Решение по дело №305/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  481 /20.06.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                                 Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова   

                                                                                                        Павлина Господинова        

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 305 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДВМР – Хасково, против Решение № 42 от 15.02.2023г., постановено по а.н.д. №1215/2022г. на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона. Погрешни били изводите на съда за несъставомерност на нарушението с оглед липсата на доказателства за виновно осъществено от жалбоподателя деяние. Счита се, че тези факти са без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От изложеното в обжалваното съдебно решението ставало ясно, че били налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по посочената норма. Погрешен бил и изводът на съда, че за да се считало за извършено нарушение от вида на процесното следвало да са налице и доказателства за това, че нарушителят бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил бил с прекратена регистрация.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – П.А.А., чрез пълномощник, с писмена молба и писмени бележки, оспорва касационната жалба, като в тази връзка излага подробни съображения. Претендира се присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 21-1253-002961 от 27.05.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което за извършено на 21.10.2021г.  нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на П.А.А. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца“.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил наясно, нито е можел да бъде наясно, че към момента на извършеното управление на МПС нарушавал чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това било така, тъй като не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП, както уведомяване всъщност се предвиждало в тази разпоредба, но не било изпълнено. Последното изключвало водачът на МПС да бил виновен за извършване на вмененото му административно нарушение. Съдът констатирал, че в случая изначално липсвали доказателства за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновавало реализиране на хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП за да можело да се изследва наличие на виновно поведение. В тази насока единствено се правили твърдения в санкционния акт.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано  административно  нарушение, което изисква деянието да е установено от фактическа страна (действие или бездействие), от обективна страна – да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна – да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана  административно наказателната отговорност  на наказаното лице.

По делото е безспорно установено, че на посочената в АУАН и НП дата и място, касационият ответник П.А.А. е управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Улисе“, с рег. № *******, негова собственост, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация  по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид изложеното, действително от обективна страна съставът на  нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП,  е бил осъществен.

Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен  и  от субективна страна.

За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да  включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекия умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.

В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.1 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично ex lege,  по силата на закона, при несключване на застраховка “Гражданска отговорност“ или при изтичане срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от ГФ, че е налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от КЗ хипотеза и след като за целта се извърши отбелязване  в автоматизираната информационна система. Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл.18б, ал.2 от приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В конкретния случай в представените с административнонаказателната преписка доказателства, не са приложени такива, от които да се установи по безспорен начин, че собственикът на МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, каквото задължение вменява на органите на реда разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В този  контекст  следва да се има предвид, че съгласно определението дадено в § 2, т.4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г., „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретният случай регистрационните табели на автомобила са били поставени на същия, и не са налице външни признаци по които наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена, както и не се установяват други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание че управлява м.п.с., което не е било регистрирано по надлежния ред. Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца и конкретно, че на санкционираното лице към датата на твърдяното нарушение е било известно, че регистрацията на управляваното от него м.п.с. е била  служебно прекратена, не са налице по делото. 

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Изложеното води на извода, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно поведение от страна на касационния ответник касателно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Следователно въпреки, че от обективна страна деянието е осъществено, поради липсата на доказателства, установяващи наличието на субективния елемент – вината,  то деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явява несъставомерно. Съответно, в нарушение на закона спрямо същото лице е издадено обжалваното пред районният съд наказателно постановление. Като е достигнал до този извод и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото предвид факта, че ответникът по касация е ползвал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокат М.Т.,***, има право на адвокатско възнаграждение. Същото, съгласно чл.38, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата, съдът определя в размер на 400 лв., съобразно чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 15.02.2023г., постановено по а.н.д. №1215/2022г. на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат М.Т.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ и правно съдействие по делото по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.      

 

 

 

            Председател:                                         Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.