№ 9287
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110108405 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Л.а - А., с която срещу В. Н. Л. са
предявени искове, касаещи правото на собственост върху следните недвижими имоти: ПИ с
идентификатор 68134.4081.9766, 68134.4081.9667 и 68134.4081.9768 и с които ищецът е
отправил искане да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик на по 1/6
ид.ч. от посочените поземлени имоти на основание настъпило наследствено правоприемство
от Ц. Ант. Л.а и накърнена запазена част с оставеното от наследодателя й в полза на
ответника универсално завещание.
По делото е извършена проверка за допустимост на исковете, с които съдът е сезиран,
като е установено, че към момента на депозиране на исковата молба, по която
производството е образувано, висящо е производството по гр.д. № 42338/2023 г. по описа на
СРС, 155 с-в. От служебно изготвените от настоящия съдия преписи от материа., находящи
се по електронната папка на това дело, се установява следното:
Подадена е била искова молба, вх. № 51793/31.05.2023 г., приета в Регистратура на
СГС, по която е било образувано гр.д. № 6332/2023 г. по описа на СГС, I Гражданско
отделение I-20 с-в. Със същата А. Н. Л.а - А. е предявила против В. Н. Л., Г. Н. Л. и С. Е. Й.
искове за признаване за установено, че е собственик на 2/12 идеални части от: поземлен
имот с ид. 68134.4081.9766, поземлен имот с ид. 68134.4081.9667, и поземлен имот с ид.
68134.4081.9768, както и че В. Н. Л. е собственик на 4/12 ид. ч. от тези имоти, а остана.те
ответници са собственици на по 3/12 ид. ч. от същите имоти.
С определение № 7480/18.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6332/2023 г. по описа на
СГС, съдът, пред който делото към онзи момент е било висящо, като е приел, че ищцата е
депозирала молба, с която е заявила, че на основание чл. 232 ГПК оттегля исковете срещу Г.
Н. Л. и С. Е. Й., е прекратил производството по исковете срещу тези ответници. Приел е
1
също, че ищецът не е легитимиран да предявява иск за установяване правата на ответника,
тъй като не е на.це активна процесуална легитимация на ищеца по исковете за признаване за
установено, че ответникът Л. е собственик на 4/12 ид. ч. от описаните недвижими имоти,
поради което и производството по тези искове също е прекратено. Като е приел, че в
останалата част производството, образувано пред СГС, е родово подсъдно на СРС, съдът е
прекратил производството в тази част и е изпратил делото за разглеждане на СРС.
В Софийски районен съд препратеното по подсъдност дело е прието с писмо, вх. №
214477/28.07.2023 г., като е образувано гр.д. №42338/2023 г. по описа на СРС, 155 с-в,
производството по което продължава да е висящо и към момента на постановяване на
настоящото разпореждане.
Служебно е установено, че с искова молба, вх. № 51793/31.05.2023 г., служебно
изготвен препис от която е приложен в кориците на настоящото дело, ищцата, излагайки
твърдения, че е собственик на 2/12 ид.ч. от процесните поземлени имоти се е позовала на
настъпило наследствено правоприемство от общия наследодател на страните Ц. Ант. Л.а и
на накърнена запазена част с оставеното в полза на ответника универсално завещание.
Обоснован е същият правен интерес от предявяване на исковете за собственост -
деклариране от страна на ответника на права върху имотите, които ищцата счита за свои.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са на.це предпоставките
на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде
прекратено.
С посочената зак. разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от
съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се
търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването
на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на
едно и също спорно право и. правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с
противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-
късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск.
Такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в настоящото
производство информация и преписи на книжа и съдебни актове, достъпни по електронната
папка на по-рано образуваното дело, представени, респ. постановени във връзка с
производството по първоначално образувано под № 6332/2023 г. на СГС, препратено по
подсъдност на СРС, че преди депозиране на исковата молба, по която настоящото
производство е образувано, ищцата А. Н. Л.а - А. е предявила срещу ответника В. Н. Л.
същите искове със същия предмет и на същото основание (наследствено правоприемство и
накърнена със завещателно разпореждане запазена част).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.
126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 8405/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в, следва да
бъде прекратено.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕ.:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 8405/2024
г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца на посочения в исковата молба адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3