О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Габрово, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г.К. К. ГОЛЕМАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Големанова В.ч.гр.д.№419 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане
№5811/25.10.2019г. по гр.д.№1870/2019г. на РС Габрово, с което исковата молба
по отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове е
върната.
В частната
жалба се твърди, че първоинстанционния съд бил приел, че предявените от
жалбоподателя при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими. Трайната,
последователна и непротиворечива практика на съдилищата приемала, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението на кредитора да предсрочна
изискуемост можело да е обективирано не само в нарочно писмо, нотариална покана
или в исковата молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. В случай, че
установителния иск по чл.422 ГПК бъде отхвърлен за вноските с ненастъпил падеж,
респ. за частта от кредита, за която кредитора е считал, че е настъпила
предсрочна изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви
отхвърлените по установителния иск суми по съдебен ред, като това право може да
се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ГПК, като
решаващия съд следва да вземе предвид всички падежирани вноски до приключване
на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явява нововъзникнало обстоятелство
от значение за спорното право. Трайната практика приемала, че е допустимо да се
предяви в условията на евентуалност положителен установителен иск по чл.422 ГПК
и осъдителен иск, при условие, че положителния установителен иск е главния иск.
В т.11Б от ТР№4/18.06.2014г. по ТР №4/2013г на ОСГТК било прието, че е
недопустимо да се изменя основанието, от които поизтича вземането по издадената
заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от които произтича вземането, както и за увеличение размера на иска.
Въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедна за
изпълнение може да стане с осъдителен иск само при условията на евентуалност,
като се съобрази чл.210 ГПК, като е допустимо кумулативно да се поиска
присъждане на разликата между размера на вземането предмет на заповедта за
изпълнение и пълния размер на вземането, настъпило след подаване на заявлението
пред заповедния съд за дължимото на кредитора, излизащо извън предмета на
издадената заповед. В конкретния случай жалбоподателя бил предявил, като главни
установителни искове, съединени при условията на евентуалност с осъдителни,
като в исковата молба ответника е уведомен за предсрочната изискуемост на
непадежираните към датата на подаване на исковата молба задължения. Моли съда
да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд,
с указания да го разгледа и да се произнесе по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове. Претендира и за присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна
страна, в предвидения от закона срок счита същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество намери частната жалба за основателна по следните
съображения:
Гр.д.№1870/2019г.
по описа на РС Габрово е образувано по искова молба на жалбоподателя, с която
се претендира да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1084/2019г. на РС
Габрово сумата от 1144лв.-главница, сумата от 368,76лв.-договорна лихва, сумата
от 154,45лв.-лихва за забава и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумата. При условията на евентуалност е направено искане, в случай че съдът
не уважи изцяло или частично предявените положителни установителни искове моли
съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумите от 1144лв.-главница,
сумата от 368,76лв.-договорна лихва, сумата от 154,45лв.-лихва за забава и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като е посочено, че относно предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове ищецът уведомява ответника, за
предсрочната изискуемост на непадежираните към 30.09.2019г. вноски.
С
Разпореждане №5393/07.10.2019г. първоинстанционния съд е указал на ищеца да
посочи правния интерес от предявяване на осъдителни искове за същите вземания
предмет на установителните искове, след като не твърди издадената заповед за
изпълнение за е обезсилена и не излага факти, които съдът разглеждащ
установителните искове не би взел предвид при разглеждането им по същество.
Ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че предявява осъдителните искове
при условията на евентуалност, като ги съединява с предявен като главен
установителен иск, както утвърдената съдебна практика приема, че е допустимо.
Районният
съд е постановил обжалваното разпореждане, като е приел, че ищецът, въпреки
дадените му указания не е изложил факти, които съдът разглеждащ установителните
искове не би взел предвид при разглеждането им по същество. В т.11 Б от
ТР№4/18.06.2014г. по ТР №4/2013г на ОСГТК било прието, че в производството по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК, за
изменение на основанието, поради което и въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се предяви чрез осъдителен иск при условията
на евентуалност. Ненадлежно обявената предсрочна изискуемост не е такова
различно основание. В т.1 от ТР №8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на АСГТК било
разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменението на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали
предсрочно изискуемо са вземания възникнали от едно и също основание - договор
за кредит, поради което позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявено па чл.422 ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на падежираните вноски и на
предсрочно изискуемата главница е договора за кредит. Предсрочната изискуемост
била подвид на изискуемостта. Ако ищецът претендира изпълнение на цялото
задължение, но се установи, че такава възможност е налице само по отношение на
част от задължението, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен
до размера на вземанията за вноските, чиято изискуемост е настъпила. Предявения
иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на сила на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявление3то за издаване на заповед за изпълнение.
Поради изложеното първоинстанционния съд приел, че е недопустимо при издадена
заповед за изпълнение и предявен установителен иск по чл.422 ГПК с предмет
вземането по издадената заповед за изпълнение да бъде предявен при условията на
евентуалност и осъдителен иск за същото вземане, който да бъде разгледан при условие,
че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост.
Процесуалният
закон допуска правната възможност, по желание на ищеца, в исковия процес, по
правилата на обективно кумулативно, при условията на евентуалност съединяване
-да бъдат предявени едновременно, както установителен иск, така и осъдителен
иск, като поредността на разглеждането на исковете е ясно- първо се разглежда
главния и с оглед изхода от него, съдът пристъпва към разглеждане на
евентуалния осъдителен иск. Ако главния иск бъде прекратен, отпада условието,
при което е предявен евентуалния иск.
Въззивният
съд намира, че неправилно Габровски районен съд е прекратил производството по
отношение на предявения в евентуалност иск, тъй като не е налице идентичност
между установителната и осъдителната претенция. Осъдителните искове са
съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с предмет едни и същи вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове
обаче е отхвърляне на установителните искове, като в този случай се навежда
ново обстоятелство в исковата молба, несъдържащо се в заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни
искове - уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази
хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните
искове с установителните по реда на чл.422 ГПК
е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на
осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато
основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на
обстоятелство (предсрочна изискуемост), за момента на осъществяването на което
се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е Определение №387 от
24.07.2017г. на ВКС по ч.т.д. №1369/2017г.,
I т.о., докладчик съдията Костадинка Недкова. В случая осъдителната претенция
не е основана на заповедното производство или на актовете издадени от
заповедния съд в полза на кредитора. Това е претенция, която при валидно
реализиране на условията относно нейната евентуалност следва да бъде разгледана
по общия ред. При уважаване на осъдителните искове не биха се стабилизирали
издадените актове от заповедния съд.
Предвид
изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове.
На
жалбоподателя съобразно направеното искане и уважаване на подадената частна
жалба следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на
65лв., от които 15лв. заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. 78 от ГПК във вр. чл.25 А, ал.2 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане №5811/25.10.2019г. по гр.д.№1870/2019г. на РС Габрово, с което е
върната исковата молба, в частта относно предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА К.К.Т.,
с ЕГН ********** *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ************************сумата от
65лв.(шестдесет и пет лева) - разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: