връзка сочи, че дружеството не се е възползвало от
възможността да оспори заповед № РД46-229/01.03.2019 г., с която самият слой е
одобрен, поради което следва да търпи съответните отрицателни последствия, в
това число и намаляване на субсидията. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и за депозит и доплащане за съдебно-техническа експертиза,
съгласно представения списък.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Д.Н.Д. *** е подал на 20.04.2018 г. заявление за подпомагане за кампания 2018
година, като е кандидатствал за подпомагане по: Схема за единно плащане на площ
(СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП) и Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП), с обща заявена площ 39.83 ха, находящи
се в землището на с. Николаево,
обж. Стражица и представляващи пасища и мери за паша. Към заявлението е приложил
Таблица на използваните парцели 2018 и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2018. Заявлението е регистрирано с УИН 04/280518/79143.
След подаване и регистриране на това заявление, от ответната администрация била извършена
административна проверка, при която
било констатирано, че част от 3 от заявените за подпомагане
имоти са недопустими, тъй като не се включват в специализирания слой „Площи в
добро земеделско състояние“, утвърден за 2018 г. със заповед № РД 46-229/01.03.2019
г. на МЗХГ, като общият размер на тези площи възлиза на 10.80 ха.
Със Заповед
№ РД 46-229/01.03.2019 г. на МЗХГ на министъра на земеделието, храните и горите
е бил одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2018 г., като част от Система за идентификация на земеделските
парцели (СИЗП), публикувана в ДВ бр. 20 от 08.03.2021 г. (л. 66 от делото). Цитираната
заповед нито се твърди, нито се доказва да е била оспорена по съдебен ред от
жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила по отношение
на страните в настоящия спор,
Като не е
намерила основания за корекции на изводите си от автоматичните проверки,
ответната администрация е счела, че следва да извърши намаление за заявените за
подпомагане площи и суми от жалбоподателя. В резултат на това, от зам.
изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. № 02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г.
на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършено намаление на
исканата от жалбоподателя сума с общо 6 940.54 лева, поради причина, че
част от заявените от дружеството имоти са изключени от специализирания слой,
като от исканата общо сума на стойност 16 899.15 лева са оторизирани
9 958.58 лева.
Уведомителното
писмо е изтеглено от профила на кандидата на
11.05.2021 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на
уведомително писмо (л. 23 от делото). Недоволно от него, дружеството го е
оспорило чрез ответната администрация пред Административен съд – Велико Търново
с жалба, подадена на още преди неговото изтегляне – на 07.11.2021 г. Въз основа
на тази жалба е образувано настоящото производство.
Като писмени
доказателства по делото са приети административната преписка,
изпратена с писмо изх. № 01-251-1100/154 от 18.05.2021 г. на ДФЗ, както и документи,
изпратени то Министерство на земеделието, храните и горите - Заповед № РД 46-504
от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване
проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018
г. и Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните
и горите за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018 г.
По искане на
ответника е изслушано вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза,
което е отговорило в пълнота на поставените въпроси съобразно притежаваните
специални знания и заключението му е прието без оспорване от страните.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
срещу Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., е
подадена от правоимащо лице – адресат на административния акт, в рамките на
преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и представената Заповед №03-РД/2891/23.07.2019 г. на ИД на ДФЗ.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като счита, че неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че е немотивиран и издаден при нарушаване на административно производствените правила за това.
В
уведомителното писмо са отразени причините, поради които е извършено намаление
на финансовото подпомагане в табличен вид, като в текстовата част с лаконични
пояснения към всяка колона са посочени основанията за намаления и оторизираните
суми. Вярно е, че в самото Уведомително писмо не е посочено конкретно кои от
имотите на оспорващия са извън допустимия слой за подпомагане, но съдът намира,
че това не се отразява на мотивировката на акта като цяло, защото заявителят
безспорно е бил запознат с тези конкретни твърдения и съображения на ответника
на много по-ранен етап – непосредствено след подаване на заявлението за
подпомагане. Не се спори и се установява от представените ответника книжа, че
още на 20.04.2018 г. на жалбоподателя са връчени Резултатите от автоматичните
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания
за кампания 2018 г. като системата още на този етап е генерирала „Грешка“, като
детайлно е описана и самата грешка в заявлението, а именно – над 0.05 ха площ от
БЗС, заявени да подпомагане, излизат извън площите, подходящи за подпомагане,
защото ЕНП попада към недопустима част и не участва в калкулация, като са
посочени и конкретните имоти, за които това се отнася – в това два от
процесните три имота. (л. 35 от преписката).
Съответно са
приложени и извадки от картата, очертаващи графично точно парцелите (в двата им
варианта) (л. 47 гръб до 51 от делото), които също са били известни на жалбоподателя.
Препращайки
жалбата против Уведомителното писмо до съда, административният орган отново е
изложил в съпроводителното си писмо от 17.05.2021 г. (на л. 30 от делото)
мотивите за издаване на процесното уведомително писмо, като е посочил, че
основанието за това са именно резултатите от административните проверки на
имотите, заявени за подпомагане и факта, че тези парцели не са включени в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен за 2018 г. със
Заповед № РД РД46-229/01.03.2019 г., предадена на ДФЗ – РА от МЗХ. Дори и само
при наличието на това писмо, съдът намира, че ако и да са били допуснати
нарушения по отношение на мотивирането на оспорваното писмо, те са санирани,
доколкото съдебната практика позволява излагането на мотиви към оспорвания акт
от страна на издателя му до изпращане на жалбата против същия по съответния ред
(в този смисъл е ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). Съгласно цитираното
решение, не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време
с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до
едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на
акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване
на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Такива според ТР № 16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с
което жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган.
Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане
на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът и да организират защитата си срещу него.
В процесния случай мотиви на акта се съдържат както в предхождащи документи,
така и в уведомлението до жалбоподателя и в съпроводителното писмо до съда,
поради което настоящият състав намира, че лаконичното и не особено ясно
мотивиране в самото Уведомително писмо не е съществено процесуално
нарушение.
На следващо
място, съдът намира, че по същество извършеното с това уведомително писмо
намаление на подпомагането е правилно. В конкретния случай това намаление е
обосновано с наличието на заявени за подпомагане площи, попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" за 2018 г. Съгласно
чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането
или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 6 - заявените
за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на проверки по
реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за съответната година. По отношение на заявените от жалбоподателя площи за
подпомагане е установено наддеклариране, което се потвърждава и от заключението
по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. От заключението (неоспорено от
страните) се установява, че по отношение 3 от заявените парцели за подпомагане
са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер 10.80 ха, както
следва: за парцел 51593-13-2-1 от заявената площ 30.18 ха 10.3 ха попадат извън
специализирания слой и допустима за подпомагане площ е в размер на 19.88 ха; за
парцел 51593-13-318-1-1 от заявената площ 5.05 ха 0.47 ха извън специализирания
слой и допустима за подпомагане площ в размер на 4.58 ха; за парцел 51593-73-1-1
от заявената площ 1.77 ха 0.03 ха попадат извън специализирания слой и
допустима за подпомагане площ е в размер на 1.74 ха. Вещото лице изрично
посочва, че от общо заявената за подпомагане за кампания 2018 г. площ от 39.83
ха, площ в размер на 29.03 ха попада в окончателния слой „Площи, допустими за
подпомагане“. Видно от същото, недопустимите за подпомагане площи по заявлението на
жалбоподателя са установени след засичане на слоя с подходящите за подпомагане площи, т.е. представляват площи, попадащи извън границите
на допустимия слой.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че обстоятелството дали самият
допустим слой е определен правилно не е предмет на това дело, тъй като
това е факт, релевантен, както вече се посочи, единствено в производството по
издаване на заповедта на министъра, с която се одобрява окончателния
специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. Това е така, тъй като при издаване на уведомително писмо
административният орган действа при условията на обвързана компетентност спрямо
тази заповед и обхвата на специализирания слой, одобрен с нея и при условие, че
същата не е обжалвана от лицето, спрямо което се издава уведомителното писмо и
че възражения пред заместник-изпълнителният директор на ДФЗ в хода на
административното производство, касаещи неправилното определяне на
специализирания слой по отношение на заявени за подпомагане от него имоти,
свързани с неправилното извършване на теренни проверки не са правени, то същите
не е било необходимо и да бъдат изследвани от органа.
В мотивите
на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. на ВАС е посочено, че след извършване
на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на
установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните (понастоящем
Министерство на земеделието, храните и горите( изготвя окончателен специализиран
слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните (понастоящем
министъра на земеделието, храните и горите), издавана на основание чл. 16г, ал.
4 (предишна ал. 2, изм. ДВ бр. 16/2015 г.) от Наредба № 105/22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Възприето
е становището, че тази заповед се явява окончателният завършващ акт на
проведената пред министъра на земеделието и храните процедура и по своята
същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се
засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител,
свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат
или не в одобрения окончателен специализиран слой. Изрично е посочено също, че
очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателната агенция
извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година.
В случая от
жалбоподателя не се твърди да е обжалвал Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. и
№ РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане" за кампания 2018 г. По делото е налице отговор от директор на
Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ към МЗХГ (л. 74
от делото), във връзка с изрично запитване, от който е видно, че жалбоподателят
не се е възползвал от възможността да подаде възражение в МЗХГ срещу проекто-обхвата
на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за 2018 г., съгласно
Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г., както и не е налична информация същият да е
обжалвал Заповед № 09-229/01.03.2019 г. за одобряване на окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. В тази
връзка съдът приема, че по отношение на оспорващия заповедта за одобряване на
окончателния допустим слой за кампания 2018 г. е влязла в сила. Предвид
последното и с оглед становището, възприето с ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк.
дело № 1/2015 г. на ВАС, се налага изводът, че Разплащателната агенция ДФЗ
действа в условията на обвързана компетентност, поради което няма как да
извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако
същата не е включена в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от
Наредба № 105/22.08.2006 г. Ето защо съдът намира, че изводът на вещото, че
площта от 0.03 ха от парцел 51593-73-1-1 неправилно е определен като чнедопистима за
подпомагане със заповедта за одобряване на одобряване на окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. и без
значение за настоящия спор, защото съдът не може да коригира стабилния
административен акт в тази насока (като всъщност това не е сторено и от
експертизата по същите съображения).
По
изложените съображения съдът счита, че оспореното уведомително писмо, с което е
извършено намаление на исканата сума и е отказана оторизация на сумата от общо 6 940.54
лева, поради причина, че част от заявените от дружеството имоти са изключени от
специализирания слой (като от исканата общо сума на стойност 16 899.15
лева са оторизирани 9 958.58 лева), съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи внесен
депозит и доплащане за СТЕ в размер на 578.14 лева и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът
счита, че на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, което е
минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредбата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Н.Д. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. №
02-040-6500/4094 от 01.04.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ., в
частта, в която с него е отказана оторизация на сумата от общо 6 940.54
лева.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. ***,
с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 678.14
лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) разноски за
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.