Решение по дело №1079/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260701079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32

16.02.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                              Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                   Павлина Господинова

 

при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) 1079 по описа на съда  за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.М.Щ. ***, срещу Решение №260054/02.10.2020г., постановено по АНД № 612/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено  с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3276173, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно, като се релевират доводи за издаването му нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Деянието не било доказано. Приложеният по делото протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР бил с невярно съдържание, тъй като в него не били отразени действително направените видеоклипове за времето от 09.30 до 12.00 часа на 29.12.2019г. В съответната графа било посочено, че били направени 10 бр. клипа, а реално били 49. Това ставало ясно от записания в протокола номер на първия видеоклип – 0135687, и номера на последния – 0135736. Това обстоятелство, което не било обсъдено от съда, създавало у жалбоподателката от една страна основателно съмнение относно истинността на протокола, а от друга дали той не бил съставен впоследствие, след извършване на нарушението, за да можело да се използва за окомплектоване на преписката. Тези обстоятелства ограничавали правото на защита на наказаното лице. В подкрепа на евентуалното съставяне на протокола в последствие, бил фактът, че представената по делото снимка, установяваща нарушението, била приложена така че частта, на която следвало да бъде отразена датата на извършеното нарушение и номера на видеоклипа били отрязани, за да не се виждат. Номера и дата на клипа не можело да се установят. Липсвала и дата на снимката на АТСС с помощта, на което било установено нарушението. Това пораждало съмнение за това, дали тази снимка не била еднотипна и не се прилагала към всяка административнонаказателна преписка. На следващо място касационната жалбоподателка твърди, че нарушението не било описано по начин, по който да можела да разбере в какво точно се изразявало деянието. Това било породено от обстоятелството, че в електронния фиш се съдържали твърдения за наличие на въведено ограничение на скоростта на движението със съответен пътен знак, но не били представени никакви доказателства за наличие на такъв пътен знак. Налице било само изписване, че разрешената скорост била 60 км.ч., но не било ясно кой и по какъв начин определил това. Обобщено се приема, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен начин, че жалбоподателката извършила нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Решението на районния съд било постановено без да били събрани всички доказателства и без да били обсъдени пълно и всестранно представените такива.

Моли се за отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения електронен фиш.

Ответникът – ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3276173 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 29.12.2019г. нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на Н.М.Щ., било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.

За да постанови решението си, районният съд приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговарял на изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец. Производството за административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се развило при спазване на установените процесуални правила. Представеният по делото протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР бил попълнен изцяло, като била налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч., визирано в електронния фиш с посочване на основанието за ограничението при движение в извън населено място – 60 км. ч., въведено с пътен знак. Представен била и снимка към протокола на разположението на уреда. Тази снимка имала за предназначение да даде визуална представа къде било поставено мобилното АТСС, за можело да се прецени дали това място отговаряло на посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. От изображението на представената снимка можело да се приеме, че изискванията за даване на визуална представа къде било поставено мобилното АТСС, с цел преценка дали това място отговаряло на посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и позициониране на автоматизираните технически средства и системи, били спазени. Тази преценка била възможна на база информацията, че посоката на сработване и заснемане била на насрещно движещите се превозни средства, спрямо разположението на АТСС, тоест приближаващите се. Освен това, така както било позиционирано АТСС, заснемането било осъществявано в участък от пътя, който кореспондирал с отбелязването в снимковия материал към клипа от 29.12.2019г. с техническо средство, респ. в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР от гледна точка посоката на задействане на техническото средство. От друга страна, чрез представяне на Протокол от проверка №59-С-ИСИС/01.10.2019г. по делото било доказано, че използваното устройство за контрол на скоростта на движещите се ППС било годно и към датата на установяване на нарушението отговаряло на метрологичните изисквания, а ползваната мобилна система за видеоконтрол била от одобрен тип. Съдът разгледал и въпроса с авторството на деянието като приел, че  в случая не било налице съмнение, че именно санкционираното лице извършило нарушението. Поради това правилно била ангажирана административнонаказателната  му отговорност по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Законосъобразен бил и размерът на наложената санкция.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, а и тя не се оспорва. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743ba, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения протокол за това. 

Член 189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В допълнение към изложеното от съда следва да се посочи, че електронният фиш се отличава, както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието.

В случая се установява, както се сочи по-горе, че контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 (съгласно приложимата редакция) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология, удостоверено с представени по административната преписка Протокол №59-С-ИСИС/01.10.2019г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, средство 11743ba.

Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване 29.12.2019г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) и на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че се касае за ограничение на скоростта от 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на касационната жалбоподателка е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.

Не се споделя оплакванията, изложени в жалбата в насока неотразяване в Протокола по чл.10 от Наредбата на действително направените видеоклипове за времето от 09.30 до 12.00 часа на 29.12.2019г., с аргумента, че в съответната графа било посочено 10 броя, а реално били 49, съответно доводите в насока съставяне на протокола впоследствие. Във визирания протокол ясно са записани видът на АТСС, дата на използване, мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, въведеното ограничение в участъка, посоката за задействане на АТСС, имената на служителя позиционирал АТСС с подпис на същия, времето на работа на АТСС (начален и краен час), като ясно са записани и номерата на първото и последното изображение, а именно от 0135687 до 0135736, а представеният по преписката снимков материал - снимка №0135705, очевидно е в рамките на посочените в протокола.  Посоченото в  процесния протокол, в графа „брой установени с АТСС нарушения“  10 бр. установени  нарушения няма отношение към доказаността на нарушението за което с процесния ЕФ на касатора е наложена санкция и  не се отразява на достоверността на представената по делото снимка №0135705, доколкото на нея се вижда ясно рег.№ и моделът на автомобила, собственост на касационната жалбоподателка.

Във връзка с горното, неоснователно се твърди, че представената по делото снимка, установяваща нарушението, била приложена така че частта, на която следвало да бъде отразена датата на извършеното нарушение и номера на видеоклипа били отрязани, за де не се виждат. Напротив, номерът и дата на снимката се виждат ясно, поради което не е налице съмнение както относно деня на извършването ѝ, така и по отношение заснетото МПС на мястото, на което това е сторено, респ. относно извършване на посоченото в ЕФ нарушение именно с визуализирания на снимката автомобил.

Не се споделя и оплакването за липсваща дата на снимката на разпложението АТСС с помощта, на което било установено нарушението, предвид наличието в същата на заверка на дата и час на поставяне, удостоверено е подпис и печат на ОД на МВР – Хасково.

По отношение довода за липса на доказателства за наличие на въведено ограничение на скоростта с пътен знак, следва да се посочи не е необходимо като неразделна част от веществените доказателства – клип и съответно снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид посоченото в Протокола по чл.10 от Наредбата наличие на ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.

Настоящият състав на касационната инстанция приема, че конкретното нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с ал.1, е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснет клип в посоченото в ЕФ АТСС. Превишаването на скоростта от над 60 км./ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от доказателствения материал по делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено, а и същите са напълно достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Ако наказаното лице счита, че фактическата обстановка по делото е неизяснена, респ. спорна, то разполага с достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да търси събиране и на други годни доказателства, но пред долната инстанция, чрез които евентуално да оборва данните от административнонаказателната преписката. Такава процесуална активност липсва от страна на настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в кориците на делото пред РС. Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител.

Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.

Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260054/02.10.2020г., постановено по АНД №612/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                                              Членове:  1.   

                   

                

                                                                                    2.