О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 11
Гр. Сливен, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При
участието на секретаря Соня Василева и прокурор Борислав Сяров, като се запозна
с ВЧНД № 210 по описа за 2019 година,
докладвано от съдия Яница Ченалова, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на Глава 21 от НПК. Образувано е по въззивна
жалба на адв. Т.Т. в качеството на защитник на осъдения Н.Д.М. срещу Определение
от 28.03.2019 г. по ЧНД № 318/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
С атакувания съдебен акт на осъденото
лице Н.Д.М. е наложено едно общо наказание по осъжданията му с влезли в сила съдебни актове по НОХД №№ 183/2019 г.,
1469/2018 г., 1416/2018 г., 94/2019 г.,
135/2019 г. и 1672/2018 г., всички по описа на СлРС. На основание чл. 25, във
вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото
измежду тях, а именно 8 (осем) месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“
режим. Първоинстанционният съд е приложил чл.24 от НК, като е завишил така
определеното общо най-тежко наказание с 5 (пет) месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.25 ал.4 от НК съдът е привел в изпълнение друго общо наказание
– по ЧНД № 733/2018 г. по описа на СлРС в размер на 8 (осем) месеца „лишаване
от свобода“, което осъденият също следва да изтърпи при първоначален „общ“
режим. Приспаднато
е времето, през което осъденият е бил задържан или е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ или „пробация“, по която и да е от присъдите включени в
съвкупността.
В жалбата срещу определението на СлРС е изразено
несъгласие със съдебния акт в частта относно приложението на чл.24 от НК.
Претендира се изменение на определението чрез намаляване размера на завишената
част от пет месеца на един месец „лишаване от свобода“.
В
съдебно заседание осъденият Н.Д.М. се явява лично и със служебния си защитник.
Защитата поддържа въззивната жалба и моли съда за постановяване на решение в
искания смисъл.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита, че първоинстанционният съд правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото и е определил едно общо наказание на осъдения.
Констатира допусната от СлРС грешка при завишаване на определеното общо
наказание с 5 (пет) месеца, в нарушение на разпоредбата на чл.24 от НК,
предвиждаща общото наказание да може да бъде увеличено най-много с една втора. Предлага
на въззивната инстанция да измени определението на районния съд, като намали
размера на увеличеното наказание от пет на четири месеца.
В
личната си защита и последната си дума осъденият моли да бъде намалено
завишеното наказание от пет на един месец.
Въззивната
инстанция, след като се запозна с въззивната жалба, изслуша страните в с.з. и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1
от НПК намира, че жалбата е допустима – подадена в срок и от лице с правен
интерес от оспорване на определението на първоинстанционния съд, а по същество
– жалбата е частично основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Осъденият
Н.Д.М. е осъждан многократно, включително със следните съдебни актове:
1.
Със споразумение по НОХД № 183/2019 г. по описа на Сливенския районен съд,
осъденият М. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 29.08.2018
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което му
е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Споразумението е влязло в сила на
07.02.2019 г.
2.
Със споразумение по НОХД № 1469/2018 г. по описа на Сливенския районен съд,
осъденият М. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 20.09.2018
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр.2, т.5 и 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.
26, ал.1 от НК, за което му е определено наказание “лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание
чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение ЧНД № 733/2018 г. на СлРС, с което
на М. е определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца
при първоначален общ режим и отделно от определеното му наказание по настоящото
дело. Споразумението е влязло в сила на 08.01.2019 г.
3.
Със споразумение по НОХД № 1416/2018 г. по описа на Сливенския районен съд,
осъденият М. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 02.10.2018
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр.2, т.5 и 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.
26, ал.1 от НК, за което му е определено наказание “лишаване от свобода” за
срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като не се
налага кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба. Приведено е в
изпълнение наложеното по ЧНД № 733/2018 г. на СлРС общо наказание, а именно -
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален общ режим и отделно
от така определеното с настоящото споразумение наказание. Споразумението е
влязло в сила на 09.11.2018 г.
4.
Със споразумение по НОХД № 1672/2018 г. по описа на Сливенския районен съд,
осъденият М. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 23.09.2018
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр.2, т.5 и 7 вр. чл. 194, ал.1 от НК,
за което му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Споразумението е влязло в
сила на 06.03.2019 г.
5.
Със споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на Сливенския районен съд,
осъденият М. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 31.10.2018
г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, за което му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Споразумението е влязло в
сила на 13.03.2019 г.
6.
С присъда по НОХД № 94/2019 г. по описа на Сливенския районен съд, осъденият М.
е признат за виновен и осъден за извършено от него на 23/24.09.2018 г.
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 7 от НК, за което му е определено
наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Със същата присъда М. е
признат за виновен и осъден за извършено от него на 23/24.09.2018 г.
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което му е определено наказание
“Лишаване от свобода” в размер на осем месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК
е определено едно общо наказание, а именно – наказание “лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание
чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение ЧНД № 733/2018 г. по описа на СлРС,
с което на М. е определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца при първоначален общ режим и отделно от определеното му наказание по
настоящото дело. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2019 г.
В
рамките на въззивната проверка съдът провери приложимостта на чл.25 от НК, като
съпостави от една страна датите на извършване на всяко от деянията по
посочените присъди, а от друга страна, датите на влизане в сила на всяко от
осъжданията. Анализът на тези факти показва, че действително деянията, за които
е осъден М. с посочените съдебни актове са извършени преди да е налице влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. Поради това изводите на
първоинстанционният съд, въз основа на които е определено общо наказание по
цитираните съдебни актове, са правилни и законосъобразни. Правилно е определено
и общото наказание, а именно най-тежкото от наложените по всички гореизброени
съдебни актове – „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Аргументиран е изводът на
първостепенния съд за приложението на чл.24 от НК. Видно от приобщените по
делото писмени доказателства, М. е лице с многобройни осъждания за умишлени
престъпления, като същите разкриват системност и сочат на установени трайни
престъпни навици. Извършени са посегателства срещу собствеността на различни
лица в кратък период от време. Интензитетът на престъпната дейност и начинът на
извършването на престъпленията определя осъдения като лице с висока степен на
обществена опасност. Определеното по групираните осъждания общо наказание от 8
месеца „лишаване от свобода“, по шест съдебни акта за множество квалифицирани кражби, някои от които и под формата
на продължавано престъпление, съобразно описаната конкретика се явява
несправедливо и правилно е било завишено от СлРС при условията на чл.24 от НК. Въззивният
съд констатира неправилност единствено по отношение размера на завишената част
на наказанието, определена от СлРС в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“. Съгласно
чл.24 от НК, когато наложените
наказания са от един и същи вид, както е в процесния случай, съдът може да
увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора.
Първоинстанционният съд законосъобразно е определил общото най-тежко наказание
по шестте кумулирани присъди да бъде 8 месеца, но неправилно го е увеличил с 5 месеца, вместо с 4 месеца, в какъвто размер е максимално
възможното увеличение. Настоящата инстанция намира за справедливо увеличението
от 4 месеца, а не исканото от жалбоподателя – от 1 месец, тъй като са налице
условията законът да бъде приложен в неговата строгост. Високата степен на
обществена опасност на осъдения и на извършените престъпления, включени в
съвкупността, многобройните други осъждания, липсата на поправяне въпреки
предходно наложените му наказания, както и занижения размер на конкретно
наложените наказания, включени в съвкупността, поради провеждане на
производствата по глава 27 и 29 от НПК, налагат извод за приложението на чл.24
от НК в неговия максимален размер. В конкретния случай наказанието следва да
бъде завишено с 4 месеца „лишаване от свобода“.
Правилно
първоинстанционният съд е постановил определеното общо наказание да се търпи
при първоначален общ режим, съобразявайки правилата на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС.
Констатацията
за приложението на разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК е също законосъобразна. Престъпните
деяния, включени в съвкупността, са извършени в 3-годишния изпитателен срок на
определено предходно общо наказание по ЧНД № 733/2018 г. по описа на СлРС, а
именно 8 месеца „лишаване от свобода“. Същото следва да бъде приведено в
изпълнение при наличие на законовите предпоставки и да се изтърпи отделно от
групираната съвкупност по настоящото дело при първоначален общ режим.
Предвид
изложените съображения, въззивният съд следва да измени обжалваното определение на СлРС само в частта
относно размера на увеличеното по реда на чл.24 от НК наказание от 5 на 4
месеца „лишаване от свобода“. В останалата му част като правилно и
законосъобразно определението на СлРС следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл.334 т.3 и чл. 337 ал.1 т.1 от НПК въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение от 28.03.2019 г., постановено по ЧНД № 318/2019г.
по описа на Районен съд – Сливен в частта относно приложението на чл.24 от НК,
като НАМАЛЯВА размера, с който е увеличено общото наказание от ПЕТ на ЧЕТИРИ
месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: