Р Е Ш Е Н И Е
№ 260101 12.04.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тридесети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1189 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.М.В. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-001288 от 30.10.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената, като се мотивират подробни твърдения и съображения в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива съображения за нейната основателност, основани на конкретни фактически твърдения.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.08.2020 г., свидетелят М.А.П. управлявал лек автомобил марка „******“, модел „**“ с рег. № ******, в района на обект „Минерал Ауто“, където бил оставил по – рано лекия автомобил за ремонт. След като получил обаждане, че дейността по ремонта на автомобила била приключена, свид. М.П. предприел процесното управление с цел напускане на обекта, и включване в движението по пътен възел „Орфей“ в град Хасково. За целта било необходимо да спре, за да изчака, на участък от терена с денивелация, напускащия преди това обекта автомобил. По същото време, жалбоподателят Т.М.В. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „******“ с рег. № ********, негова собственост по пътен възел „Орфей“ и предприел маневра завиване надясно за навлизане в обект „Минерал Ауто“. При извършване на маневрата, с предна лява част на управляваното от него превозно средство, ударил в предна лява част готвещия се да предприеме маневра за напускане на района на същия обект лек автомобил марка „******“, модел „**“ с рег. № ******, управляван от свид. М.А.П., след което жалбоподателят, дал назад с управляваното от него моторно превозно средство и двамата водачи излезли от автомобилите като си разменили реплики във връзка със случилото се - свид. М.П. запитал жалбоподателя какво бил направил, а последният му отвърнал, че се бил загледал в другия напускащ обекта автомобил, а след това – че бил бивш полицейски служител. След това, възприемайки материалните щети, заявил, че имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тогава свид. М.А.П. сигнализирал на ЕЕН 112 за настъпилото произшествие и двамата с жалбоподателя останали на място да изчакат органите на МВР.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите А.К. Иванов и Н.М.М., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водачите на моторните превозни средства и извършили оглед на местопроизшествието и на автомобилите, намиращи се там. Констатирано било че по лекия автомобил, управляван от свид. М.А.П. имало следи от удар в предната му част с материални щети, а по лекия автомобил марка „***“ имало също следи от удар отпред и вляво. След разговор с водачите на моторните превозни средства, с които бил предизвикан процесният инцидент, както и с оглед направените на мястото на произшествието констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия автомобил, марка „***“, модел „******“ с рег. № ********, нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, довело до настъпване на транспортно произшествие. В резултат, срещу жалбоподателя – Т.М.В. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. А.К.А. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 249668 от 25.08.2020 г., за нарушение, квалифицирано по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че има такива, без да изложи в какво се изразяват. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 30.10.2020 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.К. Иванов и Н.М.М., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. М.А.П., участник в транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени впечатления за настъпването му, както и за последващото поведение на участниците в него. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице особено съществено разминаване в гласните доказателствени източници, а там където такива все пак се установяват, те биха могли да се дължат както на липсата на ясен спомен. Затова отделните нюанси в тази насока ще бъдат коментирани в изложението на правните изводи, в случай че е необходимо, но при всички положения, показанията на свид. М.А.П. са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като изложеното от него по въпросите, включени в предмета на изследване, за които разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е и уточнението, правено в подобни случаи, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението подлежи на административно нказание, а според ал. 2, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на деянието.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Изискванията на цитираната разпоредба от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, тези изисквания са удовлетворени в необходимата степен, досежно необходимите реквизити. Нарушението е описано по изискуемия се пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието действително поставя необходимост и от едно уточнение, свързано с начина на изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „маневра завиване надясно за влизане в крайпътен обект – комплекс „Минерал Ауто“ в град Хасково“, като форма на съставомерна деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от друга. В случая акцентът в твърденията е в посока извършване на маневрата и подчинението на тази дейност на изискванията именно на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото изброяването на възможните маневри е само примерно, според употребения от самия законодател израз. Следователно, правилно деянието е квалифицирано по този текст от закона, доколкото се касае за предприемане на маневра въобще или подготовката се предприемане на маневра. В състава на визираната от актосъставителя норма е предвидено обаче и допълнително изискване към лицата, извършващи маневри с пътни превозни средства преди да започнат тяхното осъществяване, да се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Изрични твърдения в тази насока са изложени в акта /макар и не особено прецизно/, като става ясно, че те са за несъобразяване с положението на спрял и изчакващ да излезе от комплекса лек автомобил марка „******“, управляван от свид. М.П. при извършване от жалбоподателя на описаната маневра. В процесния случай, като съставомерен резултат е налице причинено ПТП. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, макар и тази разпоредба да не покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В случая такова деяние все пак се установява, тъй като с предприемане на маневрата завиване надясно с цел влизане в крайпътен търговски обект – комплекс „Минерал Ауто“ в град Хасково, жалбоподателят не се е съобразил с положението на изчакващото да напусне обекта превозно средство, при това спряло, и вместо също да спре, ако е било необходимо, е продължил с маневрата, довело до контакта между двете превозни средства. В резултат, може да се направи преценката, че квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на деяние, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на маневрата в отклонение от правилата за движение е бил именно жалбоподателят. Същият е било необходимо да прояви дължимата грижа в това му качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл а така също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента, което сочи на извода за проявена непредпазливост от негова страна при извършване на маневрата, поради което е налице и съставомерно поведение. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление за описаното в него нарушение, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера на глобата индивидуализирана точно от наказващия орган.
По изложените съображения, жалбата е необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-001288 от 30.10.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.