№ 922
гр. С., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000500890 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 3874/18.12.2022г, постановено по гр.д.№ 13 653/2021г по описа на
СГС, ГО, I-20 с-в, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да заплати на О. Б. В., с
ЕГН ********** на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 40 000 лева –
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.06.2021 г., в гр. С., ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 2269.50 лева – разноски по делото, като е отхвърлен иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 45 000
лева, като неоснователен. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на адвокат С. Н.-К. с ЕГН
********** на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1539.70 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв. Ал.И., в частта
му, с която е уважена исковата претенция, с доводи, че е неправилно. Сочи, че съдът
неправилно е приел, че е налице противоправно деяние от застрахованото лице, вместо, че е
настъпило случайно деяние съгл. чл.15 НК. Сочи, че вещото лице е дало варианти на
заключението, като два от тях отхвърля с неясни съображения в съдебното заседание, като и
показанията на свидетелите са противоречиви., има данни за извършено престъпление по
служба, тъй като пострадалият е служител на МВР.
Излага доводи, че е спорно дали автомобилът е извършил маневра по смисъла на
ЗДвП, тъй като пътят е осеян с много дупки и е извършван ремонт, не е имало сигнализация,
не е изяснено дали движението е било двупосочно или е било разрешено изпреварване.
Сочи още, че вещото лице е следвало да даде заключение за факти, а не указания за
поведение и изводи за алтернативно такова при което ПТП е нямало да настъпи.
1
По отношение на възражението за съпричиняването от страна на пострадалия, който
е управлявал мотоциклет с несъобразена за пътния участък скорост при явна опасност, не е
подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобила, който изпреварва и е нарушил
чл.42, ал.1 от ЗДвП. Извършил е рисково изпреварване, като е застигнал и ударил странично
приплъзващо се, движещият се пред него автомобил.
При евентуалност сочи, че размерът на обезщетението е завишен и противоречи на
чл.52 ЗЗД.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата
претенция, или да се намали присъденото обезщетение, ведно със законните последици.
Ответникът-О. Б. В., представляван от адв.С. Н., е оспорил въззивната жалба с
доводи, че правилно е прието, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на лекия
автомобил, който се е опитвал да извърши маневра, че не следва да се вземат показанията на
водача, тъй като е заинтересован.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът по делото-О. Б. В. е посочил в исковата молба, че на 25.06.2021 г., около
18.00 ч., в гр. С., на ул. „Биримирски извор“, в посока от ул. „Хоризонт“ към бул.
„Илиянци“, Х. П. К., при управление на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ***, е
нарушил правата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие
(ПТП) с мотоциклет „Пиаджо Априлия“ с рег.№ ***, управляван от ищеца. По случая бил
съставен констативен протокол № 287/25.06.2021 г. и било образувано досъдебно
производство. В резултат на описаното ПТП, е получил следното увреждане: Счупване на
дисталната част на тибията. След ПТП бил приет в „Първа клиника по ортопедия и
травматология“ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. След направените прегледи и
изследвания, му била извършена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и
поставяне на метална остеосинтеза. Фрактурата била репонирана и фиксирана чрез един
интерфрагментарен АО винт и последвала стабилизация на фрактурата чрез LCP дистална
тибия. Проведена била аналгетична, инфузионна, антибиотична-лифурокс и
антикоагулантна терапия. На 01.07.2021 г. бил изписан от болничното заведение с
препоръки за следстационарен режим, провеждане на рехабилитации и продължаване на
антикоагулантната терапия.
Посочил е, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания.
Случилото се събитие повлияло негативно на психологическото му равновесие, в резултат
на което се нарушил установеният му ежедневен ритъм на живот. Травматичната увреда
довела до невъзможността му да стъпва на счупения си долен крайник. Оздравителният
процес бил много дълъг и възстановяването настъпвало бавно, като към датата на исковата
молба все още не се бил възстановил напълно и продължавал да изпитва силни болки, за
които приема обезболяващи медикаменти.
Към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица №BG/02/121001051978,
валидна от 16.04.2021 г. до 15.04.2022 г., ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ситроен Ц5“, с peг. № ***.
По повод на процесното ПТП е отправил искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение от ЗД „Бул Инс“ АД в размер на 40 000 за претърпените неимуществени вреди,
но обезщетение не му било заплатено.
Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати: сумата от 40 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът „Бул Инс” АД е заявил, че не оспорва наличието на застрахователно
2
правоотношение за процесния лек автомобил, че на 30.07.2021 г., ищецът го е поканил да му
заплати застрахователно обезщетение. Оспорил е твърденията на ищеца за настъпили вреди
в пряка връзка с процесното ПТП, евентуално, че същото е настъпило по описания
механизъм и че е причинено поради деликтно поведение на водача на лек автомобил
„Ситроен Ц5“, с peг. №. ***. При евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца, с доводи, че О. Б. В. се е движил с несъобразена и с превишена
скорост, не е подсигурил достатъчно странично разстояние от автомобила, който
изпреварва, в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗДвП, като с това поведение е създал риск за ПТП и
е допринесъл на настъпването му и за силата на удара. Превишената скорост довела до по-
голяма сила на удара и поставила водача на мотоциклета в невъзможност да го избегне.
Ищецът следвало да съобрази поведението си, включително с наличието и скоростта на
автомобил, който е създавал непосредствена опасност. Оспорил е иска като завишен по
размер.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди в пълния й предявен размер от 40 000лв., ведно със
законната лихва 30.10.2021г. Приел е, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Не се спори между страните по делото, че към датата на процесното ПТП –
25.06.2021 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/121001051978, валидна от
16.04.2021 г. до 15.04.2022 г., ЗД „Бул Инс“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек „Ситроен Ц5“, с рег. № ***, включително и на водача
Х. П. К..
Безспорно е, че на 25.06.2021 г., около 18.00 часа, в гр. С., на ул. „Биримирски
извор“, е реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ситроен
Ц5“, с рег. № ***, управляван от Х. П. К., и мотоциклет „Пиаджо Априлия“, с рег. № ***,
управляван от ищеца О. Б. В., което е отразено в представения по делото Протокол за оглед
на местропроизшествие. Образуваното досъдебно производство № 11195/2021т по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.21538/2021г по описа на СРП, е било прекратено с постановление от
9.11.2021г на прокурор при СРП, по искане на пострадалия.
Спори се между страните относно механизма на ПТП, дали застрахованото лице е
извършило противоправно поведение, дали е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. М. К.,
който е дал показания, че познава О. Б. В. от 8 години, двамата били колеги – ищецът бил
водач на служебни кучета, а свидетелят работел в Конна полиция. Всеки ден двамата се
прибирали от работа по един и същи маршрут. Свидетелят и ищеца се прибирали от работа,
като свидетелят управлявал автомобила си (л.а. „Форд Мондео“) след ищеца, който
управлявал скутер. Времето било хубаво- слънчево, ясно, светло, сухо. Движили се по ул.
„Биримирски извор“. Пред автоморга „Вичони“, ищецът „тръгнал“ да изпреварва л.а.
„Ситроен“. Автомобилът изведнъж отбил вляво и със странична си част - предната врата на
шофьора и задната врата откъм шофьора, закачил мотора и той паднал. При предприемане
на маневрата вляво от страна на автомобила, мотоциклетът се намирал до него вляво.
Движили се със скорост около 30 – 40 км./ч. След катастрофата, свидетелят останал на
място. Свидетелят Х. П. К. е дал показания, че помни много добре всичко, което се е
случило на 25.06.2021 г. К. управлявал лек автомобил „Ситроен Ц5“ в гр. С., по ул.
„Биримирски извор“, в посока от „Бенковски“ към „Металснаб“ или към „Илиенско шосе“.
Произшествието станало около 17 ч. Времето било слънчево, нямало мъгла или дъжд.
Пътят, по който свидетелят се движел, бил разкопан за ремонт и скоростта, с която се
движел, нямало как да е повече от 15 – 20 км./ч. Отделни ленти нямало, целият път бил
разкопан. Колите се движели между дупките наляво и надясно, „на зиг – заг“. На пътния
3
участък нямало табели, че пътят е в ремонт. Дупките били големи и трябвало да се
заобикалят зигзагообразно, в порядък на около 300 метра. Нямало други автомобили към
момента на инцидента. Свидетелят се движел в средата на дясната лента. В неговата посока
имало само една лента. Свидетелят сочи, че след една от дупките е „изправил“ колата и до
него се появил успоредно мотоциклетист, който ударил с ръката огледалото, загубил
равновесие и паднал. Свидетелят спрял веднага от дясната страна. В този момент К. се
движел направо точно след дупка. Мотоциклетът е имал спойлер, с който ударил
задната врата на автомобила на свидетеля, който бил в дясната част на платното.
Мотористът минал съвсем близо до него, като не може да каже как се е движел. С предната
гума не е ударил колата на свидетеля, той бил на около 80 см. Свидетелят е заявил, че
„далеч“ назад зад него се е движел колега майор на мотоциклетиста. В момента на
инцидента той пристигнал при него и го питал какви ги върши. Според свидетеля, първият
протокол, който полицаите съставили, бил скъсан от тях. Написали втори протокол.
Мотористът бил колега с полицаите и бил от същата служба на мотобатальона.
От заключението на автотехническа експертиза (АТЕ) се установява, че вещото лице
е посочило, че процесното ПТП е настъпило на ул. „Биримирски извор“, в района на № 60, в
лявата пътна лента, считано в посока към бул. „Илиянци“. Посоката на движение на лек
автомобил „Ситроен Ц5“ по ул. „Биримирско шосе“ е била от ул. „Хоризонт“ към бул.
„Илиянци“. Скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП и преди удара е била
около 30 км./ч. Посоката на движение на мотоциклет „Пиаджо Априлия“ по ул.
„Биримирско шосе“ също е била от ул. „Хоризонт“ към бул. „Илиянци“. Скоростта на
движение на мотоциклета преди ПТП и преди удара е била около 40 км./ч. Няма данни за
наличие на пътни знаци, следователно разрешената скорост е 50 км/ч. Двете МПС са се
движили по-бавно защото пътят е с наличие на дупки от фрезоване. Мястото на удара между
мотоциклет „Пиаджо Априлия“ и л.а. „Ситроен Ц5“ по дължина пътя е било на около 4
метра преди линията на ориентира, а по широчина – на 3.50 – 36х .55 метра вляво от десния
край на платното за движение или на 2.95 метра вдясно от левия му край.
Според вещото лице по АТЕ, водачът на л.а. „Ситроен Ц5“, приближавайки дупки
от фрезоване на асфалта е предприел S-образна маневра за престрояване наляво, за да
заобиколи дупките в десния край на платното за движение, като премине и покрай дупките в
левия му край. На въпроса как от техническа гледна точка би могло да се избегне
настъпването на ПТП, ВЛ е посочило, че спрямо момента на започване на завиване на л.а.
Ситроен наляво и двамата водачи не се имали възможност да предотвратят удара чрез
аварийно спиране. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара към момента, в който
л.а. Ситроен е започнат да завива наляво е около 13,3 метра. Тъй като според свидетеля К.
М. К. първи е навлязъл в лявата лента мотоциклетът, водачът на л.а. Ситроен, при
приближаване на видимите дупки, е имал възможност да огледа ситуацията назад чрез
лявото си огледало и е могъл да види застигащия и изпреварващия го мотоциклет. Трябвало
е да намали скоростта си и ако е необходимо да спре пред дупките. В краен случай да
премине през тях, тъй като скоростта му е била ниска. Вещото лице е посочило, че тъй като
скоростта на мотоциклета е била 30 км/ч. и е по-ниска от допустимата 50 км/ч., в случая не
се изчислява така наречената технически безопасна скорост, защото тя няма смисъл. След
като скоростта, с която е настъпил удара, е по[1]ниска от допустимата, винаги безопасната
ще е по-ниска от действителна с няколко км/ч. Поради тази причина при непревишена
скорост не се изчислява безопасна такава. Водачът на мотоциклет Пиаджо е имал
възможност да предотврати удара чрез спиране, ако водачът на л.а. Ситроен преди да
предприеме маневрата заобикаляне на препятствие е подал ляв пътепоказател 2-3 сек преди
да предприеме завиване наляво. След разпита на свидетеля Х. К. вещото лице е съобразило
показанията му и е допълнило заключението си, като е констатирало, че в тези показания
има някои разлики по отношение на механизма на ПТП. Констатирало е също, че водачът е
посочил по-ниска скорост на автомобила си 15 -20 км./ч., от приетата в експертизата 30
4
км/ч. и е приел, че с оглед възрастта му 77 г., посочената скорост е възможна. Според
вещото лице твърдението на водача, че ударът е настъпил след заобикаляне на дупка, когато
автомобилът се е върнал в средата на дясната си пътна лента, не съответства на
разположението на л.а. Ситроен след спиране и ПТП. Вещото лице е направило подробен и
задълбочен анализ на установените по делото обективни данни (разположение на МПС,
скорост и др.), необходимото време за реакция, както и уврежданията по лекия автомобил -
надирания върху двете леви врати, които са в посока отзад напред и почти по цялата им
дължина. Експертът е посочил, че надиранията са разположени основно в долната част на
вратите. Най-долните са получени от ауспуха на скутера. Предната част на веждата на
задния ляв калник е изкъртена, вероятно от дясна степенка или спойлера на мотоциклета.
Само 2 къси надирания са в горната част на задната врата, които вероятно са от дясната
ръкохватка на скутера. Тази относително голяма продължителност на надиране съответства
на успоредно движение на мотоциклета и автомобила. Поради тази причина, вещото лице е
разработило варианти на удара по време, когато л.а. Ситроен се е движил успоредно на оста
на пътя между левите и десните дупки. Според вариант 1 и вариант 2 (обозначени в АТЕ
като У1 и У2), съприкосновението (ударът) между мотоциклета и лекия автомобил е
настъпил в левия край на платното - при извършена маневра от автомобила за престрояване
наляво, за да заобиколи дупките в десния край на платното за движение, като премине и
покрай дупките в левия му край. Според вариант 3 и вариант 4 (обозначени в АТЕ като У3 и
У4), съприкосновението (ударът) между мотоциклета и лекия автомобил е настъпил в
десния край на платното, след дупките при скорост на автомобила -15-20км/ч.
Според АТЕ, ударът, както твърди водачът на л.а. Ситроен, описан в АТЕ като УЗ и
У4 са нереални. При 15 км/ч., вариант 3 (У 3) е теоретично възможен, но водачът трябва да
върти волана като опитен състезател, а той е на 77 години. Той ще изпълни маневрата много
по-плавно и за по-голямо разстояние. У4 е нереален, защото водачът не може да спре
автомобила Ситроен в мястото, където е намерен. Освен това, няма никаква логика,
мотоциклетистът, който е в критична ситуация и след като е преминал двете последни
дупка, да завие надясно и да удари лекия автомобил. В АТЕ е посочено, че към началото на
завиването на л.а. Ситроен наляво, мотоциклетът, движейки се с 40 км/ч., се е намирал на 26
метра преди мястото на удара (при У1). Това, отстояние 26 метра е по-голямо от опасната
зона за спиране 23 метра на мотоциклета, от което следва, че при място на удара при
вариант 1 и вариант 2 (У1 и У2), ударът за мотоциклетиста е предотвратим. Вещото лице е
посочило, че по делото няма обективни данни (следи от гуми, отломки, надирания по
асфалта и др.), за да се определи точното място на удара по дължина на пътя. азработило е
варианти на предотвратимостта на удара от гледна точка на мотоциклетиста, според които
ако мястото на удара, по ширина на пътното платно, е преди дупките от фрезоване на
асфалта, мотоциклетистът не е имал възможност да спре и да предотврати удара, а ако
мястото удара е след тях (наравно с тях) ударът е бил предотвратим за мотоциклетиста. При
изслушването му в съдебното заседание вещото лице по АТЕ е посочило, че успоредното
движение между мотоциклета и автомобила се определя от наличните надирания по левите
врати на л.а. Ситроен. Това надиране обхваща почти цялата дължина на двете врати, около
80%, което говори, че за определено време те са се движели успоредно. Според експерта
успоредно движение може да се получи и в процеса на завиване, защото те просто трябва да
следват една траектория. Няма как да се определи мястото на удара, което основно трябва
да е по дължина на пътя по някакъв начин. Мотоциклетистът е могъл да подсигури
странично разстояние от автомобила, така че да не се зажули в него, ако е навлязъл в
дупките от лентата за насрещно движение.
Въз основа на свидетелските показания и заключението на АТЕ се установява, че
водачът на лекия автомобил е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащи, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, /като например - да
5
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента/, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение (ал. 1) и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея (ал. 2). Водачът на лекия автомобил, приближавайки дупки от
фрезоване на асфалта е предприел S-образна маневра за престрояване наляво, за да
заобиколи дупките в десния край на платното за движение, като премине и покрай дупките в
левия му край. Имал е възможност да огледа ситуацията назад чрез лявото си огледало и е
могъл да види застигащия и изпреварващия го мотоциклет и да намали скоростта си и при
необходимост да спре или да премине през тях, тъй като е бил с ниска скорост.
Не следва да се кредитират свидетелските показания на водача на лекия автомобил-
св.К., тъй като вещото лице е заявило, че ударът е настъпил след заобикаляне на дупка,
когато автомобилът се е върнал в средата на дясната си пътна лента, не съответства на
разположението на лекия автомобил „Ситроен” след спирането. Поради това съдът
кредитира показания на свидетеля К. К., които съответстват на заключението на АТЕ, от
което следва, че ударът между двете превозни средства е настъпил в левия край на платното
при извършена маневра от автомобила за престрояване наляво, за да заобиколи дупките в
левия му край, както и прието във вариант 1 и вариант 2 от АТЕ. След навлизане първо на
мотоциклетиста, водачът на лекия автомобил е следвало да възприеме ситуацията като гледа
в лявото си огледало, да види, че го застига мотоциклетист, да намали скоростта и да спре
пред дупките или премине през тях с ниска скорост. Като не е предприел необходимите
действия, за да предотврати ПТП, то същият е извършил противоправно деяние и следва да
се ангажира отговорността му по чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на
обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на
застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.
По отношение на възражението за съпричиняване съгласно съдебната практика не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което
е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г
на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II
Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
По твърденията на ответника, че О. Б. В. е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като се е движил с несъобразена скорост, не е подсигурил достатъчно
странично разстояние от автомобила, който изпреварва, в нарушение на чл.42, ал.2 ЗДвП, и
е създал риск за ПТП, създал е по-голяма сила на удара, то от АТЕ се установява, че
скоростта на мотоциклета е била 30км/ч, при допустима 50км/ч, поради което възражението
за съпричиняване на ответника, че пострадалият се е движел с превишена скорост е
неоснователно.
6
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О се
приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение,
а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От заключението на СМЕ при процесното ПТП, ищецът е получил следното
увреждане: Многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в долната й част.
На ищеца е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
фрактурата и фиксация на фрагментите с плака и винтове. Вещото лице по СМЕ е
констатирало, че в представената по делото епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД, „Първа клиника по ортопедия и травматология“ е описано, че при приемане в
болничното заведение на 25.06.2021 г., ищецът е бил в добро общо състояние. „Десен долен
крайник - с нарушена функция; Подбедрица - болезнена, оточна, деформирана и с
патологична подвижност“. Видът на счупването определя и начина на лечение и евентуално
вида на оперативната намеса. В конкретния случай, счупването е било многофрагментно - с
наличие на няколко костни фрагмента. Фиксирането на тези фрагменти един към друг се
извършва с допълнителни винтове извън плаката - така наречените интерфрагментарни
винтове. Относно продължителността на лечението, вещото лице е посочило, че при
нормално протичане на лечебния процес без усложнения, възстановителният период при
такъв вид увреждания е около 7-8 месеца. Относно претърпените болки и страдания,
експертът е посочил, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като
първите 2 месеца, болките са били с по голям интензитет. Възможно е ищецът да изпитва
болки в областта на счупването и за в бъдеще при физическо натоварване и смяна на
времето.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. М.
В., която е съпруга на ищеца, се установява, че е видяла съпруга си в „Пирогов“, бил на
носилка, оплаквал се от силни болки в крака, имал сериозно нараняване и на дясната ръка.
Останал му белег. Оказало се, че има счупване и постъпил в „Пирогов“ за операция. Докато
бил в болницата не можел да се обслужва самостоятелно. Свидетелката му носела
лекарствата, храна и хигиенни принадлежности. Ищецът не можел да става от леглото, имал
болки. Не му разрешавали да ходи. Трябвало да изчака няколко дни, за да му направят
операцията. След като се прибрал в дома си, не можел да става от леглото за около 4 месеца.
На по-късен етап, използвал проходилка и патерици. Приемал лекарства, изпитвал болки
през този период. Бил много жизнен човек и след травмата е бил „като вързан“. Бил зле и
психически. Имал психическа травма, тъй като ограниченията му продължавали почти цяла
година. Все още се оплаквал, кракът му оттичал, имал болки, накуцване и не можел да върви
нормално, бил изнервен.
Въз основа на медицинската експертиза и свидетелските показания се установява,
че общият възстановителен период на пострадалия /на 56 г към датата на ПТП/ е бил около
7 месеца, изпитвал е болки, затруднения в ежедневното си обслужване и е имал нужда от
чужда помощ. Лечението му е било оперативно, използвал е помощни средства, настъпила е
и психическа промяна. При съобразяване на тези обстоятелства следва да се определи
обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпените неимуществени вреди за болки и
страдания.
7
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да се осъди ЗД „Бул
Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. С. К. Н. с ЕГН ********** сумата от 800лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3874/18.12.2022г, постановено по гр.д.№ 13653/2021г
по описа на СГС, ГО, I-20 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК
*********, да заплати на О. Б. В., с ЕГН ********** на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 40 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
25.06.2021 г., в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2269.50 лева – разноски по
делото.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. Н. с ЕГН
********** сумата от 800лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8