Решение по дело №519/2021 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И :
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу Н. А. П. е по чл.313, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2016г. в гр.К.,
е потвърдил неистина, а именно- че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка
на Европейския съюз, в писмена декларация- Декларация от 12.04.2016г. към Заявление с вх.
№ 3892/12.04.2016 г. за издаване на документ за самоличност на български
гражданин/Свидетелство за управление на моторно превозно средство/, която декларация по
силата на закон- чл.159 от Закона за движението по пътищата и чл.13,ал.1,т.6 от Наредба
№I-157/ 2002г. на Министерство на вътрешните работи за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина се дава пред орган на властта- началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.С.З., за удостоверяване истинността на тези обстоятелства.
В с.з. нарушителят П. не се явява, но се представлява от служебен защитник- адвокат
Е.С. от АК-С.З..Представител на РП-С.З.,ТО-К.,поддържа обвинението срещу него, както и
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От събраните по делото доказателства, кореспондиращи изцяло помежду си, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната
фактическа обстановка: На 12.04.2016г. в град К., при св.Нина Иванова-служител на МВР,
на работното й място в сградата на Сектор „Пътна полиция“, звено К., при ОД МВР
гр.Ст.Загора на гише №8 се явил Н. А. П. от гр.К..Същият подал заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин с вх.№3892/ 12.04.2016г. за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство(СУМПС). Поръчката била
обикновена. Св.Нина Иванова приела заявлението, написала фамилията си и се подписала,
като Н.П., в декларация на основание чл.159 от ЗДвП и чл.13,т.6 от Наредба №157/02 г. на
МВР, декларирал, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на
Европейският съюз и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава-
членка на съюза. П. бил запознат, че за неверни данни ще носи наказателна отговорност по
чл.313 от НК, като декларацията се попълва собственоръчно от декларатора и той се
подписал върху нея, вписвайки трите си имена, номера на личната си карта и откъде е
издадена, ЕГН, постоянния си адрес в РБългария, датата и мястото на попълване. Същият
предоставил и вносна бележка за платена такса.
Изготвените и приети от св.Н.Иванова документи били изпратени по каналния ред в
ОДМВР гр.Ст.Загора за изработване на СУМПС на името на Н. А. П. от град К., като
впоследствие на 10.05.2016г. било издадено такова с №*****, изготвено от ОДМВР
гр.Ст.Загора, което П. получил на 12.05.2016г.
Впоследствие през 2020г. в ГД„Национална полиция“/л.9 от ДП/ било получено писмо с вх.
№328600-27210/09.06.2020г. от компетентните германски власти- КВА-компетентен орган
по издаване на свидетелства за управление на МПС/СУМПС/ във ФР Германия относно
българско СУМПС №*****, изготвено от ОДМВР гр.Ст.Загора, издадено на Н.П.. В
писмото германските власти уведомявали МВР, че според тяхна/на германски власти/
информация П. има „обичайно пребиваване“ във ФР Германия непрекъснато от 28.10.2013г.
и до момента, което от своя страна означавало,че СУМПС №*****, издадено на 10.05.2016г.
от ОДМВР гр.Ст.Загора е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“,
съгласно Директива 2006/126/ЕО.
Във връзка с писмата на германските власти е била извършена проверка на посочения от П.
1

адрес и е изготвена докладна записка/л.7/ рег.№328-р28363/30.06.2020г. от РУ- К. при
ОДМВР-С.З., от която е видно, че лицето Н.П. живее и работи извън страната от години.
Справката касае въпроса с „обичайното местопребиваване“ на лицето в Република България.
Съгласно параграф 6 т.46 от допълнителните разпоредби на Закон за движението по
пътищата: „Обичайното пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки- поради лични връзки, които
сочат тясна свързаност на лицето с мястото, където живее. Приложена е и справка от АИС
Граничен контрол, от която е видно, че последните данни за излизане на П. от България са
от 07.09.2019г.
В хода на разследването е получена справка от ИНТЕРПОЛ гр.Висбаден/л.37/, ФР
Германия, че от 28.10.2013 год. Н. А. П. е с регистрация- Speyerstrasse11,63065 Оffenbach и
че притежава следните категории за управление на МПС:
- Категории В и АМ, издадени на 04.04.2013г. от властите в Оffenbach,
- Категории С, С1 и L, издадени на 06.04.2016г от Оffenbach,
- На 12.11.2020г. П. е получил разрешение за транспорт на пътници от властите в Оffenbach.
П. е бил привлечен като обвиняем в негово отсъствие със назначен служебен защитник/бил е
търсен с цел призоваване, но е било установено, че работи извън страната и от години не се
е прибирал в България-приложени докладни/. Преди това- на 09.03.2021г. е бил уведомен по
телефона от баща си- св. А. П./л.28 от ДП/ за номера на досъдебното производство,
подробно за какво е обвинен, както и точният член от НК, по който е обвинението и пред
баща си същият е заявил, че няма да се прибира в страната и е съгласен делото да се
разглежда в негово отсъствие като му бъде осигурен служебен защитник.
Предвид изложеното съдът намира, че Н. А. П., от обективна и от субективна страна, е
осъществил състава на чл.313,ал.1 от НК. От субективна страна същият е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Горното се обективира от съзнателните му и целенасочени действия по реализирането му.
Поради изложеното настоящият съд счита, че следва да признае Н. А. П. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на престъплението е роден на 24.10.1994г., т.е. същият е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.313,ал.1 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода до 3
години и глоба от сто до триста лева.
3.Деецът не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът намира, че следва да освободи Н. А. П. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание- глоба в размер на предвидения в закона
минимален такъв, а именно- 1000/хиляда/ лева.
Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.
2

Районен съдия:
3

Номер на акта:	41
Дата:	16 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Михаил Георгиев Михайлов

Дело:	20215510200519
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 май 2021 г.

Решение по дело №519/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите